Смогът отново се спусна над фестивала на светлината в Индия.
Делхи е един от най-замърсените градове в света в най-добрите времена, но в дните преди фестивала Дивали миналата неделя мракът се задълбочи. Към обичайните изпарения от 8 милиона коли и метеорологичните условия, които спират разсейването на смога, можете да добавите дима от милиони контрабандни фойерверки — и саждите от десетки хиляди оризища, които избухват в пламъци в началото на сезона.
Дивали вероятно е възникнал като празник на жътвата и фермерите в щатите около столицата на Индия все още изгарят стърнищата в оризовите си полета по това време на годината, защото това е бърз и евтин начин за подготовка на почвата за реколтата от зимна пшеница. Цената се плаща от стотици милиони хора, живеещи в оризово-пшеничния пояс, които трябва да дишат въздух, толкова натоварен с частици, че това е еквивалентно на навика да изпушите пакет цигари на ден.
Тази година училищата в Делхи преустановиха присъствените занятия и държавните служители работят от вкъщи. Временно се забранява строителството и разрушаването в столицата, а шофьорите ще могат да използват превозните си средства само пред ден, за да се ограничат изгорелите газове. Всичко това е знак, че годините усилия на правителствата в Делхи и съседните му щати не са успели да коригират земеделските политики, които правят един от най-големите градове в света негоден за живеене.
Основен акцент в усилията за прекратяване на паленето на стърнища през последните години е механизацията. Правителствата на щатите Хариана, Утар Прадеш и Пенджаб, които заобикалят столицата, предложиха субсидии до 50% за фермерите да закупят Happy Seeder, Super Seed и други устройства. Тези теглени от трактори приспособления са третирани като вид чудодейно изобретение, което може да подготви и засее почвата без изгаряне, като същевременно повишава добивите, подобрява храненето на почвата, намалява въглеродните емисии и увеличава печалбите за фермерите.
Това е земеделска революция, която успя да убеди всички, с изключение на фермерите. До 90% от Happy Seeders, разпространени в Пенджаб през последните години, са захвърлени или изоставени, съобщи вестник Indian Express миналия месец. Нови и подобрени модели, които направиха първоначалните дизайни остарели, плюс предизвикателствата за ефективното им използване и нарастващата цена на горивото, накараха много машини да излязат от употреба само след един сезон.
Въпреки субсидиите, те често са твърде скъпи за дребните фермери, дори и на базата на наем, съобщава Tribune. Всеки ден, в който чакате да се сдобиете с районната сеялка в основния сезон на сеитба, намалява оскъдните ви печалби. На дребните стопани също може да се наложи да преминат към по-мощни трактори, способни да ги теглят, което допълнително увеличава разходите. В сравнение с простотата и скоростта на запалена клечка кибирт в оризовата слама, на механизацията ѝ е трудно да се конкурира.
Петролът може би е нанесъл последния удар. Цената на дизеловото гориво, използвано от селскостопанските трактори, е нараснала с повече от половината от 2017 г., когато централното правителство на Индия публикува основния си план за справяне с изгарянията. В резултат на това скромните финансови ползи от използването на сеялки са изведени до нищо.
Без моркова на новата технология служителите прибягват до тоягата. Щатските правителства тази година се похвалиха с глобите, които налагат за незаконни пожари, но санкциите не изглеждат достатъчно драконовски. Глобите от 5000 рупии (60 долара) за инцидент за типична ферма от три акра не са достатъчни, за да обезсърчат поведението, освен ако прилагането не е почти универсално, предвид факта, че повечето фермери вероятно спестяват четирицифрени суми за всеки акър, който опожарят.
Фундаменталният проблем е, че стремежът на Индия към продоволствена сигурност е създал селскостопански сектор, разкъсан от субсидии - за вода, за горивото, което задвижва помпите, които го извличат от земята, за селскостопански химикали, за минималните цени, които правителството гарантира за ключови култури, за доходите на фермерите и за самите редосеялки.
Пенджаб и Харяна не са били исторически райони за отглеждане на ориз и са постигнали сегашната си известност само благодарение на агресивната правителствена намеса. Истинското решение би било да се прехвърли отглеждането на ориз към по-влажните щати в източната част на страната - но това ще включва изправяне срещу личните интереси на фермерите чрез разрушаване на сегашната мрежа от субсидии, която подкрепя северните ферми.
Това едва ли ще се случи. Индия е на шест месеца от общи избори и основните участващи щати са бастиони на BJP на премиера Нарендра Моди - в случая с Хариана и Утар Прадеш - и в Делхи и Пенджаб, на AAP, нарастваща сила на опозицията. Две трети от хората все още живеят в селските райони и една година на протести накара правителството през 2021 г. да отмени закон за земеделието, който би намалил сметката за субсидии чрез дерегулиране на цените на културите. Градските жители на Индия ще продължат да се задушават на Дивали за много години напред.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за енергетика и суровини. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.