През изминалата седмица прекарах няколко дни в Сеул, пулсиращ град с над 10 милиона жители, около 20% от общото население на Южна Корея. Посещението ми напомни за края на Корейската война - и нарастващите признаци, че краят на войната в Украйна може да изглежда по подобен начин.
Корейската война е емблематична за моето семейство. Баща ми се би там в началото на 50-те години като млад офицер от морската пехота на САЩ. Той често ми казваше, че случилото се в годините непосредствено след това е чудо. Баща ми, в крайна сметка старши полковник в морската пехота, не беше склонен към хиперболи или идеализъм. Той имаше предвид невероятната реконструкция на Южна Корея, която я изведе от опустошена от война земя до 10-ата по големина икономика в света.
Какво могат да направят западните демокрации, за да подобрят резултата за нашия партньор днес, Украйна, подобно на това, което направихме за южнокорейците преди 70 години?
Докато карах из Сеул, преди всичко бях поразен от невероятната реконструкция. Градът може да се похвали с километър след километър високи офис сгради, лъскави апартаменти и мраморни търговски центрове. Но нищо от това не се появи за една нощ от пепелта на войната, която приключи през 1953 г. с изключително нелеко примирие. Целият Корейски полуостров беше до голяма степен разрушен от този конфликт.
Което води до първия урок от Корейската война за Украйна: Притиснете Запада за сериозна помощ за възстановяване. Южна Корея беше в застой през първото следвоенно десетилетие. Чистата решителност на нейния народ, съчетана с постепенната икономическа помощ от Запада, им позволи да започнат да подобряват условията до края на 50-те години. Тогава Южна Корея започна да се ускорява значително, както демографски, така и икономически.
Днес западните фирми виждат подобен икономически ръст в следвоенните строителни дейности в Украйна: масовите комуникации, електрическите съоръжения, пречистването на водата и новите жилищни сгради ще бъдат в списъка за пазаруване на Украйна. Допълнително положително за възстановяването на Украйна е потенциалната наличност на стотици милиарди долари в руски средства, които са под санкции на Запада.
Втори критичен фактор за Украйна ще бъде получаването на железни гаранции за сигурност. Това означава, ясно и просто, членство в Организацията на Северноатлантическия договор. Това е подобно на това, което Южна Корея получи като пълноправен договорен партньор на САЩ през 1953 г.
Въпреки че има основателни опасения в рамките на 32-членния съюз относно приемането на член в активен конфликт и с територия, контролирана от враг, реалността е, че всяко военно действие на НАТО за възстановяване на пълния суверенитет би било колективно решение. Така Украйна може да бъде въведена в алианса дори с 15% от територията ѝ, окупирана от Русия; по-голямата част от страната ще получи гаранциите за колективна сигурност на член 5 на НАТО, от които се ползват останалите държави-членки.
По отношение на предимствата за алианса, Украйна ще има най-изпитаните в битки, иновативни и мотивирани сили в Европа. Украинците си спечелиха място в отбора и като гледам назад към времето си като военен командир на НАТО, бих се радвал да ги приветствам в съюза.
Третият и последен урок от Корея за Украйна е по-труден за приемане: Вероятно страната ще е необходимо да се примири, поне за известно време, с окупацията от Москва на Крим и сухопътния мост между този полуостров и Русия. В известен смисъл всеки ще мрази този резултат. Със сигурност на Запад ще има гласове, които казват: „Не можем да дадем и сантиметър територия на агресията на Русия“. И украинците ще кажат: „Ние никога няма да предадем нито една квадратна миля от суверенна украинска територия“.
Но не забравяйте, че руският президент Владимир Путин също ще мрази подобен резултат - това ще означава, че той очевидно и напълно се е провалил в целта си да завладее цяла Украйна и ще трябва да се задоволи с повредените от битките и силно минирани части на югоизток, едва ли удовлетворяваща награда.
Доколкото Южна Корея не беше в състояние да поиска пълна териториална победа над севера през 50-те години на миналия век, Украйна не е в позиция да поиска пълно изтегляне на Русия от нейната територия. Пролетно-лятната офанзива на Киев стигна до застой и дори с добавянето на изтребители F-16 през следващата година (нещо отдавна закъсняло), изглежда малко вероятно да настъпи истинска промяна в играта. Подобно на Корейската война, това вероятно ще се превърне в замразен конфликт; колкото по-скоро спрат големите бойни действия, толкова по-скоро украинците ще започнат да се възстановяват.
Така че три урока от Корея се отнасят за Украйна: намерете средства за възстановяване възможно най-бързо; изграждане на реални и трайни гаранции за сигурност; и да сте готови да преговаряте за сключване на примирие "земя срещу мир". Това е реалистичен сценарий, който ще подготви Украйна за успех с течение на времето, въпреки че очевидно окончателните решения трябва да вземат самите украинци.
Ако такава сделка бъде постигната, ето моята прогноза: въпреки че е много по-малка по отношение на население и земя, Украйна ще изпревари Русия след няколко десетилетия по отношение на брутен вътрешен продукт, обща аграрна продукция и със сигурност в смисъла на това, че е жизненоважно, демократично общество, в което хората искат да живеят. Не виждам нищо в извратената политика на цар Путин, което да промени този депресиращ резултат за Москва. Да се надяваме, че чудото на реконструкцията в корейски стил е на хоризонта за Украйна.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".