Никога след Хенри Кисинджър през 1974 г. американски държавен секретар не е обикалял толкова трескаво из Близкия изток, както Антъни Блинкен прави тези дни.
Тук, без определен ред, е частичен списък на спирките на Блинкен в региона, откакто "Хамас" започна своята садистична атака на 7 октомври: Тел Авив (няколко пъти), Кайро, Аман, Анкара, Доха, Манама, Абу Даби, Рияд, Рамала и Багдад.
Но докато едномесечната „дипломатична совалка“ на Кисинджър (фразата е измислена за него) след войната Йом Кипур разделя Израел от неговите арабски врагове и проектира влиянието на американската суперсила по време на Студената война, разходките на Блинкен изпращат различно послание. Това е послание на външната политика на САЩ като перформативно и безпомощно упражнение в неудобни фотосесии - дипломатическо кабуки без забележими резултати.
Нито Блинкен, нито неговият шеф, президентът Джо Байдън, могат да бъдат изцяло и справедливо обвинявани за това лошо представяне. Кисинджър имаше предимството да посредничи между Израел и неговите врагове в Сирия и Египет, докато Блинкен може да разговаря с Израел и трети страни, но не и с "Хамас".
И все пак Байдън и Блинкен – които са толкова отдадени на сигурността на Израел, колкото всеки американски лидер през 75-те години от основаването на еврейската държава – продължават да изглеждат неефективни. Тяхната всеобхватна цел е да предотвратят разпространението на конфликта в региона или дори война на големи сили. Непосредствената цел обаче беше да се демонстрира подкрепа за Израел, като същевременно се възпират израелците от причиняване на хуманитарна катастрофа в ивицата Газа.
И въпреки тези усилия тази катастрофа сега се разгръща и се влошава с всеки изминал ден: броят на загиналите в Газа вече надхвърля 10 000. Ето защо Блинкен умолява Израел да направи „хуманитарни паузи“. Израелският премиер Бенямин Нетаняху просто пренебрегна тези искания, хвърляйки бомби срещу тунелите в Газа и удряйки както бойци на "Хамас", така и цивилни. Няма да има прекратяване на огъня, докато "Хамас" не освободи всички заложници, каза Нетаняху тази седмица - най-много „тактически, малки паузи, час тук, час там“.
Един час тук или там, може би в някакъв момент, за да евакуираме цели градове? Нетаняху не само пренебрегва САЩ, но и ги кара да изглеждат лицемерни за голяма част от света, от съседните сили до протестиращите на Запад - включително тези пред Белия дом този уикенд - и така наречения Глобален юг. Дали САЩ, заставайки на страната на Израел, без да го ограничават, не прилагат различен хуманитарен стандарт в Газа от този, който призовават света да защитава в Украйна?
Дори тази бъркотия да изглежда като доказателство за лицемерието на Америка, това, което наистина показва, е, че Вашингтон или не може, или не желае да приложи дипломатически лостове към Израел. Това може да звучи странно, тъй като САЩ, кумулативно след Втората световна война, са изпратили повече помощ на Израел, отколкото на която и да е друга страна, а този месец предложи още една голяма сума. Вашингтон също пази гърба на Тел Авив в Съвета за сигурност на ООН и в световната политика като цяло. Как може Нетаняху да застраши този вид връзка?
И все пак го прави - и започна да го прави много преди 7 октомври. През по-голямата част от тази година той и неговите екстремистки коалиционни партньори се опитваха да неутрализират израелската съдебна власт и върховенството на закона и да погребват всичко останало от американската и арабската визия за решение с две държави за палестинския конфликт. Докато администрацията на Байдън се опитваше да посредничи за мир между Израел и Саудитска Арабия, „Биби“ беше зает да населява части от Западния бряг с еврейски заселници.
В замяна Байдън наказа Нетаняху, като... не го покани в Белия дом. Това е всичко. И Нетаняху знаеше какво прави. Една година след президентските избори в САЩ републиканците нямат търпение да се нахвърлят срещу Байдън за това, че е колеблив по отношение на Израел. Сега Байдън е изправен пред политическата дилема да загуби не само ционистката десница, но и млади, леви и проарабски гласоподаватели – да не говорим за Глобалния юг, който той се опитва да отдалечи от Китай (и Русия) в по-голямото геополитическо съперничество на нашето време.
Реалността месец след атаката на "Хамас" е, че външната политика на САЩ рискува да се превърне в съпътстваща щета в конфликта между Израел и "Хамас". Байдън и Блинкен доказват, че не желаят да налагат, когато е необходимо, щети или последствия на един съюзник, Израел, докато се опитват да подкрепят, но също така управляват и ограничават други приятели, като Украйна срещу Русия, Тайван срещу Китай или Южна Корея срещу Северна. Версията на американската дипломатична совалка от 2023 г., за разлика от оригинала от 1974 г., може да завърши с глобална трагедия.
Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.