Доктрината Байдън: Покажи сила, прошепни сдържаност

Откакто "Хамас" започна садистичното си буйство миналия месец, президентът на САЩ Джо Байдън умело играе ролята, която никога не е искал: на възпиращ фактор. Публично той изрази твърдата решимост на Америка да подкрепи Израел и да възпре Иран и други страни от разширяване на войната. В частен план той казваше на израелските съюзници, че трябва да бъдат пропорционални в отговора си, за да не се превърне катастрофалната ситуация в апокалиптична. 

С увеличаването на броя на жертвите в Газа става все по-трудно да се поддържа този баланс. По този начин ситуацията в Близкия изток - където Байдън също така се нуждае от саудитците и различни други трудни действащи лица да проявят сдържаност - започва да прилича на външната политика на САЩ в световен мащаб.

Погледнете Източна Европа. Ако САЩ не бяха поели инициативата да подкрепят Киев срещу геноцидната и неоимпериалистическа агресия на руския президент Владимир Путин, европейците и другите западни съюзници вече щяха да са отпаднали. Украйна можеше да се окаже под ботуша на Путин, а Молдова и други бивши съветски републики - може би дори балтийските страни членки на НАТО - да са в полезрението на Кремъл.

По време на твърдата си позиция в подкрепа на Киев обаче Байдън също така промълви на ухото на украинския президент Володимир Зеленски, че трябва да ограничи военната си стратегия, за да не допусне руско-украинският конфликт да се превърне в сблъсък между Москва и НАТО или дори в Трета световна война. Този подход диктуваше кои оръжия САЩ да доставят по кое време, а оттам и въоръжението, предоставяно от европейските съюзници като Германия, които вземат пример от Вашингтон^*. 

Публичното послание на Байдън към Киев беше: Никога няма да диктуваме вашата стратегия, да ви налагаме компромиси или мирни преговори. Личното послание е: Защитавайте украинската земя, но не застрашавайте масово самата Русия или лично Путин. 

Нещо по-незабележимо, но подобно се случва в Източна Азия. Там САЩ съветват южнокорейските си съюзници да включат планове за сравнително ограничен контраудар срещу Северна Корея в случай на нападение от страна на Ким Чен Ун, диктатора в Пхенян. Американците се опасяват - както и при сблъсъка с Путин - че Ким може да реагира на превъзходството на САЩ и техните съюзници в конвенционална огнева мощ с тактически ядрен удар, което би направило последващата ескалация невъзможна. 

Моделът е валиден от Тайван до Филипините. И на двете места Байдън публично предупреждава Китай да не разпалва, докато частно казва на Тайпе и Манила да не провокират. 

В целия свят бившата свръхсила все повече се превръща в свръхограничител. Причината за тази еволюция е, че реалността продължава да принуждава САЩ и Байдън да коригират стратегията на страната. 

Голямата идея по време на администрацията на Обама, в която Байдън беше вицепрезидент, беше "оста" във външната политика на САЩ. Планът беше постепенно да се изразходва по-малко дипломатическа, военна и стратегическа енергия в Европа, Близкия изток и други части на света и повече в Азия, където САЩ са изправени пред най-големия си претендент - Китай. Но Путин, иранските мули и други разбойници и злодеи продължаваха да нарушават спокойствието в съответните региони, създавайки геополитически проблеми, които само САЩ могат да овладеят. 

По този начин Байдън преоткри, че САЩ са единствената нация в света, която не може да си позволи да се отклонява - от Европа или откъдето и да било другаде, защото е необходима навсякъде. Както някога каза бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт и както Байдън наскоро повтори, САЩ са "незаменимата нация". Без нейното лидерство светът би изпаднал в анархия.

Това осъзнаване поражда дилема. Мотивът за промяна на посоката на движение - т.е. за определяне на приоритети и запазване на енергията чрез селективно свиване на разходите - беше усещането за прекомерно натоварване. Дълго време в американските стратегически планове се приемаше, че САЩ трябва да са в състояние да спечелят две войни наведнъж. Възходът на Китай като истински равностоен партньор прави планирането на две войни още по-несигурно - сега той разполага с най-големия флот в света и възнамерява да се изравни със САЩ по ядрени оръжия след около десетилетие. 

Още по-лошо е, че вероятната поява на фактическа ос между Китай, Русия, Иран и Северна Корея прави тази позиция почти несъстоятелна, тъй като превръща сценария за две войни в сценарий за няколко фронта. Ядрените оръжия, с които разполагат три от потенциалните осови сили, а скоро може би и четвъртата, правят тази ситуация още по-страшна. 

Тази перспектива тревожи двупартийната комисия на Конгреса, която току-що публикува своя доклад за "стратегическата позиция", от която се нуждае Америка в този сложен нов свят. В него се призовава САЩ да инвестират огромни суми в конвенционалната си армия, за да могат да възпират или побеждават Русия, Китай, Северна Корея и Иран едновременно, и то във всички области от морето до космоса. Алтернативата би била да се разшири ядреният арсенал на Америка дотолкова, че на теория да може да се изравни с Русия и Китай, които ескалират заедно. Но това би означавало да започне нова надпревара във въоръжаването. 

Със сигурност това е ужасна перспектива. Затова е по-добре да спечелим време и да не позволим на регионалните войни да излязат извън контрол или да се заплетат една в друга.

Тази логика обяснява защо Байдън вече не се стреми да се оттегли от който и да е регион, а вместо това се опитва да попречи на враговете и приятелите на Америка да ескалират. Това е вярно от Южнокитайско море до Крим, а сега и до Газа. Ако има новопоявила се доктрина на Байдън, тя може да бъде обрат на известната фраза на Теди Рузвелт: Носете голяма тояга и шепнете на съюзниците си за сдържаност.

---

1. Между другото, именно затова продължаващата помощ на САЩ за Киев е не само необходима, но и свързана с помощта за Израел и други съюзници - както разбират демократите и републиканците в Сената, но някои републиканци в Камарата на представителите очевидно не разбират.

Още по темата

Предстоящите избори разсейват Запада и Китай напредва с визията си за нов световен ред

Съдът във Венецуела постанови отмяна на първичните избори на опозицията

Кризата със заложниците на "Хамас" отвори десетия кръг на ада