В края на септември украинският президент Володимир Зеленски и ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг обсъдиха посещение в централата на алианса в Брюксел, за да се срещнат с групата държави, които му оказват военна подкрепа. Целта е била да се запази притокът на оръжия след лятната контраофанзива, която не е довела до голям пробив.
До момента, в който Зеленски пристигна в кампуса на НАТО на 11 октомври за първото си посещение след нахлуването на Русия, тази мисия беше станала още по-спешна. Четири дни по-рано бойци на "Хамас" бяха нападнали Израел от Газа и Израел беше отговорил. Фокусът сега беше насочен към конфликта в Близкия изток.
Министрите на отбраната на около 50-те държави от т.нар. група "Рамщайн" се срещнаха отново на практика тази седмица. Макар да потвърдиха подкрепата си, в частен план настроението сред официалните лица е по-мрачно, тъй като те признават, че доставките на оръжия са се забавили, а финансовата помощ е била спряна от вътрешната политика. През седмиците, откакто Зеленски беше в Брюксел, натискът върху Украйна да начертае някакъв път към победата се засили.
На бойното поле това става все по-голямо предизвикателство, навлизайки в дълбините на поредната зима с недостиг на боеприпаси. Друг проблем е човешката сила, тъй като Русия продължава да хвърля напред вълни от войски въпреки загубите си, докато Киев не желае да изпраща още много войници на фронта.
Извън бойното поле някои в САЩ и Европа започват да си задават въпроса дали могат да продължат да хвърлят и без това натоварените ресурси за това, което украинският висш генерал признава, че е патова ситуация.
Според хора, запознати с плановете на украинското правителство, при положение че до изборите в САЩ остава една година, Киев е наясно, че часовникът тиктака и че военният напредък би улеснил партньорите да увеличат помощта си. Но още преди нападението на "Хамас" на 7 октомври и последвалата израелска инвазия в Газа украинските официални лица са регистрирали спад в интереса, твърдят хората.
Зеленски прекара миналата седмица в уверяване на съюзниците си, че армията му се готви да воюва през зимата, а делегация от Киев посети Вашингтон. "Сега съм съсредоточен върху получаването на помощ от Запада", заяви той в офиса си на 16 ноември. Техният "фокус се измества заради Близкия изток - и по други причини. Без подкрепа ще се движим назад".
Реалността за Украйна е, че фронтовата линия във войната едва ли се е изместила по значим начин за една година. Европейците се задъхват в усилията си да доставят крайно необходимите артилерийски боеприпаси, а в същото време се наблюдават все повече признаци на политическа умора, особено в САЩ - най-важният поддръжник на Украйна.
Опасенията са, че намаляването или недостатъчната помощ може преждевременно да принуди Зеленски да започне мирни преговори от позиция на слабия - или още по-лошо, да даде възможност на Русия да пробие украинските линии и Путин да няма стимул да преговаря.
Това е перспектива, която ужасява някои лидери в Източна Европа, които от години засилват предупрежденията си за намеренията на Владимир Путин. Те казват, че Русия няма да спре до границите на Украйна и че някои от западните страни все още не разбират напълно за какво става въпрос.
Рискът е, че съюзниците на Украйна дават сигнал, че не приемат отбраната достатъчно сериозно, заяви естонският министър-председател Кая Калас, чиято страна граничи с Русия и е била част от Съветския съюз, преди срещата на върха на ЕС миналия месец. Габриелиус Ландсбергис, външен министър на балтийската съседка Литва, заяви, че отсъствието на спешни действия може да принуди Украйна да започне преговори с Русия, които тя не желае.
"Имам опасения относно колективната ни способност да допринесем за победата, когато виждам, че не се доставят нови танкове, нови ракетни системи и дори боеприпаси, че не се намират решения, как решенията на Европейския съюз отнемат месеци", заяви Ландсбергис пред телевизионния канал LRT в сряда. За сравнение, Русия получава помощ от Северна Корея, "и всичко това изглежда комично".
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин беше в Киев тази седмица, за да потвърди отново подкрепата на Америка. Срокът на съществуващия пакет за финансиране изтича в края на годината, а с консервативното крило на републиканците, което оглавява Камарата на представителите, президентът Джо Байдън среща трудности при продължаването на финансирането.
По-рано този месец Пентагонът заяви, че вече е принуден да ограничи потока от оръжия за Украйна поради безизходицата в Конгреса. Кампанията за президентските избори през следващата година ще затрудни още повече Байдън, особено ако се изправи срещу Доналд Тръмп, който многократно е критикувал законодателите за предоставянето на помощ на Киев.
Един високопоставен европейски служител заяви, че за Байдън ще бъде трудно от политическа гледна точка да убеди избирателите в наличието на безизходица, докато опонентите му обещават да сложат край на войната за един ден. Проучване на Gallup в началото на ноември показа, че 41% от американците смятат, че тяхното правителство прави твърде много за Украйна, в сравнение с едва 29% през юни.
Преди около месец все още имаше надежда, че САЩ ще успеят в крайна сметка да прокарат финансиране за Украйна през Конгреса, но според дипломат от ЕС сега оптимизмът е малък. Миналата седмица Конгресът постигна съгласие по временен законопроект за удължаване на държавното финансиране до началото на 2024 г., но той не включваше помощ за Украйна или Израел.
Следващата седмица законодателният орган ще възобнови усилията си за приемане на пакета от помощи за Украйна на стойност 61 млрд. долара, предложен от администрацията на Байдън, и поддръжниците му се надяват, че той може да получи одобрение преди края на годината. Но ако партийните пазарлъци и нарастващият скептицизъм на републиканците се окажат причина за отлагане на този процес за 2024 г., натискът на изборите може да породи допълнителни съмнения относно приемането му.
С изключение на сравнително малко количество артилерийски боеприпаси, исканията на Израел от САЩ за военна помощ почти не се припокриват с оръжейните системи, които Украйна иска.
Но това може да се промени, особено ако войната се разшири, което потенциално може да застраши доставките, заяви друг високопоставен европейски служител. Зеленски се оплака миналата седмица, че доставките на 155-милиметрови снаряди са намалели, след като Израел е поискал някои от тях.
Притеснението е, че липсата на постоянна помощ за оръжия ще даде лост за влияние на Путин, каза дипломатът от ЕС. А сключването на споразумение с Русия не е алтернатива, според президента на Латвия Едгарс Ринкевич, друга балтийска държава, която е сред най-активните в мобилизирането на подкрепа за Украйна. Всяко прекратяване на огъня би рискувало Русия да се върне по-силна, каза той.
"Ние просто трябва да продължим и да работим върху по-дългосрочна или структурна система за подкрепа на Украйна, като разбираме, че Русия в същото време мобилизира икономиката си, силите си и е готова за дълги усилия", каза той в интервю в Брюксел на 16 ноември.
Политическите маневри в САЩ поставят по-голяма тежест върху ЕС. Европейските дипломати казват, че са се подготвяли за сценарий, при който американската подкрепа може да намалее. Въпреки че ЕС може да предложи на Украйна финансова подкрепа, той може да посрещне само малка част от това, което САЩ предлагат по отношение на помощта за въоръжаване, според Лиана Фикс, сътрудник за Европа в Съвета за международни отношения.
И двете страни използват повече боеприпаси, отколкото могат да доставят. Но за разлика от Европа или САЩ, икономиката на Москва е на военна основа, което позволява на промишлеността да изпомпва по-постоянно снаряди, дронове и други оръжия.
"Заместването дори на голяма част от военната подкрепа на американците ще бъде просто невъзможно, защото европейците просто нямат запаси, които да изтеглят", казва Фикс. "Ето защо е толкова важно САЩ да възстановят финансирането за Украйна".
Според южнокорейски законодател Русия ще произведе около 2 млн. снаряда през следващата година и това е в допълнение към външната помощ от Северна Корея, която възлиза на повече от 1 млн. снаряда.
Междувременно ЕС призна, че няма да постигне целта си да достави на Украйна 1 млн. артилерийски снаряда до края на март, въпреки усилията за засилване на отбранителната си индустрия, а членовете му Унгария, а сега и Словакия, са гласовити несъгласни с продължаващата подкрепа за Киев.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан, най-близкият до Путин лидер на ЕС, поиска блокът да проведе "спешна дискусия" за Украйна, тъй като ситуацията на бойното поле е "до голяма степен непроменена", което поставя под съмнение победата, според писмо до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, получено от Bloomberg тази седмица. Орбан, който също така разкритикува санкциите срещу Русия, заяви, че никакви решения за помощ или гаранции за сигурност не трябва да се вземат без консенсус - нещо, което той е готов да наруши.
Изборната победа в сряда на нидерландския крайнодесен лидер Герт Вилдерс също допринася за смесването на ситуацията. В неговия манифест се заявява, че парите и отбранителното оборудване трябва да бъдат запазени за собствените въоръжени сили на страната му.
Преди конфликта между Израел и "Хамас" седмиците на вълнения породиха известни съмнения относно някои европейски ангажименти към Украйна.
Първо, имаше грозен спор с Полша, най-важния европейски съюзник на Украйна, относно износа на зърно, който доведе до нещо, което изглеждаше като заплаха от страна на Варшава да спре доставките на оръжие. Полша заяви, че е била разбрана погрешно и след като опозицията спечели изборите на 15 октомври, вероятно ще се съобрази повече със Западна Европа. Но новото правителство в съседна Словакия обеща да спре част от военната си помощ.
ЕС също така се бори да постигне съгласие за различни пакети от средства, а плановете за 12-ия пакет от санкции срещу Русия са в ход. Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, официално препоръча започването на преговори за членство с Украйна. За това обаче е необходимо съгласието на всички държави членки, а Унгария е против.
Италианският министър-председател Джорджа Мелони обобщава влошаването на единството, след като в началото на ноември беше подиграна от руски комици. Мелони заяви, че вижда "голяма умора" от "всички страни" и че "сме близо до момента, в който всички разбират, че ни трябва изход".
Всичко това поставя началото на няколко трудни месеца за Украйна. Очакванията за контраофанзивата на Украйна са ниски в навечерието на зимата, като се има предвид, че времето вероятно допълнително ще затрудни мобилността.
В Киев се притесняват, че следващият голям удар ще бъде отново по енергийната инфраструктура, точно когато живакът падне. Според запознати руските сили складират ракети и изчакват настъпването на студа, за да атакуват електропреносната и енергийната мрежа, което поражда опасения, че атаките биха могли да надделеят над въздушната отбрана на Украйна въпреки допълнителните й системи.
Изправена пред дълга война, Русия вижда, че инерцията се променя в нейна полза, твърдят запознати с въпроса хора в Москва. Според тях Путин има две възможности: да продължи да се опитва да изтощи противника си и неговите съюзници или да се опита да предприеме нов сериозен натиск през пролетта. Последният вариант вероятно ще изисква непопулярна масова мобилизация.
Зеленски може би все още не мисли за стратегията си за мирни преговори. Проучванията на общественото мнение обаче показват, че малко, но все по-голямо малцинство от украинците се ориентира към идеята, че териториалните отстъпки пред Русия могат да бъдат неизбежна цена за мир.
Украйна е разочарована от това, че някои съюзници не са осъзнали напълно мащаба на бойното поле и са подценили силата на руските отбранителни линии, което е затруднило контранастъплението. Според един от най-близките помощници на Зеленски очакванията са били твърде големи.
За да илюстрират предизвикателството, украинските власти са подготвили презентация за съюзниците, в която са сравнили дължината на контактната линия между техните сили и руските войски с тази на границата между САЩ и Мексико.
Украинските сили са постигнали известни успехи. Те нанесоха удари по стратегически обекти дълбоко зад окупираната от Русия линия, включително с помощта на новите американски ракети с голям обсег ATACMS. Неотдавнашният успех при пресичането на река Днепър има потенциал войските да навлязат по-дълбоко на юг и да увеличат атаките срещу руските сили в Крим.
Но дори и това не е достатъчно, за да се излезе от задънената улица, според украинския главнокомандващ генерал Валерий Залужний. "Точно както през Първата световна война, ние достигнахме ниво на технологиите, което ни поставя в патова ситуация", написа той в The Economist по-рано този месец. Според него, за да се сложи край на безизходицата, ще е необходим технологичен напредък.
Самата Русия не разполага с достатъчно боеприпаси, за да проведе значителна офанзива през тази година, и въпреки че мобилизира отбранителната си индустрия, тя все още не успява да отговори на огромното търсене, заяви високопоставен служител на НАТО. Вместо това тя се концентрира върху превземането на места в източната част на Донецка област и връщането на частите, които загуби миналата година около Харков, твърдят запознати.
И докато ключови сектори на руската икономика се адаптират към международните санкции, правителството на Путин източва ресурсите си, за да поддържа държавните разходи - нещо, което не може да прави безкрайно след отлива на чуждестранни инвеститори и квалифицирана работна ръка.
Дори за някои хора в Русия ситуацията на място изглежда мрачна за Москва. Вярата на руското правителство, че може да "изчака" Запада, е опасна самозаблуда, смята Михаил Барабанов, експерт по отбрана в Центъра за анализ на стратегии и технологии в Москва.
"Една дълга война може да затвърди ролята на Украйна като критичен съюзник на САЩ, подобно на тази на Израел, и подобно развитие би било тежко геополитическо поражение за Москва", казва той.
По време на посещението си в Киев тази седмица министърът на отбраната Остин обяви пакет от оръжия на стойност 100 млн. долара, като използва част от оставащите средства в предварително договорения от Байдън пакет. На следващия ден Германия го последва с военна помощ в размер на 1,3 млрд. евро.
Междувременно израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви пред кабинета си, че войната за елиминиране на "Хамас" няма да се прекрати след прекратяване на огъня, дори и след сделка за освобождаване на заложници в Газа в замяна на временна пауза в боевете.
В постове в социалната медийна платформа X Остин се опита да затвърди ангажимента на САЩ към Украйна не само пред Зеленски и Путин, но и пред европейските съюзници и американската общественост:
"Борбата на Украйна срещу агресията на Путин е маратон", каза той, "а не спринт".