Малко повече говорене за климата може да доведе до много повече действия

Повечето хора знаят нещо за изменението на климата, въпреки това хората в Европа са по-склонни да кажат, че знаят поне умерено много, в сравнение с "малко"

19:15 | 26 ноември 2023

Автор: Лара Уилямс

Снимка: Bloomberg L.P.

Световните лидери и техните преговорни екипи в момента се подготвят за 28-ата годишна конференция на ООН по въпросите на изменението на климата, която ще започне в края на ноември в Дубай. През следващите няколко седмици ще бъдем въвлечени в дискусии и дебати с много съкращения, бюрократични термини и семантична гимнастика: Улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS); член 6.4; поетапно спиране срещу поетапно намаляване. Но извънредната ситуация, свързана с климата, е пример за това, че малко повече разговори извън залите за преговори биха могли да допринесат за много повече действия.

Повечето хора не знаят какво е улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS), не следят обсъжданията на Надзорния съвет по член 6.4 и остават в блажено неведение за разликата между намаляване и прекратяване на емисиите от изкопаеми горива. Два доклада от последните седмици показват, че има още много работа за обясняване на климатичната криза на разбираем за всички език.

Повечето хора знаят нещо за изменението на климата, както показва докладът на Йейлската програма за комуникация по въпросите на изменението на климата, в който са анкетирани близо 140 000 души от 187 държави и територии във Facebook. Въпреки това хората в Европа са по-склонни да кажат, че знаят поне умерено много, в сравнение с "малко". Респондентите във всеки регион също така са съгласни в преобладаващата си част, че изменението на климата се случва - въпреки че има разделение по въпроса дали то се дължи предимно на човешки или на природни причини.

Мнозинството в повечето изследвани области смята, че това трябва да бъде приоритет на правителството. Интересно е, че хората от Глобалния север не са склонни да вярват, че това ще бъде лично вредно за тях, и е по-малко вероятно от респондентите в Субсахарска Африка, Южна Америка и Южна Азия да кажат, че това е лично важно.

Това може да говори за оптимистична пристрастност, по същия начин, по който повечето хора смятат, че са по-добри от средното ниво шофьори, а аз обикновено подценявам времето, което ще ми отнеме да стигна до офиса с велосипед. Този ефект намалява със стреса и опита, така че е логично хората в страните, които сега са изправени пред въздействието на климата, да са по-склонни да твърдят, че затоплянето ще ги засегне лично. Това се потвърждава и от втори доклад, изготвен от Института Reuters към Оксфордския университет, в който хората във всяка страна са по-склонни да кажат, че изменението на климата има по-голям ефект върху здравето на техните съграждани, отколкото върху тяхното собствено. Но, в съчетание с отричането на рисковете, които крият за хората, това може да говори и за нагласа, при която жителите на богатите държави не смятат климатичната криза за свой проблем.

Пристрастие към оптимизъм/Дял на хората, които смятат, че изменението на климата оказва голямо влияние върху всеки от тях

Винод Томас, бивш старши вицепрезидент на Световната банка, наскоро написа във "Файненшъл таймс", че COP28 е изправена пред огромно комуникационно предизвикателство. За да се постигне политическата воля, необходима за амбициозна политика в областта на климата, Томас твърди, че е необходим "подем на общественото мнение", което изисква по-добро обяснение на научните основи. Съгласен съм, макар че според мен трябва да има нещо повече от това да се направи така, че опасностите, свързани с климата, да станат по-ясно видими.

Институтът на Ройтерс анкетира хора в осем държави за начина, по който взаимодействат с новините за околната среда. Малко над половината от анкетираните са виждали, чели или чували новини или информация за изменението на климата през предходната седмица. Доверието в новините е стабилно на много места, въпреки че е намаляло значително в Германия и Обединеното кралство. От друга страна, 73 % от анкетираните имат доверие на учените като източник на информация за климата.

Това със сигурност дава основание за комуникация на науката. Разчитаме на учените да убедят политиците и обществеността в сериозността на климатичната криза. И все пак започваме да виждаме как съществуващите фракции, водени от суперзвездите на климатолозите в социалните медии, се отдалечават все повече във възгледите си за темповете на затопляне и какво трябва да се направи по въпроса. Ще се разпадне ли доверието, когато някои учени се обявят за геоинженерство, а други призовават за по-бързи действия по пътя, по който вече вървим? Науката - и по-специално свързването на последиците от изменението на климата, като екстремни метеорологични условия и неурожай, с изгарянето на изкопаеми горива - винаги ще бъде от съществено значение. Но тя ще трябва да бъде по-умна от това да плаши хората.

Помислете, че една пета от анкетираните често или винаги избягват новините за глобалното затопляне. Хората също така говорят за него много по-рядко, отколкото бихте се надявали - между 25 и 44 % от хората са говорили с приятелите и семейството си за изменението на климата през предходната седмица, но средно 11 % никога не са говорили за него с близките си.

Разговора за климата/Повече от отговорилите, от по-уязвими на климатичните промени държави, са водили разговор за глобалното затопляне през изминалата седмица

Виждаме и сериозни политически разделения, макар и не навсякъде. САЩ и Обединеното кралство се отличават с големи различия в мненията на хората, които се определят като десни или леви в политическия спектър. Това несъмнено се дължи отчасти на използването на кризата като оръжие в политическите кампании от страна на републиканските и консервативните политици.

Политическо разделение/Дял на хората, които са поне малко загрижени за въздействието на изменението на климата върху хората по света

Тъй като преходът изисква повече средства и трудни политически решения, има опасност повече избори да се превърнат в гласувания за действията в областта на климата и да отслабят политическата воля. Начинът да се избегне това е, както казва Томас, да се привлече обществеността. Ще трябва да сме интелигентни по отношение на начините, по които превеждаме данните, така че те да говорят на хората. Необходима е цялостна стратегия за информиране на онези, които не говорят за околната среда. Това означава да се проучат начините, по които действията ще направят живота ни по-добър, например като се използва загрижеността за разходите за живот (възобновяемите енергийни източници са много по-евтини от петрола и газа) и възможностите за работа (Международната агенция по енергетика току-що съобщи за огромен бум на зелената заетост в световен мащаб).

Но, колкото и да звучи примамливо, за да накараме хората да се вълнуват от действията в областта на климата, са необходими и културни промени. По-рано този месец Кения проведе първия си национален ден за засаждане на дървета, в който кенийците получиха свободен ден, за да помогнат за засаждането на фиданки на обществени места в страната. Това е част от правителствена инициатива за засаждане на 15 милиарда дървета до 2032 г. за справяне с обезлесяването.

Науката има много какво да каже за ефективността на новите дървета като стратегия за климата - при условие че са засадени на правилните места и са придружени от дълбока декарбонизация. Но истинската радост от инициативата е как тя превръща възстановяването на природата в нещо аполитично, кара хората да говорят за наличните кризи и помага за утвърждаването на пропланетарно мислене в кенийската култура. Добре би било останалата част от света да последва примера - а Елвис Пресли със сигурност би одобрил малко повече разговори за климата, които да доведат до много повече действия.

Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ изменението на климата.