По време на речта си след изненадващия резултат на изборите в Нидерландия лидерът на крайната десница Хеерт Вилдерс, той подчерта готовността си за компромис с другите партии.
В кампанията му обаче бяха застъпени всички познати теми от дългогодишния му кръстоносен поход срещу мигрантите, които според него унищожават културата на страната му. Хората не забравят този вид диатриби и много избиратели, които подкрепиха други партии, се притесняват, че Нидерландия е на път да се впусне в популистката политика, която определяше президентството на Доналд Тръмп в САЩ.
Подобно на Тръмп, прическата на Вилдерс привлича внимание, а в последните дни на кампанията той започна да носи червени вратовръзки вместо обичайните си сини, сякаш за да подчертае визуалната прилика. Докато попиваше вниманието след победата си, той с удоволствие приемаше сравненията.
"Хората измислиха толкова много имена за мен", каза той пред репортери в четвъртък. "Някои казват, че съм нидерландският Тръмп, други ме наричат Хеерт Милдерс"(mild – мек от английски бел. ред.) - шега, която подсказва, че възгледите му внезапно и удобно са станали по-меки, откакто започна да се опитва да сформира коалиция.
"Истината е някъде по средата", предположи той.
Вилдерс сякаш подсказа на потенциалните си партньори, че наистина е смекчил възгледите си. Но може би това, което наистина се е променило през последните 20 години, е не толкова лидерът на Партията на свободата, колкото страната около него.
Изключването на имигрантите от петата по големина икономика в Европейския съюз е определящо за кариерата на 60-годишния мъж, който в момента е най-дълго служилият депутат в нидерландския парламент.
Той започва кариерата си в либералната партия VVD, която се превръща в естествената партия на правителството по време на 13-годишното управление на Марк Рюте. Вилдерс се отделя от VVD и започва самостоятелна дейност в началото на 2000 г. - преди Тръмп дори да започне да води риалитито "Стажантът".
В началото на 2000 г. му е забранено да пътува до Обединеното кралство по силата на закон, предназначен да изключва екстремисти - въпреки че това ограничение е успешно отменено при един от многото сблъсъци с властите. Освен това е порицаван за обида на мароканците, оправдан за подбуждане към омраза и временно отстранен от Twitter, както беше известен тогава, за нападки срещу исляма.
Късният успех на политическата му кариера все пак дължи нещо на човека, който се бори да се завърне в Белия дом догодина. И двамата се представят като борещи се за обикновените хора и воюващи срещу елитите.
"Тръмп дойде след него, но той сигурно е бил вдъхновение и катализатор", казва Стефан Куперус, доцент по политически науки в университета в Гронинген. "Тръмп нормализира политиката на невъзпитаното поведение, а Вилдерс също прави това".
Вилдерс е формулирал политическата си стратегия още през 2003 г. - в разговор с тогавашния бъдещ министър-председател Рюте. Идеята му, казва той, е "да знаеш за кои теми искаш да претендираш".
Оттогава насам той разширява репертоара си, като се възползва от тревогите за социалната държава, здравеопазването и достъпните жилища, за да привлече повече избиратели.
Но когато четвъртата и последна коалиция на Рюте се разпадна тази година поради спор за имиграцията, Вилдерс успя да се възползва от това. Другите партии затвърдиха позицията си в опит да се конкурират, но в течение на кариерата си превърна тази територия в своя.
"Когато става въпрос за имиграцията, логично е избирателите да се насочат към "оригинала", а не към копието", заяви Сара де Ланге, професор по политически плурализъм в Амстердамския университет, за платформата X.
И сега той е изправен пред сложната задача да привлече съюзниците, от които се нуждае, за да сформира правителство и да затвърди тази победа.
Партията на свободата спечели 37 места, които дават на Вилдерс по-голяма преднина пред останалите партии, отколкото предвиждаха всички социологически проучвания. Но той все още се нуждае от съюзници - в парламента са представени 15 партии, а той не може да управлява, без да постигне споразумение поне с някои от тях.
Според Куперус, докато той започва да изпълнява тази задача, наблюдателите не бива да очакват хаотичните подвизи, които понякога подкопават Тръмп.
"Вилдерс е много по-умен" от Тръмп, казва Куперус. "Тръмп причинява много съпътстващи щети и това няма да се случи на Вилдерс".