Понякога е лесно да видите идващите проблеми. Федералният резерв, Европейската централна банка и Централната банка на Англия приключват най-агресивните кампании за затягане от 80-те години на миналия век, целящи да потушат инфлацията чрез охлаждане на прегрятите икономики. В Китай секторът на недвижимите имоти, който доскоро беше основният двигател на растежа, е в криза.
Не е чудно тогава, че перспективите в световен мащаб не са толкова добри. Bloomberg Economics прогнозира ръст на глобалния брутен вътрешен продукт с 2,7% през 2024 г., което е спад от 3% през 2023 г. и ръст от 3,5% преди пандемията. Виждаме спад — класифициран като рецесия в развитите икономики и растеж значително под дългосрочната средна стойност в нововъзникващите пазари — в 11 от 34-те страни, които покриваме.
С тази обща сума, включваща гигантските икономики на САЩ и Китай, очакваме, че в различни моменти през следващите 15 месеца повече от половината от световния БВП ще бъде в рецесия. Конфликтът Израел-"Хамас" е човешка трагедия. При липса на преливане в по-широк регионален конфликт, който да причини рязко покачване на цените на петрола, е малко вероятно това да промени значително глобалната икономическа перспектива.
В САЩ все още има надежда за меко кацане – но е невъзможно да се предвиди. Нашето мнение обаче е, че 525 базисни пункта повишения на лихвените проценти, рязкото увеличение на цените на петрола и рискове като стачката на United Auto Workers, както и дисфункция във Вашингтон и възможно спиране на работата на правителството вероятно ще насочат икономиката към лек спад, който ще започне около края на годината.
В Китай, на върха на балона, предлагането на недвижими имоти беше с 30% над търсенето. Досега е спаднало с 18%. Смятаме, че ще има достатъчно стимули, за да се постигне обратно баланс без особено големи щети. Китайските статистици би трябвало – без да повдигат твърде много вежди – да могат да обявят растеж за 2024 г. от около 5%. Но за мнозина няма да се чувства така и рисковете са в обратна посока.
В еврозоната моделните прогнози предполагат, че 450 базисни пункта повишения на лихвените проценти от ЕЦБ трябва да доведат до болезнена рецесия. Стабилните баланси на домакинствата и секторът на услугите, който все още наваксва след пандемията, означават, че смятаме, че по-вероятният резултат е стагнация. Обединеното кралство няма да има такъв късмет; очакваме лек спад в края на годината.
Картината не е съвсем мрачна. Ако Федералният резерв успее да се върне от над 7% от предпочитания си показател за инфлация на PCE до целта от 2% само с лек спад, това би било щастливо измъкване. По същия начин, ако Китай успее да издуе балон, при който стойностите на имотите набъбнаха до 350% от БВП, само със забавяне, а не с рецесия и финансова криза, това е победа.
Ще има по-добре представящи се. Индия, със своя тризъбец на реформи за растеж, благоприятна демография и геополитически попътен вятър, се откроява. Връщането обратно към ортодоксията ще бъде болезнено, но може да направи Турция отново годна за инвестиции. Същите високи цени на петрола, които увеличават риска от рецесия в САЩ и Европа, ще повишат доходите за Саудитска Арабия и други производители.
С изключение на Китай, нововъзникващите пазари като група се очаква да се представят по-добре, като растежът се покачва от 3,6% през тази година до 3,8% през следващата, дори когато развитите икономики се свият от 1,4% на 0,8%. Въпреки това, тъй като САЩ, Европа и Китай се представят по-слабо, голямата картина е - неизненадващо - на мрачна перспектива за глобалния растеж.
За Фед и други големи централни банки това означава, че фокусът на вниманието е насочен към преминаване от проблеми с инфлацията към главоболия, свързани с безработицата. Смятаме, че лихвата на централните банки глобално ще достигне връх от 7% в края на 2023 г., а до края на 2024 г. ще падне до 5,8%. Дори когато растежът е разочароващ, този завой към цикъл на разхлабване ще осигури подкрепа за пазарите.
Политиката – с предстоящите избори в Тайван, САЩ и Русия – ще напомня често, че причините за бавния растеж и високата инфлация са както структурни, така и циклични.
В Тайван гласоподавателите ще се отправят към урните на 13 януари, за да изберат наследник на президента Цай Инг-вен. Проучванията показват, че вицепрезидентът Лай Чинг-те има разнообразна подкрепа, но надпреварата остава твърде близка, за да се предвиди. На Лай, който по-рано в кариерата си беше явен поддръжник на независимостта на Тайван, се гледа с дълбоко подозрение от Пекин, който вече следи развитието с предпазливо око.
В Русия президентът Владимир Путин насочва ресурси към войските в Украйна, в лицето на контранастъпление. Има само един възможен победител на изборите през март. И все пак, ако историята е някакъв ориентир, предизборният период ще доведе до повече разходи за избирателите, засегнати от високата инфлация и лишенията на войната - което означава по-малко за бойното поле.
Междувременно САЩ се движат към избори през ноември 2024 г. и залозите са високи. Повторение на надпреварата през 2020 г. би видял осемдесетгодишен президент Джо Байдън да се изправи срещу седемдесетгодишен бивш президент Доналд Тръмп. Добавете към сместа интензивно партийно съперничество и страховете от повторение на бунта от 6 януари и резултатът изглежда малко вероятно да е поучителен.
Последствията от надпреварата в САЩ ще се разиграят по целия свят. Крилото на Тръмп в Републиканската партия е по-малко от 100% в подкрепа на финансирането за Украйна - повишавайки залозите на бойното поле преди вота. Тъй като атаките срещу Китай са доказан победител в изборите, напрежението между Вашингтон и Пекин вероятно ще нарасне. Комбинираните победи на Лай и Тръмп биха поставили на изпитание крехката стабилност в Тайванския пролив.
Възможни са катастрофални резултати. Криза в пролива може да остави света без полупроводници. Това е огромен отрицателен шок от предлагането, който би засенчил въздействието на руската инвазия в Украйна, насочвайки глобалния БВП към свиване и изпращайки цените на всичко - от лаптопи до автомобили - стремително нагоре.
По-вероятно обаче е постоянно бавно изгаряне от геоикономическа фрагментация. Това означава по-нисък растеж, тъй като се губят ползите от търговията, трансграничните инвестиции и трансфера на технологии. Това също означава по-висока инфлация – отчасти защото геополитическите рискове изместват производството далеч от местата с най-ниски разходи, отчасти защото негативните сътресения в доставките (като когато Русия спря газа на Европа) ще станат по-чести.
Изчисляването на цената остава упражнение в спекулации – никой не знае докъде или колко бързо ще се развалят глобалните връзки. В най-лошия случай обаче те ще бъдат високи. Международният валутен фонд оценява дългосрочната цена на значително увеличаване на търговските бариери на 7% от световния БВП.
В допълнение към 11 рецесии и три много важни вота, 2024 г. трябва да даде отговор и на един въпрос: шест години след като Тръмп започна търговската война между САЩ и Китай, четири години след като вирусът Covid-19 избухна от Ухан в света и почти две години след като танковете на Путин преминаха през границата в Украйна, световната икономика ще се върне ли най-накрая към нормалното? Вероятно не.