Siemens Energy, Alstom показват опасностите от трансгранични M&A

Два европейски индустриални гиганта, Siemens Energy AG и Alstom SA, в сряда разкриха шокиращата цена на катастрофалните трансгранични придобивания и финансовите корекции, необходими за запазване на доверието на клиентите и инвеститорите.

Декарбонизацията остава огромна възможност за такива фирми, но скоростта на енергийния преход води до огромни рискове, които сега се материализираха - както се случи и в датския разработчик на вятърни паркове Orsted A/S.

За да обобщим, след като изключи увеличение на капитала само преди няколко седмици, френският производител на влакове Alstom призна, че все пак може да се нуждае от такова. Нетният дълг нарасна до 3,4 милиарда евро в края на септември поради различни неизпълняващи се железопътни договори, които изложиха на риск кредитния рейтинг от инвестиционен клас.

Освен потенциалното увеличаване на капитала, Alstom се отказва от дивидента, съкращава 1500 работни места и обмисля продажба на активи, за да запълни финансовия дефицит; главният изпълнителен директор Анри Пупарт-Лафарж ще напусне втората си роля на председател.

Siemens Energy се готви да получи помощ от 2 милиарда евро от бившата компания майка Siemens AG, за да спре финансовото кървене, причинено от технически проблеми с новите вятърни турбини. Компанията също така осигури няколко милиарда евро гаранции от германското правителство и увеличението на капитала остава опция. Като се имат предвид минали разочарования, може да се прости на инвеститорите, които се притесняват, че това може да е необходимо. Кумулативните загуби във вятърния бизнес са напът да надхвърлят 6 милиарда евро през фискалните 2023 и 2024 г., а рентабилност не се очаква до 2026 г.

Поради дългосрочните договори и зависимостта им от събирането на предплащания от клиенти, тези фирми изискват стабилни баланси. Те бяха торпилирани от лоши придобивания и лошо управление на проекти.

Alstom придоби влаковата единица на Bombardier Inc. през 2021 г., без да оцени колко от договорите на канадската компания са били недостатъчно финансирани и изостанали от графика. Проблемите на Siemens Energy датират от сливането през 2017 г. на вятърния бизнес на Siemens AG с испанския конкурент Gamesa. Някои от наземните турбини на Siemens Gamesa не работят правилно и сега ще трябва да бъдат преоборудвани с големи разходи. Новото ръководство оттогава призна, че твърде много проблеми са били „заметени под килима“. Siemens Energy беше отделена от Siemens AG през 2020 г.

Техническите проблеми в Siemens Energy поне не изглежда да са се влошили и за щастие германската компания не държи всичките си яйца в една кошница; нейните дейности по газови турбини и електрическа мрежа представляват по-голямата част от продажбите и те генерират много пари.

За разлика от това, Alstom сега е изцяло фокусирана върху железопътния транспорт, след като напълно излезе от енергийните си дейности през 2018 г., като ги продаде на General Electric Co. GE впоследствие беше принудена да осчетоводи огромни обезценки на тези активи на Alstom и сега е в процес на разделяне на три отделни регистрирани компании, фокусирани върху здравеопазването, реактивните двигатели и енергетиката.

Въпреки че конгломератите могат да доведат до шокираща липса на управленска отчетност, в момента Alstom вероятно желае да има повече активи, които не са засегнати от нестабилния оборотен капитал на железопътната индустрия.

Все пак очаквам, че след днес инвеститорите на Siemens AG ще поискат по-голямо разделяне. Това би позволило на базирания в Мюнхен гигант да се съсредоточи върху своите много печеливши индустриални автоматизации и софтуерни дейности, като същевременно намали отстъпката от конгломерата, която инвеститорите прилагат към неговите акции.

Германското правителство успя да го притисне да помогне за отстраняването на финансовите щети в Siemens Energy, защото все още притежава 25% дял и допринесе за проблемите му чрез придобиването на Gamesa.

Siemens успя да запази репутация в очите на своите акционери, като закупи дял от €2,1 милиарда в своя публично регистриран индийски филиал от Siemens Energy на намалена цена, като същевременно използва плащанията, дължими към него от Siemens Energy като обезпечение за гаранции.

Въпреки това беше напомняне, че корпоративната структура на Siemens, която включва влакове и здравно оборудване, не е оптимална.

За инвеститорите, които се надяват да избегнат подобни бедствия, има един прост урок: следващия път, когато европейски индустриален главен изпълнителен директор предложи трансформираща трансгранична сделка, бягайте далеч.

Крис Брайънт е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер за Financial Times.

Още по темата

Неудържимият възход на компанията-бавачка

Вълната от сливания и придобивания идва за семейния петролен бизнес в САЩ

Предизвикателният период за набиране на капитал ще продължи поне още година

Неволите на Китай тласкат някои от задлъжнелите компании в Европа към пропастта