Имаше време, не толкова отдавна, когато Федералният резерв казваше много малко за своята политика; неговите лидери правиха всичко по силите си, за да объркат, вместо да изяснят. Тези дни отдавна са отминали. Днес сме залети с „Fedspeak“. Само миналата седмица 11 висши служители на Фед направиха 20 речи. Нищо чудно, че нараства загрижеността относно риска, който прекомерната комуникация представлява за доброто функциониране на финансовите пазари, ефективното разпределение на ресурсите в икономиката и стабилността на глобалната система.
Появявайки се пред комисия на Конгреса през 1987 г., тогавашният председател Алън Грийнспан каза известното: „Ако ви изглеждам прекалено ясен, трябва да сте разбрали погрешно това, което казах.“ В моята книга за централните банки от 2016 г. - The Only Game in Town - описах подробно, че това е част от това, което Грийнспан нарече „език на целенасоченото объркване“. Това беше смятано, ако цитирам икономиста Алън Блайндър, като „суров диалект на английски“, който използва „многобройни и сложни думи, за да предаде малко или никакво значение“.
Ерата на Грийнспан е доста зад нас. През 2011 г. тогавашният председател Бен Бернанке инициира практиката на периодични пресконференции, които да следват изявленията, издадени в края на заседанията на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC). По-късно те се превърнаха в норма за всяка политическа среща, допълнена от тримесечното публикуване на индивидуалните прогнози на членовете на FOMC, публикуването на протоколи, значително засилване на други комуникации и разширяване на целевата аудитория. Председателите на Фед са се появявали в предаването 60 minutes и са били интервюирани за техни лични профили в широкотиражни периодични издания.
Тази обширна комуникация е подкрепена от мнението, че прозрачността е от съществено значение за ефективните бъдещи насоки, които помагат на икономиката и пазарите да преминат по-плавно при промени в политиката. Това също така се разглежда като централен момент за повлияване на по-широк набор от поведения. Наистина, както отбелязва Financial Times в редакционна статия от 2014 г., „паричната политика управлява икономиката чрез въздействието си върху настроенията, както всеки финансов канал като лихвените проценти“.
И все пак, въпреки че редовно получаваме изказвания от членове на борда на Фед и регионални президенти, напоследък те не изпълняват целта си. Вместо да улесни организираните икономически и финансови преходи, както правеше по-рано, вече прекомерната комуникация допринася за неоправданата нестабилност на пазара.
Има нарастващи призиви за сдържаност от онези, които се притесняват, че твърде много комуникация увеличава риска от пазарни и икономически инциденти. Някои виждат заслуга в пълното премахване на „точковия план“. Други биха искали да намалят честотата на пресконференциите и да насърчат по-малко изказвания.
Въпросът надхвърля обема на комуникацията на Фед. Става дума и за нейната същност.
Докато няма стратегическа котва и оперативна рамка на паричната политика, Фед стана прекалено зависим от данните, като длъжностните лица често са принудени да коментират незабавно публикуваните по своята същност променливи данни по начин, който прекомерно екстраполира тяхното информационно съдържание.
Съществува и проблемът с множество обратни завои в комуникацията. По-рано този месец председателят Джеръм Пауъл доста шокира пазарите, като внезапно се дистанцира заради оптимизма, който беше изразил едва наскоро относно благоприятното развитие на предлагането в САЩ, което увеличава потенциалното производство и действа като противодействие на инфлацията. Подобни подобрения може да са се развили, предположи той в реч от 9 ноември, добавяйки, че силният икономически растеж може да оправдае допълнително затягане.
Като се има предвид всичко това, не би трябвало да е изненада, че изследването, публикувано от Центъра за изследване на икономическата политика относно „Пазарното въздействие на пресконференцията на Фед“, стигна до две забележителни заключения. Първо, че „променливостта на пазара е по-висока по време на конференциите на FOMC... особено в случая с пресконференциите, дадени от настоящия председател на Фед Пауъл.“ Второ, че от началото на пандемията „пазарите на акции и облигации са склонни да се движат в обратна посока по време на пресконференции в сравнение с първоначалната им реакция на изявлението на FOMC. Това обръщане на посоката е систематично свързано с думите, използвани в речите на председателя Пауъл."
Тези две констатации се засилиха напоследък, съдейки по моето наблюдение на поведението на доходността на облигациите, затвърждавайки злополучната промяна от предоставяне на сигнали към усилване на шума. Нищо чудно, че прогнозистите и търговците показват малко колебание в постоянното игнориране на насоките на централната банка, включително за лихвените проценти, които са изцяло определяни от Фед. Те правят това отново сега, като ценообразуват значително намаляване на лихвите през 2024 г.
Както количеството, така и качеството на комуникациите на Фед трябва да бъдат преразгледани. Не става дума само за следване на съвета на Арън Бър към Александър Хамилтън „говорете по-малко, усмихвайте се повече“ в мюзикъла на Лин-Мануел Миранда. Също така става въпрос за по-добро приспособяване към потенциалното пазарно въздействие на казаното - особено когато става дума за сигнали от неизчистени данни, които лесно могат да бъдат отхвърлени от последващи данни - стратегическо закрепване на повече от техните възгледи и внимаване за последователността в техните съобщения.
И накрая, и това е извън правомощията на Фед, има нужда от подобряване на комуникационната настройка, която е най-важна за отчетността на паричната политика - това, което включва изслушванията на председателя на Фед на всеки шест месеца от комисиите на Конгреса.
Без напредък във всички тези области политиката на Фед ще бъде по-малко въздействаща и в дългосрочен план централната банка ще подкопае политическата автономия, която е толкова критична за нейната ефективност.
Мохамед А. Ел-Ериан е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш главен изпълнителен директор на Pimco, той е президент на Queens’ College, Кеймбридж; главен икономически съветник в Allianz SE; и председател на Gramercy Fund Management.