Скоро след 7-ми октомври, когато Израел претърпя най-тежкото нападение срещу евреи след Холокоста, президентът на САЩ Джо Байдън даде на лидерите на страната един забележително добър и лично поучителен съвет: Не позволявайте на гнева да ви подтикне към грешките, които САЩ допуснаха след терористичната атака срещу Америка, при която на 11-ти септември 2001 г. загинаха почти 3000 души.
Досега министър-председателят Бенямин Нетаняху пренебрегваше този съвет. С нарастването на броя на жертвите сред цивилното население в резултат на израелското нахлуване в Газа - над 13 000 души според управляваното от "Хамас" правителство на Газа - действията на Израелските отбранителни сили се сблъскват с бързо нарастващо ниво на противопоставяне и възмущение по целия свят. Сега Израел рискува да научи тежкия урок, който американските инвазии в Афганистан и Ирак " shock and awe" дадоха на САЩ: Победата на бойното поле може да загуби войната.
Както вече писах, "Хамас" носи пълната отговорност за сегашните палестински страдания, тъй като е съществена част от стратегията на нападението от 7-ми октомври - терористичен спектакъл, който беше по-провокативен от 11-ти септември както по отношение на броя на жертвите на глава от населението, така и по отношение на дълбоко личното варварство. Това обаче не оправдава Израел нито от морална, нито от правна гледна точка, нито пък му помага в стратегически план.
На 26-ти октомври Общото събрание на ООН гласува със 121 гласа "за", 14 гласа "против" и 45 гласа "въздържал се" за резолюция, в която не се осъжда "Хамас" и се призовава за устойчиво и трайно примирие в Газа. Такова прекратяване на огъня би спряло израелската инвазия и би рискувало да остави "Хамас" на мястото му, непокътнат и със засилен статут на главен представител на палестинския народ. Не е чудно, че Израел се съпротивлява на тази идея, но сега дори САЩ - критичният поддръжник на Израел - се въздържа при гласуването на разрешение за хуманитарна пауза в Газа и заплаши да наложи санкции на екстремистките еврейски заселници.
Този международен натиск ще се засилва толкова повече, колкото повече се оказва, че Израел е преувеличил твърденията си, че "Хамас" използва цивилни граждани като жив щит - твърдения, с които израелските отбраниелни сили оправдава високия брой съпътстващи щети и жертви, причинени от инвазията. Седмица след поемането на контрола над главната болница "Ал Шифа" в Газа находките, които Израелските сили за отбрана твърдят, че са направили - няколко остарели щурмови пушки, тунел и записи от видеокамери на един ранен и един здрав заложник, докарани в медицинското заведение на 7-ми октомври - не отговарят на предишните твърдения, че "Хамас" използва "Ал-Шифа" като основен команден център и военен възел. Възможно е Израел да намери още доказателства в подкрепа на това; комплексът е голям. Но Израелските отбранителни сили на армията все повече рискуват да изпитат съдбата на американската армия в Ирак, изпратена от политиците да намери оръжия за масово унищожение, които не са били там.
В съчетание с измамата на Вашингтон и липсата на последователни стратегии за излизане от ситуацията, непропорционалният характер на отговора на САЩ на 11-ти септември бързо изпразни спечелените международни симпатии. Последвалите две десетилетия война и десетки хиляди жертви в Афганистан и Ирак породиха нови терористични заплахи и оставиха САЩ отслабени в геополитическо отношение. Американската хазна беше изтощена, съюзите - обтегнати, стратегическият фокус беше отклонен от Пекин и Москва, а американското доверие и "мека сила" бяха изпепелени.
Това беше контекстът на съвета на Байдън към Израел и той не можеше да го даде с лека ръка на такъв публичен форум. Като председател на сенатската комисия по външни отношения по онова време Байдън не само беше гласовит защитник на отговора на САЩ на 11-ти септември, но и ключов поддръжник на войната в Ирак, тъй като изслушванията в Сената, които той ръководеше, спомогнаха за формирането на подкрепа за инвазията. Трябваше да минат две години, за да престане да защитава това решение, тъй като първоначалната военна победа на САЩ се провали. На Байдън се падна и задачата да проведе унизителното изтегляне на САЩ от Афганистан, което остави талибаните отново на власт след две десетилетия война, целяща да ги задържи.
Не е твърде късно израелското правителство да разбере, че е попаднало в капан. Последните индикации, че Израелските отбранителни сили планират да се обърнат на юг и да атакуват в районите на Газа, където само преди седмици евакуираха цивилни, подчертават това. Сега Израел вярва, че командирите на "Хамас" са се придвижили на юг от град Газа, преди Израелските отбранителни сили да го запечата, което предполага, че подобно на талибаните в Афганистан през 2001 г. "Хамас" може да е изтеглил значителна част от силите си предварително, за да си осигури възможност да се бие още един ден.
За Израел няма добри или лесни варианти. Все пак Нетаняху има шанс да спаси стратегията си, като приеме сделка, за която се съобщава, че е близо до споразумение, за размяна на около 50 от 239-те заложници, за които се смята, че "Хамас" е взел на 7-ми октомври. В замяна на това Израел ще се откаже от хвърлените в затвора палестинци и ще позволи хуманитарна пауза в боевете от няколко дни. Това би създало поне възможност да започне да се обръща гръб на нихилистичните цели на "Хамас" и да се премести вниманието на международната общност от убийствата на палестински цивилни от страна на Израел към отказа на "Хамас" да предаде всички заложници.
Израел не бива да се страхува, ако това доведе до по-дълго прекратяване на огъня, тъй като Израелските отбранителни сили ще остане на мястото си, а победата над "Хамас" изисква повече от това да се убият бойците му. За да победи, Израел трябва да направи излишна идеологията на групировката, която предлага унищожаването на Израел като единственото жизнеспособно бъдеще за палестинците.
Нетаняху вече намекна за една от алтернативните крайни състояния на Газа под формата на "безсрочна" военна окупация от страна на Израел. Някои от по-крайно настроените министри от неговия кабинет намекнаха за друга: изгонване на палестинците от Газа - акт, който независимо от средствата или рационализацията би бил равносилен на етническо прочистване. И двете алтернативи са морално и правно неприемливи.
Също толкова важно е, че нито един от тях не предлага дългосрочна сигурност за Израел, тъй като, както показва настоящият конфликт, палестинският въпрос не е само вътрешен проблем, но и такъв, който е в състояние да въвлече целия Близък изток във вихъра си, при баланс на силите, който не винаги е в полза на Израел. И двата пътя биха изложили еврейската държава на по-голям риск от всичко, което "Хамас" е в състояние да направи.
Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.