Швейцария иска да бъде домакин на първите зимни олимпийски игри, които ще се проведат на територията на цялата страна. Освен това тя иска да преодолее историческата поредица от противопоставяния, като предложи игрите да бъдат най-евтините в историята.
Зимните олимпийски игри обикновено се провеждат от определен регион или град, като цената им може да бъде висока. Изданието през 2018 г., проведено в Пьончан, Южна Корея, струваше около 13 млрд. долара. Дори през 2002 г. град Солт Лейк Сити все пак похарчи 2,2 млрд. долара за игрите.
Но в петък спортните федерации на Швейцария гласуваха единодушно за одобряване на местната кандидатура, като по този начин разчистиха пътя за предложение за Игрите през 2030 г. на стойност 1,6 млрд. долара. С отчитане на инфлацията това би означавало, че това ще бъде вероятно най-евтината Олимпиада в историята - и най-рентабилната, откакто Лос Анджелис постигна печалба през 1984 г.
Офертата бележи преход от правителства, които харчат милиарди за провеждане на игри като демонстрация на власт и градско обновяване, към по-устойчиви олимпийски игри, които са съсредоточени върху спорта. Френският министър на финансите Бруно Льо Мер заяви, че иска Игрите в Париж през 2024 г. да бъдат най-евтините от десетилетия насам, като държавата ще поеме само една четвърт от разходите за двуседмичното събитие.
Въпреки това местните жители са предпазливи към обещанията на политиците.
"Аз съм за игрите", казва 63-годишният Шеху Шкелзен, докато отпива бира в кафене в Лозана, само на 200 метра от централата на Международния олимпийски комитет с изглед към Женевското езеро. "Но 1,5 милиарда стават 2 или 2,5. Важно е да няма изненади след това или да продължим да плащаме".
Въпреки че Швейцария е домакин на МОК от 1915 г. насам, а на швейцарския курорт Санкт Мориц се приписва изобретяването на зимния туризъм, местният скептицизъм е саботирал поне три предишни кандидатури за зимни игри. Сейнт Мориц е бил домакин на игрите два пъти, но последният път е през 1948 г.
Когато през 2013 г. се появява друга оферта за домакинство на игрите през 2022 г. в Граубунден, тя е отхвърлена с малка разлика от предпазливите граждани. Кандидатурата за Игрите през 2026 г. отново беше отхвърлена от същия кантон през 2017 г., а година по-късно конкурентно усилие в кантона Вале също беше отхвърлено.
Този път ентусиазмът за провеждане на зимните игри през 2030 г. се засилва, отчасти поради обещанието за ограничаване на разходите. За това спомага и фактът, че игрите ще се проведат на територията на цялата страна - за първи път в историята на Олимпийските игри - и няма да се поемат от един кантон. Двама от всеки трима швейцарци биха подкрепили кандидатурата, според проучване, поръчано от тях през август.
Следващото лято МОК ще избере домакините на зимните игри през 2030 г. и 2034 г. Конкурентна кандидатура от два френски региона в Алпите е подкрепена от президента Еманюел Макрон, а друга кандидатура вероятно ще бъде подадена от Швеция.
"Голям дълг" Обещанията за провеждане на зимни игри с ограничени финансови ресурси са били давани и преди, и са били нарушавани. Стадионът "Голямото О" в Монреал бързо беше наречен "Големият дълг", тъй като бюджетът за Олимпийските игри през 1976 г. нарасна с повече от 700 %.
Половин век по-късно четири от седемте първоначално подадени кандидатури за Зимните олимпийски игри през 2026 г. бяха оттеглени, след като се сблъскаха с огромна местна опозиция. В крайна сметка за домакин на игрите през 2026 г. беше избран Милано-Кортина д'Ампецо - от кратък списък с двама кандидати.
Виктор Матисън, икономист от Колежа на Светия кръст в Уорчестър, Масачузетс, е скептичен, че швейцарците могат да осигурят игрите само за 1,6 млрд. долара, тъй като това би било 10% от средната стойност на последните седем зимни олимпийски игри.
"Така че, може би това е възможно, но изглежда малко вероятно", казва той.
Андрю Зимбалист, професор в колежа "Смит", който специализира в областта на икономиката на спорта, казва, че Швейцария има шанс да излезе на печалба, тъй като не обещава ново строителство.
"Това, че сте домакин на игрите, не означава, че трябва да губите пари", казва той. "Просто това се е случвало толкова често преди."
"Без гигантизъм" Планът предвижда церемониите по откриването и закриването да се проведат в Лозана и швейцарската столица Берн, хокей на лед да се играе в Цюрих и Цуг, състезанията по спускане - в Кран-Монтана, а халфпайп - в Сейнт Мориц. Вече съществуват или ще бъдат ремонтирани съоръжения за поне девет европейски или световни първенства, които ще се проведат в Швейцария до 2030 г., като без съоръжение остава само бързото пързаляне с кънки на дълга писта.
Но вместо да построят такова съоръжение, официалните лица казват, че ще се опрат на съседна държава, която да приеме това събитие. Изграждането на олимпийско село също не е на дневен ред в полза на по-малки центрове. Подобен подход ще гарантира, че няма да се повтори това, което вицепрезидентът на швейцарската олимпийска организация Рут Вифли-Щайнегер нарича "гигантизъм", който е бил причина за игрите в миналото.
"Игрите трябва да се адаптират към страната организатор", казва швейцарската олимпийска организация, "а не обратното".