През лятото на 2021 г. Уго Апуцо и Флориано Болетини прекарват месеци в кръстосване на Италия в търсене на това, което смятат, че е перфектният плат. Всеки ден, като част от програмата им в École des Hautes Etudes Commerciales de Paris, те се срещаха с потенциални клиенти и между еспресото и чашите кианти се опитваха да ги убедят, че трябва да запазват материалът, които иначе изхвърлят.
Усилията им дават резултат пет месеца по-късно. Връщайки се по стъпките си, мъжете събрали почти един тон животинска козина. Производителите в Италия, на които я донесли, им казали, че тя е по-добра от финия кашмир.
Но това не била козина от овце, кози или лама. Това не е дори викуня - една от най-фините и скъпи вълни в света, използвана от водещи модни къщи като Zegna, която я втъкава в скъпи пуловери.
Чингора - изкуството за превръщане на кучешки косъм в текстил - живее в относителна неизвестност от десетилетия, желано от любители и фанатици. Но в момента се полагат усилия за превръщането на невероятното влакно в свръхустойчив плат. Терминът е съчетание от "chien", което означава куче, и "gora", заимствано от породата зайци и кози ангора, чиято козина се използва за производство на тъкани.
"Само в Германия всяка година има 1600 тона кучешки влакна, които просто се изхвърлят", казва Ан Катрин Шьонрок, предприемач-пионер в областта на чиенгората. "Защо изхвърляме тези висококачествени влакна, вместо да ги използваме като устойчива алтернативна прежда?"
Идеята за превръщането на кучешките косми в удобни дрехи датира от хилядолетия. Първите животни, опитомени от хората, кучетата са станали и първите същества, готови да седят достатъчно дълго, за да бъде събрана козината им по начина, по който днес се добива вълна и кашмир от овце и кози. Отглеждането на малки кучета заради козината им е било крайъгълен камък на търговията сред племената Салиш в Северна Америка.
Но употребата на кучешка козина намаляла, когато овцете и масово произвежданите текстилни изделия станали по-разпространени. За северноамериканските тъкачи това се случва около XIX в., когато европейските изследователи и търговци въвеждат по-евтини алтернативи. Колониите, които произвеждат памук и вълна за текстилните фабрики по света, оскъпяват значително процеса на чингора в сравнение с други подобни.
Днес обаче модната индустрия се е превърнала в основен консуматор на ключови ресурси и допринася за замърсяването на околната среда. Популярни тъкани като памука обикновено изискват огромни количества вода за отглеждане, а въздействието върху околната среда на материали като вълна и кожа е подложено на критика заради това, че заемат земя и произвеждат метан, който допринася за глобалното затопляне.
Това доведе до инвестиции в търсенето на алтернативни материали. Смята се, че подкрепената от General Motors Co. компания MycoWorks, която превръща гъби в имитация на кожа, е набрала 187 млн. долара, а Modern Meadow се опитва да произвежда изкуствена кожа чрез отглеждане на колаген в камери. Дори текстилът, изработен от водорасли, привлича вниманието на изследователите.
Но отговорът може би вече се намира във все повече домакинства. Неотдавнашно проучване на Американската асоциация на ветеринарните лекари установи, че почти половината от американските домакинства имат куче, в сравнение с 38% през 2012 г.
Логиката е проста. Много породи кучета линеят два пъти годишно и собствениците им така или иначе ги водят на грумър за подстригване. Защо да изхвърлят козината, след като тя може да бъде толкова ценна?
Превъзходна порода Потенциалното превъзходство на кучешката козина отдавна е известно на избрани учени в областта на материалите. Преди 20 години Държавният университет на Северна Каролина публикува статия, в която оценява 18 различни породи и стига до заключението, че "чингората може да се окаже печелившо и полезно влакно". Други разработки на учени, ръководени от Одрон Рагайсиене от Технологичния университет в Каунас, Литва, установяват, че кучешката козина е толкова топла, че може да се използва в чорапи, които да издържат и най-студените зими, и да помага на пациенти с ревматични заболявания.
Когато Сурджит Рамамоорти, доцент в PSG College of Technology в Индия, прекарва дълги часове в отлагане на задълженията си, грижейки се за Шуфни, любимия си индийски шпиц, майка му предлага да превърне това в следващата си изследователска тема. Заинтригуван, той започва да изследва и оттогава е написал няколко статии, в които анализира нишки и сплитки от кучешка козина до микроскопично ниво в опит да открие перфектната комбинация от свойства.
В зависимост от породата, кучешката козина може да бъде по-твърда от камилската - едно от най-здравите често култивирани животински влакна - и по-добра от овчата вълна в почти всяко отношение. Един от търговските предачи, работил с Шьонрок, казва, че някои от предоставените материали са толкова фини, че могат да се сравнят с викуня.
Една от най-добрите породи, с които е работил Сурджит, е Lhasa apso - дотолкова, че той пише цял труд, посветен на породата. Кучетата са ниски, но козината им е дълга, с по-добра изолация. "Ако някой може да превърне тази идея в комерсиална, ще бъде много добре, защото има много възможности за използване на кучешката козина", казва той.
Голдън ретривърите, от друга страна, може да са популярни като домашни любимци, но те произвеждат козина с по-малко восък и по-здрави влакна и, казва Сурджит, козината им е по-къса, отколкото може да се очаква, което води до по-малко използваем материал.
Американският киноложки клуб предлага най-добре да се използват кучета с дълъг подкосъм, като чау-чау и бернското планинско куче. Всяка нишка трябва да е дълга поне сантиметър и половина. Самоедите са особено ценени от любителите заради меката си бяла козина.
В уебсайта за занаяти Etsy при търсене на "chiengora" се появяват стотици резултати. Те са разнообразни - от майстори, които превръщат торбичките с козина на домашния ви любимец в прежда, до плетачки, които предлагат чорапи и шапки, изработени от този материал.
Там ръчно изпредената прежда от самоед може да ви струва 420 долара за килограм - повече от два пъти цената на финия кашмир, който се цени от луксозни текстилни фабрики като Loro Piana. Това все още е под 600 евро за килограм, посочени в изданието на индустриалния учебник "Fibers" от 2022 г. като "типична цена" на чингора. За сравнение, килограм кашмир струва от 40 до 120 евро.
Двойните бариери Въпреки очевидните ползи от вплитането на кучешки косми в текстил, материалът все още не се е наложил в търговската мрежа.
Основният проблем е двоен. Единият е културен: Когато идеята се появи в разговор, мнозина се сещат за Круела де Вил, измислената злодейка от "Сто и един далматинци", която желае едноименните домашни любимци заради тяхната петниста козина. Но привържениците казват, че повечето хора бързо преодоляват задръжките си, след като разберат, че процесът е безвреден.
Рейчъл Кейси, ветеринарен лекар и директор на британската благотворителна организация за хуманно отношение към кучетата Dogs Trust, казва, че може да разбере привлекателността му. През последните няколко десетилетия кучетата се превърнаха от пазачи и украшения в членове на семейството - тенденция, която се засили от пандемията. Собствениците търсят начини да се чувстват още по-близки със своите любимци.
"Вероятно увеличаването на броя на кучетата, но също така и променящата се роля на кучетата в живота на хората, са довели до нарастване" на интереса към чингората, казва Кейси. "От гледна точка на здравето на кучетата, разресването всъщност е нещо полезно, така че очевидно е нещо, което може да бъде наистина устойчив начин за създаване на прежда."
По-големият проблем обаче е събирането ѝ в голям мащаб. Там, където при другите влакна има поколения събирачи, които събират козината по точно определен начин, получаването на комерсиални количества чингора би изисквало да се научат домакинствата и дресьорите как точно да разресват правилно своите домашни любимци, по същия начин, по който днес се разресват кашмирените кози.
Външната козина на кучето обикновено е твърде твърда; косъмът на краката може да е твърде къс. По-чистият и мек подкосъм около гърдите обаче е идеален източник. След като косъмът бъде разчесан, той се подрежда в процес, наречен кардиране, за да се подредят нишките и да се преработят в прежда и евентуално да се изтъкат.
По-лесна алтернатива на разресването би било използването на подстригана козина от фризьорските салони, но там проблемът е в консистентността. Не искате да смесвате копринените нишки на Lhasa Apso с известните матови къдрици на пудела, които са с много различна дължина.
През следващите две години Сурджит се стреми да използва промишлени техники за омекотяване на козината от такива доставчици. Това може да включва използването на химикали за измиване на козината и намаляване на нейната острота - независимо от козината, от която произхожда - така че да бъде мека на допир. Той казва, че вече е разрешил някои от другите проблеми, като е смесил кучешка козина със синтетични материали: Смес от 75 % от козината на Лхаса Апсо и 25 % от полиестер е идеален коктейл от изолация и комфорт. Но дори този подход зависи от добрината на непознати.
"Има достатъчно материал, но не е като при отглеждането на овце, където ще намерите стотици накуп", казва Сурджит. Непрекъснатият му лов за още козина от лахаса апсо е превърнал всяко пътуване с кола в разузнавателна експедиция. "В близост до моя район, когато видя такъв, спирам автомобила си, отивам в дома на собствениците и преговарям да ги подстрижа."
След като работят с кучешка козина, събрана от италиански дресьори, Болетини и Апуцо вкарват своя проект Chiengora в престижния инкубатор Station F. По-късно същата година те се сливат с компанията на Шьонрок, Yarnsustain Schönrock Uhl, през 2021 г. Макар да пожъна продажби и публичност (и дори да се появи в германската версия на Shark Tank), тя страдаше от невъзможност да се разрасне.
Тя е закрита през април 2023 г., а пътищата на Болетини и Апуцо се разделят, но Шьонрок продължава да се опитва да намери път напред. Предварителните продажби на книгата ѝ, в която подробно са описани най-добрите породи и методи за събиране на козината им, ще започнат от ноември.
За разлика от Сурджит, Шьонрок остава предпазлива по отношение на въвеждането на синтетични материали в сместа. Тя вярва, че повече изследвания и образование ще доведат до Светия Граал - чиста, постоянна чингора, събрана по етичен и устойчив начин от близо милиард кучета, които живеят днес по света.
"Толкова съм дълбоко убедена, че това ще бъде наследството, което мога да оставя", казва тя. Тя се надява, че предстоящата ѝ книга ще образова собствениците на кучета и ще даде тласък на етичното събиране на козина в голям мащаб. "Веднага щом постигнем това и увеличим мащаба на снабдяването", казва тя, "ще имаме невероятно качествена прежда".