Русия се стреми да разшири военното си присъствие в източната част на Либия - план, който може да доведе до изграждане на военноморска база, което ще й даде значителна опора на южния праг на Европа.
Според запознати с въпроса лица, които са помолили да не бъдат назовавани, тъй като става дума за чувствителни въпроси, руският президент Владимир Путин и военният командир на източната част на Либия Халифа Хафтар са в процес на изработване на споразумение за отбрана след срещата им в Москва в края на септември.
Ескалацията на руската активност в Либия представлява ново предизвикателство за САЩ и европейските им съюзници, които вече са в задънена улица с Кремъл заради инвазията му в Украйна и потенциалната роля на страната в по-широк близкоизточен конфликт, произтичащ от войната между Израел и Хамас. Русия е силно активна в съседна Сирия по време на продължаващата вече десетилетие гражданска война в тази страна.
Заплахата се приема "много сериозно" от американската администрация, казва Джонатан Уинър, бивш специален пратеник на САЩ в Либия. "Ключова стратегическа цел е да се държи Русия настрана от Средиземно море - ако Русия получи пристанища там, това ѝ дава възможност да шпионира целия Европейски съюз."
Прикрито присъствие Русия има скрито присъствие в северноафриканския износител на петрол от няколко години чрез наемническата група "Вагнер", която се настани там по време на вакуума във властта и гражданската война, последвали подкрепяното от НАТО отстраняване на Муамар Кадафи през 2011 г. Руското министерство на отбраната систематично поема контрола върху дейността на "Вагнер", след като нейният бунтовнически лидер Евгений Пригожин и неговите висши помощници загинаха в мистериозна самолетна катастрофа през август.
Работата, извършена от "Вагнер" за прокарване на интересите на Кремъл в Африка и Близкия изток, позволи на Москва бързо да увеличи чуждестранните си военни активи. Тя също така се стреми към военноморска база на Червено море в Судан, която би ѝ осигурила постоянен достъп до Суецкия канал, Индийския океан и Арабския полуостров, въпреки че гражданският конфликт в тази страна може да отложи тези планове.
Либия е разделена на две администрации - в западната столица Триполи и в източната част, където властва Хафтар. Обикновено всяка от страните се противопоставя на външната политика и други решения, взети от нейния съперник.
79-годишният Хафтар контролира много от големите петролни съоръжения в Либия - производител на ОПЕК, в който се намират около 40 % от африканските запаси. Според хора, близки до неговата самопровъзгласила се Либийска национална армия, той търси системи за противовъздушна отбрана, които да го предпазят от съперничещите си сили в Триполи, които са подкрепени от турските военни.
Той иска също така обучение за пилотите на своите военновъздушни сили и специалните сили, казаха те. В замяна на това няколко въздушни бази, които в момента са заети от паравоенни формирования на "Вагнер", ще бъдат модернизирани, за да приемат руски сили.
Според други хора, запознати с преговорите, руските военни кораби могат да получат и право на постоянно акостиране в либийско пристанище, най-вероятно Тобрук, разположено само на няколкостотин километра през Средиземно море от Гърция и Италия. Това обаче е по-дългосрочна перспектива, тъй като ще изисква значително модернизиране на пристанищните съоръжения, казаха те. Засега Русия има само една военноморска база в Средиземно море - в сирийския Тартус.
Говорителят на Путин, Дмитрий Песков, не отговори на въпросите относно потенциалната военна сделка. Министерството на отбраната в Москва не отговори на запитванията за коментар. Говорителят на Либийската национална армия, Ахмед Ал-Мисмари, не отговаряше на обажданията на телефона си. Базираното в Триполи либийско правителство не отговори на молбите за коментар.
Среща за пробив Аудиенцията на Хафтар с Путин на 28 септември отбеляза пробив за либийския командир в отношенията му с Русия. По време на предишното му посещение в Москва през 2020 г. Путин отказа да се срещне с него, докато по-нископоставени служители го притискаха да подпише прекратяване на огъня с Триполи. Той внезапно напусна страната, без да приеме споразумение.
Задълбочаващите се връзки на Хафтар с Москва предизвикаха загриженост във Вашингтон и станаха причина за поредица от посещения на високо равнище в страната през тази година в опит да го убедят да промени курса си.
Седмица преди разговорите му с Путин командващият силите на САЩ в Африка генерал Майкъл Лангли и настоящият специален пратеник на САЩ в Либия Ричард Норланд се срещнаха с Хафтар в Бенгази. Според командването на САЩ в Африка те са го притиснали да изтегли чуждестранните сили.
Либия трябва да е в състояние да "избира от редица партньори за сътрудничество в областта на сигурността", заяви Норланд пред репортери в конферентен разговор миналия месец. Той осъди руската военна роля в Либия като "дестабилизираща".
Проблемът на Байдън Проблемът на американския президент Джо Байдън е, че Русия предлага военна помощ, която САЩ не могат да предоставят заради неуспешния опит на Хафтар да свали международно признатото правителство в Триполи през 2019-2020 г., според Уинър, бившия американски пратеник. В същото време тя не е била готова да обсъжда санкции, каза той, така че няма очевидна цена за Хафтар да се обърне към Путин.
Въпреки това едно споразумение за отбрана с Русия ще засили разделението между източната и западната част на Либия, които понастоящем се управляват от съперничещи си администрации, и ще намали вероятността страната да се обедини отново след повече от десетилетие на размирици след свалянето на Кадафи, каза Клаудия Газини, старши анализатор за Либия в Международната кризисна група.
Този сценарий устройва Русия, казва Кирил Семенов от основаната от Кремъл Руска служба за международни отношения.
"За Хафтар е ключово да запази въоръжените си сили, а САЩ не му дават друга възможност, освен да се придържа към Русия като основен партньор."