Да си първият на ход не винаги е такова предимство. Замбия отбеляза няколко крайъгълни камъка през тази година, докато проправя пътя си през преструктуриране на дълга, което може да създаде прецедент за други развиващи се икономики, изпаднали в беда от пандемията Covid-19. Процесът обаче все още не е завършен и може да се разпадне. Безизходицата между нациите кредитори и частните притежатели на облигации е доказателство за трудността да се преработи механизмът за подобни случаи в епоха, когато Китай измести традиционните кредитори от богатите страни.
Доларовите облигации и валута на Замбия се сринаха рязко в понеделник, след като официалните кредитори наложиха вето на преразгледаното споразумение между правителството и частните инвеститори за преструктуриране на дълг от 3 милиарда долара. Отхвърлянето предизвика остри упреци от управляващия комитет на външните облигационери, който заяви, че позицията, заета от официалните кредитори, е „извънредна“ и ще има „значителни неблагоприятни последици, най-непосредствено за Замбия“. Южноафриканската нация ще спечели значителен паричен поток и облекчаване на дълга от споразумението, се казва в него.
Това, което е заложено тук, далеч надхвърля размера на икономиката на Замбия, която на 30 милиарда долара е по-малка от тази на Латвия. Страната беше първата африканска нация, която не изпълни задълженията си по време на Covid-19, и е първият смислен тест на Общата рамка, създадена от Г-20 за координиране на преговорите за облекчаване на дългове със страни, които изпаднаха във финансови проблеми по време на пандемията. Това предостави алтернатива на така наречения Парижки клуб на предимно западни нации, който беше основният форум за подобни усилия от десетилетия, и отразяваше реалността, че Китай се превърна в най-големия кредитор на развиващите се нации, включително в Африка. Инициативата също даде места на масата на Индия и Саудитска Арабия.
Следователно успешното разрешаване на случая със Замбия ще създаде шаблон за по-нататъшно преструктуриране, ще удостовери жизнеспособността на Общата рамка и ще насърчи страни като Гана, Етиопия и Шри Ланка. Провалът може да се окаже съдбоносен за програмата, която напредва бавно до момента - до голяма степен поради опитите на Китай да наложи свои собствени правила.
Официалният комитет на кредиторите на Замбия се ръководи съвместно от Китай и Франция, но сянката на Пекин е тази, която е по-голяма. Не е за официалните двустранни кредитори „да диктуват условията на дълга на други кредитори“, каза външният управителен комитет. Въпреки че вътрешните разисквания или разногласия на официалната група не са известни, оплакванията на притежателите на облигации отразяват по-ранни възражения срещу китайските искания - като нереалистичното мнение, че многостранни кредитори като Международния валутен фонд и Световната банка също трябва да предприемат съкращения или намаления на номинална стойност на дълга (пречка за преструктурирането на 6,3 милиарда долара официален дълг, която в крайна сметка беше преодоляна през юни със сделка, сключена миналия месец). По същество обвинението на инвеститорите е, че Китай не играе според установените правила или конвенции.
На което Пекин може да отговори: Защо трябва да го правим? Китай не искаше да се присъедини към Парижкия клуб, защото се смяташе за развиваща се страна и не желаеше да се свързва с група богати нации. Това е нов форум и от тази гледна точка неговите процедури са по-отворени за оформяне.
Освен това отказът не дойде изневиделица. Притесненията на официалните кредитори са съсредоточени върху сравнимостта на третирането, ключов принцип при преструктурирането на дълга, който обявява, че никой кредитор не трябва да получава по-благоприятни условия от друг. МВФ изрази резерви относно сделката, представена първоначално миналия месец, а някои независими анализатори я смятат за несправедливо щедра към притежателите на облигации. Споразумението беше преработено и тази втора негова версия беше отхвърлена.
Ако случаят със Замбия създаде прецедент и Китай се окаже доминиращият кредитор в последващите преструктурирания (страната отпусна 170 милиарда долара на африкански държави и регионални институции от 2000 г. до 2022 г.), тогава Пекин има още повече причина да гарантира, че ръкавиците са свалени още в началото.
Така че сделката наистина ли ще пропадне? Малко вероятно е. Тази ситуация е подобна на такава, в която никой участник не може да избяга невредим в случай на враждебни действия. Частните инвеститори може да се раздразнят от гамбита на официалните кредитори и са категорични, че няма да преразгледат условията на сделката, но всички страни в крайна сметка имат силен стимул да се съгласят. На принципа, че тези с най-голямата пръчка са по-склонни да говорят тихо, притежателите на облигации не изглежда да имат надмощие.
Урокът тук - не че някой се е съмнявал - е, че Китай ще направи присъствието си осезаемо в смелия нов свят на преструктурирането на дългове на нововъзникващите пазари, независимо от начина, по който нещата са били правени преди. Помислете обаче за бедната Замбия - хваната по средата и оставена да чака.
Матю Брукър е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнеса и инфраструктурата. Преди това е бил редактор в Bloomberg News и South China Morning Post.