Изглежда президентът на САЩ Джо Байдън най-накрая е осъзнал заплахата, която представляват екстремистките израелски заселници. Докато военната кампания на Израел в Газа продължава, на Западния бряг се допуска да се стигне до точката на кипене, което се насърчава от крайно десните министри в правителството на министър-председателя Бенямин Нетаняху.
Откакто "Хамас" започна бруталната си атака на 7 октомври, при която бяха избити 1200 предимно израелски граждани (заедно с десетки от други страни, включително САЩ, Франция и Тайланд), на Западния бряг се наблюдава значителен ръст на насилието. Израелските войски там неведнъж са отвръщали поглед или са оказвали помощ на войнстващи заселници, които са принуждавали палестински семейства да напуснат земята си.
Най-малко 190 палестинци, включително 43 деца, са загинали от ръцете на израелските сили за сигурност и заселници, а над 2000 души са били арестувани и задържани. Близо 1 100 души са били изселени от домовете си. Според ООН в почти половината от случаите израелските сили за сигурност са придружавали или активно са подкрепяли заселниците. Сега Байдън заявява, че е казал на израелските лидери, че нападенията трябва да спрат, като отбелязва в статия за Washington Post, че САЩ обмислят да издадат забрана за издаване на визи на екстремистки заселници, които нападат цивилни граждани на Западния бряг.
Някои военни операции изглеждат безпричинни и имат за цел да унищожат символи на палестинската идентичност. Миналата седмица войниците разрушиха с булдозер статуя, посветена на покойния президент Ясер Арафат, и унищожиха паметника на обичаната журналистка от "Ал Джазира" Ширин Абу Аклех, издигнат на мястото, където тя беше убита от израелските сили по време на репортаж през май миналата година.
Във Вашингтон има дълбока загриженост от снимките на крайно десния министър на националната сигурност на Нетаняху Итамар Бен-Гвир, който раздава оръжия на цивилни граждани в т.нар. отряди за обществена сигурност. Опасенията, че предоставените от САЩ автомати могат да попаднат в ръцете на екстремистки заселници, заплашиха да спрат оръжейна доставка за Израел миналия месец.
Всички - от Байдън до Европейския съюз и израелската служба за сигурност "Шин Бет" - предупредиха Нетаняху, че ако заселниците не бъдат обуздани, буйствата им могат да предизвикат широко разпространено насилие на Западния бряг, в самия Израел и да се разпространят в по-широк регион.
Ако нарастващите атаки доведат до широкомащабно разселване на палестинци, "Хизбула" може да се почувства принудена да увеличи драстично атаките си срещу Израел - казва Мона Якубиан, вицепрезидент на центъра за Близкия изток и Северна Африка в Института за мир на САЩ. "По подобен начин - казва тя - подкрепяните от Иран пълномощници, разположени по-далеч в региона, със сигурност ще увеличат темпото на атаките си срещу американски цели".
Макар че броят на засегнатите може да бледнее пред приблизително 12 000 убити в Газа през последния месец, насилието на заселниците подхранва една травматична, дълбоко преживяна история. Както Валид Халиди старателно описва в "Всичко, което остава: Палестинските села, окупирани и обезлюдени от Израел през 1948 г.", повече от 400 палестински села са разрушени или обезлюдени през 1948 г. след създаването на държавата Израел. На тяхно място са създадени израелски селища.
Оттогава, в продължение на пет десетилетия военна окупация, на Западния бряг са се заселили 670 000 заселници в селища, считани за незаконни съгласно международното право. Територията се е превърнала в антиутопия за палестинците. Разделителна бариера с дължина 442 мили откъсва фермерите от земята им и семействата едни от други. Междувременно безкрайните контролно-пропускателни пунктове, така наречените "стерилни пътища", запазени само за евреи, нощните набези в селата и арестуването - често без обвинение - на хиляди цивилни, включително между 500 и 700 деца всяка година, непрекъснато засилват привилегиите, с които едната група се ползва спрямо другата.
Палестинците разглеждат последните нападения на заселниците не като изолирани изблици, а като част от съгласуван план за прогонването им във все по-малка част от територията. На 22 септември в ООН самият Нетаняху показа карта на "новия Близък изток", на която Газа и окупираният Западен бряг са част от Израел. Бен-Гвир и други членове на кабинета открито обещаха да анексират изцяло Западния бряг. Израелски министри са разсъждавали за прогонване на цивилни граждани от Газа през границата в Египет.
Едва ли има значение дали Нетаняху споделя техните амбиции, или успокоява твърдо десните членове на коалицията, за да се задържи на власт. Ефектът е един и същ: израелските войски скоро може да се сблъскат с трети фронт в допълнение към Газа и северната граница с Ливан, докато всяка надежда за привличане на помощта на Палестинската власт в управлението на Газа бързо изчезва.
Дългосрочното решение ще изисква ново ръководство и от двете страни. Израел трябва да се ангажира отново с мирния процес, който изостави преди години, и да признае, че вечната му окупация трябва да приключи. Докато палестинците нямат собствена държава, ще останат условията, довели до всеки мащабен изблик на насилие - от първата и втората интифада до атаката от 7 октомври. Няма да е достатъчно да се съгласим на прекратяване на огъня в Газа - въпреки че това трябва да бъде непосредствен приоритет.
Ако правителството, ръководено от Нетаняху, изглежда неспособно да направи такъв скок, то същото важи и за Палестинската автономия - ръководният орган, създаден година след споразуменията от Осло през 1993 г. Президентът Махмуд Абас, който беше избран през 2005 г. за четиригодишен мандат и все още е на поста си, е изключително непопулярен, както и палестинската автономна власт. Няма съмнение, че тя няма да бъде добре дошла в Газа в сегашния си вид. Тя също трябва да бъде изцяло реформирана.
Но междувременно израелското правителство може поне да не влошава собствените си проблеми. Неприемливият брой на жертвите в Газа, пренебрежението на Нетаняху към съдбата на повече от 200-те заложници, държани от "Хамас", и продължаващото отхвърляне на прекратяването на огъня от страна на Израел вече сериозно навредиха на неговата кауза. Последното нещо, от което се нуждае, е да окуражи малцинството на заселниците, чиито действия подкопават сигурността на всички израелци и палестинци и увеличават риска от по-широк конфликт.