Върховният съд на Германия доказва, че е сила, с която трябва да се съобразяват

Дни след като вкара управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц в безпрецедентна бюджетна криза и предизвика шокови вълни в най-голямата европейска икономика, пресаташето на Федералния конституционен съд на Германия заяви, че ситуацията е спокойна и всичко се връща към нормалния си ход.

Спокойствието в институцията, която пази Основния закон на страната, е в ярък контраст със сътресенията в Берлин и отразява самочувствието на институция, която има авторитета и независимостта да упражнява влияние далеч отвъд границите на Германия. Макар че стъклените стени на съдебната сграда от 60-те години на миналия век в Карлсруе - тих град, далеч от политическите разправии в столицата - трябва да символизират прозрачност, това не е съвсем така. 

Шокиращото съдебно решение, което постави под съмнение употребата на специални фондове на Германия, съдържащи стотици милиарди евро, накара министъра на финансите Кристиан Линднер в четвъртък да се откаже от ключово политическо обещание и да обяви, че Германия ще преустанови действието на конституционното ограничение за нетни нови заеми през 2023 г. Конвулсиите разтърсиха пазарите и повдигнаха въпроси за това как Германия може да продължи да инвестира в ремонта на икономиката си. 

Макар че трибуналът си спечели репутацията на защитник на индивидуалните свободи, той също така предизвика безпокойство, тъй като решенията му често докосват крехката граница между тълкуването на германската конституция и намесата в политиката. След решението за бюджета вестник "Süddeutsche Zeitung" коментира, че съдиите поемат опасен курс, като играят роля в управлението.

По делото, което принуди правителството да преразгледа инструментите за извънбюджетно финансиране, съдия Сибиле Кесал-Вулф отговаряше за изготвянето на решението. Бившата съдийка от гражданския съд - която беше номинирана от християндемократите, подали жалбата - успя да убеди достатъчно съдии, за да се стигне до този резултат, но не е ясно дали решението е било единодушно. За разлика от много други дела, съдът не разкри как са гласували осемте съдии и не беше публикувано особено мнение.

Друг ключов съдия вероятно е бил Петер Мюлер, картотекиран член на Християндемократическата партия. Бившият премиер на провинция Саарланд по-рано тази година изненада наблюдателите на съда, като разкритикува "спиращия дъха" дълг, натрупан от Германия и Европейския съюз през последните години, и дори нападна специалните фондове, които сега са поставени под въпрос с решението. Той направи това в реч на партийно събитие на ХДС, докато делото за дълга се разглеждаше от неговия състав. Правителството можеше да се опита да го отстрани от делото поради предубеденост, но не подаде такова искане.

И на Мюлер, и на Кесал-Вулф им изтича 12-годишният мандат, който не може да бъде подновен. В петък на мястото на Мюлер беше избран Петер Франк - друг кандидат на консервативния алианс и бивш федерален прокурор.

Прессекретарят на съда заяви, че трибуналът не е длъжен да разкрива повече подробности за процеса на вземане на решения и отказа да коментира повече.

Специалните фондове на Германия надхвърлят редовния годишен бюджет

Когато Западна Германия одобрява конституцията си през 1949 г., към нея е добавен и Конституционният съд. Създаден отчасти подобно на Върховния съд на САЩ, той е поставен на едно ниво с правителството и парламента, като има правомощия да преразглежда и отменя закони. 

Въпреки че номинирането на съдии е политически процес, той не е съпроводен с публични изслушвания и медийна лудост, каквито се наблюдават в САЩ. Малцина от германските висши съдии, които носят традиционните сатенени червени одежди в съда, са общоизвестни. 

Те се избират по донякъде неясен начин, който се съгласува между основните партии в парламента. За одобрението е необходимо мнозинство от две трети в един от законодателните органи, което изисква междупартийна подкрепа и води до съдийска колегия, която е по-малко склонна към идеологически разделения.

Съдиите възприемат трибунала като "народен съд" и всеки може да заведе дело без адвокат, но от 5 361 индивидуални жалби, постановени през 2020 г., само 111 са успешни. Все пак самата възможност е помогнала за поддържане на репутацията му, като съдът редовно отбелязва най-високите рейтинги на одобрение и доверие от всички държавни органи с голяма разлика в анкетите.

Съдии при постановяването на решения по бюджета
- Дорис Кьониг, 66 г. - професор по международно публично право в Юридическия факултет на Bucerius в Хамбург. Номинираната от SPD съдийка е в съда от 2014 г. и председателства Втория сенат от 2020 г.
- Сибиле Кесал-Вулф, 65 г. - съдия от 1985 г. Назначена през 2011 г. след като е номинирана от ХДС. Мандатът ѝ изтича през декември. 
- Петер Мюлер, 68 г. - бивш премиер на провинция Саарланд. Номиниран от ХДС през 2011 г. Наследникът му е избран в петък.
- Улрих Майдовски, 65 г. - административен съдия от 1990 г. Назначен през 2014 г. като кандидат на СДПГ. 
- Кристин Лангенфелд, 61 г. - Професор по публично право в университета в Гьотинген. Избрана е през 2016 г. от ХДС.
- Астрид Валрабенщайн, 54 г. - професор по право във Франкфуртския университет. Тя има опит и като съдебен адвокат. Тя беше номинирана от Зелените и назначена през 2020 г. 
- Рона Фетцер, 60 г. - След кратък период на работа като адвокат, през 1992 г. Фетцер става съдия от кариерата. Тя е номинирана от SPD и е назначена през януари 2023 г.
- Томас Офенлох, 51 г. Съдия от кариерата от 1998 г. Номиниран от СвДП и влязъл в състава на Конституционния съд през януари 2023 г.

Съдът започва да функционира през 1951 г. и скоро след това установява своята независимост. Известен ранен пример е решение, което осуетява плана на Конрад Аденауер за създаване на управлявана от правителството национална телевизия. Твърди се, че първият канцлер на Германия е коментирал това: "Не това имах предвид" в съда. 

Знакови решения относно свободата на словото, равенството и други основни граждански права допълнително укрепиха репутацията му, а "Отивам в Карлсруе" се превърна в популярна немска фраза, изразяваща възможността за поправяне на несправедливостта.

Конституцията предоставя на съдиите юрисдикция по широк кръг спорове и повечето политически конфликти в Германия рано или късно се озовават пред Конституционния съд. Отчасти поради обема на делата има две колегии от съдии, наречени сенати, всяка от които се състои от осем члена. 

Първият сенат разглежда предимно дела, свързани с индивидуалните права. Вторият сенат, който се произнесе по финансирането на бюджета, е компетентен по спорове между клоновете на властта и такива, свързани с отношенията с Европейския съюз. 

Въпреки политическото влияние в процеса на назначаване, нито един от съдиите не гласува стриктно по партийна линия. Това беше осезаемо по време на финансовата криза, когато почти всяка стъпка за спасяване на еврото се приземяваше пред съдиите. Консерваторът Петер Хубер и социалдемократът Андреас Фоскуле - които вече не са в състава на съда - работиха заедно, за да стегнат редиците си при тези решения.

Макар че правителството на тогавашния канцлер Ангела Меркел формално спечели всички тези дела, съдиите редовно изразяваха възражения относно огромния дълг, който стъпките предполагаха, и обвързаните с тях условности и целяха да дадат повече гласност на националния парламент. Тези дела станаха известни като решенията "да, но".

Единствената уважена жалба беше решението от 2020 г. срещу програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка. Това решение почти предизвика криза в ЕС, тъй като съдиите отказаха да следват прецедента, установен от висшия съд на блока. Но германските съдии позволиха на ЕЦБ да използва задна вратичка, като ѝ дадоха три месеца, за да обоснове действията си. 

Според Оливер Лепсиус, професор по право в университета в Мюнстер, подходът "да, но" се очакваше и по делото, в което се твърди, че правителството нарушава конституционните ограничения за вземане на заеми, известни като дългова спирачка.

"Но този път той не проработи", каза той. "Изглежда, че това е краят на оправдаването на кризата."

Още по темата

Фюст от Ifo се надява правителството в Германия да намери компромис за бюджета

Германия се отказва от лимита на дълга

Италия на Мелони злорадства заради фиаското в Германия

Германия замрази новите разходи до края на годината

Съдебно решение кара Германия да разхлаби бюджетните си ограничения