Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите, както пише Оскар Уайлд. Икономиката на Великобритания е в канавка, затрупана под ефектите на пандемията, цените на енергията и Брекзит, наред с други фактори. Това не попречи на страната да обърне поглед към небесата.
Космосът е обект на множество политически документи и инициативи от правителството на Обединеното кралство през последните няколко години. През юли възстановеният Национален космически съвет се събра за първи път с цел да превърне нацията в суперсила в индустрията. Бившият министър-председател Борис Джонсън, любител на грандиозните проекти, беше поддръжник на космическите амбиции на Обединеното кралство, а Националната космическа стратегия, издадена през 2021 г., е пропита с джонсъновска бомбастична риторика. Планът от 53 страници ще направи така, че „Глобална Великобритания да се превърне в Галактическа Британия“, пише той в предговора.
Последната итерация на този национален стремеж беше споразумението от миналия месец между Британската космическа агенция и Axiom Space Inc. от САЩ. Съгласно сделката британските астронавти могат да бъдат изстреляни в космоса и да прекарат до две седмици в орбита в комерсиално спонсорирана мисия. Проектът „има потенциала да вдъхнови цяло ново поколение“, каза министърът на науката Джордж Фрийман. Това е „невероятно вълнуващо“, каза президентът на UK Space Алис Бън.
На Илон Мъск или Джеф Безос може да им бъде простено, че са сподавили прозявка. Най-богатият и третият най-богат човек в света доминираха в заглавията с кипящата им битка за контрол над настъпващата ера на комерсиалните космически полети. Space Exploration Technologies Corp. на Musk, известна като SpaceX, транспортира астронавти и дори туристи до Международната космическа станция от години. Blue Origin LLC на Безос междувременно отведе повече от две дузини хора в космоса, включително основателя.
Смело да тръгнете там, където толкова много са ходили преди, използвайки американска ракета за мисия, която в момента дори няма времева линия, едва ли ще предизвика много тръпки отвъд бреговете на Великобритания. Да зависиш от друга нация, за да превозваш астронавтите си в орбита, не е точно нещо като галактическа суперсила. И въпреки че това може да създаде впечатлението, че основната движеща сила зад космическата индустрия на Обединеното кралство е рекламата на правителството, секторът всъщност е забележителна история на успеха: бързо развиващ се, търговско ориентиран и високо продуктивен.
Приходите в индустрията са нараснали до £17,5 милиарда ($21 милиарда) през фискалната 2020/21 година, което представлява ръст в реално изражение от 58% спрямо десетилетие по-рано, според данни от консултантската компания за космическа икономика Know.space. Броят на компаниите нарасна до 1590 от 260 за същия период, в които работят пряко почти 49 000 души. Производителността на труда в сектора е 2,5 пъти над средната за Обединеното кралство, като повече от три четвърти от служителите имат поне бакалавърска степен, се казва в доклад от март на Британската космическа агенция.
За икономика с постоянен проблем с ниска производителност това само по себе си е достатъчно, за да обясни силния интерес на правителството да насърчава местната космическа индустрия. Докато прекият ѝ принос към икономиката в момента е скромните 0,3%, само сателитните услуги се оценяват да поддържат £370 милиарда брутен вътрешен продукт, или повече от 15% от общия размер на Обединеното кралство. И потенциалът е ясен. Morgan Stanley изчислява, че бизнесът може да генерира приходи в световен мащаб от над 1 трилион долара през 2040 г. Великобритания привлече около 17% от над 47 милиарда долара частен капитал, влял се в сектора от 2015 г. насам, на второ място след САЩ.
Сателитните комуникации представляват огромната част от приходите на космическата индустрия на Великобритания, следвани от отбраната, но базираните в Обединеното кралство компании също произвеждат ракети-носители, научни инструменти, материали и компоненти и предлагат множество други технологични услуги. Един пример: Обединеното кралство ръководи разработването на марсохода "Розалинд Франклин", кръстен на британски химик пионер, който ще бъде използван в мисия на Марс през 2028 г.
От гледна точка на видимостта, предизвикателството пред Обединеното кралство е, че няма пълния пакет - по-специално способността да изстрелва неща извън земната атмосфера като начало, което е най-фотогеничният аспект на космическото изживяване. „Не можете да играете в космическата икономика, ако не можете да стигнете до космоса“, каза Грег Садлиър, съосновател на Know.space, който има офиси в Лондон и Единбург.
Също така е полезно да бъдеш ярък предприемач мултимилиардер, който говори за колонизирането на Марс, особено ако си показал, че можеш да изпълняваш обещаното. SpaceX на Мъск вече направи революция в сателитния бизнес със своите ракети за многократна употреба, изпращайки повече от 5000 от неговите устройства Starlink в орбита. Британският шампион в космоса милиардерът Ричард Брансън изчезна от картината, след като неуспешен опит за изстрелване през януари доведе до фалита на неговата Virgin Orbit Holdings Inc. След изстрелване от Boeing 747, излетял от Корнуол в югозападна Англия, технически неизправност попречи на сателитите, които носеше, да достигнат орбита.
Има обаче и други, с планове в процес на разработка, които трябва да доведат до по-нататъшни опити за изстрелване на ракети от Обединеното кралство през 2024 и 2025 г., според Садлиър от Know.space. Обединеното кралство предлага набор от места за космодруми на индустрията, включително на Шетландските острови в далечния север на Шотландия.
Изстрелването на хора в космоса не е на дневен ред в обозримо бъдеще за Великобритания, която реалистично никога няма да оспори позицията на САЩ, Русия или Китай като една от водещите космически сили. Изстрелването на сателит от територията на Обединеното кралство обаче наистина би било постижение, което си заслужава да бъде рекламирано. Това не е съвсем галактическа Великобритания, но би било начало.
Матю Брукър е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнеса и инфраструктурата. Преди това е бил редактор в Bloomberg News и South China Morning Post.