Федералният резерв (Фед) на САЩ смята, че може да си вземе почивка. Според представителите на Фед те трябва само да седнат и да изчакат, докато вече извършеното затягане на паричната политика постепенно започне да действа, забавяйки икономиката и понижавайки инфлацията до целта на централната банка от 2%.
Възможно е да правят голяма грешка.
Длъжностните лица могат да предложат различни аргументи за запазване на лихвените проценти, което пазарите напълно очакват да направят на заседанието на Федералния комитет по операциите на открития пазар тази седмица. Постигнат е значителен напредък във възстановяването на равновесието на пазара на труда и в понижаването на инфлацията. Паричната политика е достигнала рестриктивна настройка. Пълният ефект от предишните увеличения на лихвените проценти все още не е усетен, а неотдавнашното нарастване на доходността на облигациите затяга условията на финансовия пазар, отричайки необходимостта от по-нататъшни повишения на краткосрочните лихвени проценти.
Виждам четири потенциално фатални недостатъка в това мислене.
Първо, пазарът на труда - макар и с по-добър баланс - все още е твърде свит, за да може Фед да постигне целта си за инфлация от 2%. Работодателите в неселскостопанския сектор добавят по около 275 000 работни места месечно, което далеч изпреварва устойчивото нарастване на работната сила. Съотношението между незаетите работни места и безработните работници остава 1,5, доста над съотношението 1:1, което председателят на Фед Джером Пауъл смята за подходящо. Инфлацията на заплатите остава над 4%, което - ако не се допусне неочаквано бързо нарастване на производителността - не съответства на 2% обща инфлация.
Второ, резултатите на икономиката силно подсказват, че паричната политика не е достатъчно рестриктивна. През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт нараства с коригиран спрямо инфлацията годишен темп от 4,9%, което значително надхвърля 20-годишната средна стойност от 2,1%. Дори ако растежът се забави рязко през четвъртото тримесечие, далеч не е сигурно, че икономическият застой ще бъде достатъчен, за да понижи инфлацията.
Трето, паричната политика не действа със същите закъснения, както преди. Финансовите условия се движат по-бързо, като предвиждат промените в краткосрочните лихвени проценти, тъй като служителите на Фед са много по-прозрачни по отношение на паричната политика. За доказателство може да се разгледа собственият индекс на Фед за финансовите условия, въведен това лято. Версията с едногодишна обратна връзка показва, че затягането е достигнало своя връх през декември 2022 г., много преди лихвеният процент по федералните фондове да достигне зенита си. До края на септември постепенното забавяне на икономическата активност през следващата година се е разсеяло.
Четвърто, схващането, че по-високите дългосрочни лихвени проценти могат да заместят допълнителното затягане на паричната политика, зависи в голяма степен от причините, поради които дългосрочните лихвени проценти са се повишили. Длъжностни лица като председателя на ФЕД на Далас Лори Логан и председателя Пауъл изглежда вярват, че инвеститорите в облигации просто изискват по-голяма доходност, за да отпускат заеми за по-дълъг период от време ( тоест срочните премии са се увеличили). Това би оправдало поддържането на по-ниски краткосрочни лихвени проценти. Съществуват обаче и по-малко благоприятни обяснения. По-високата доходност на облигациите би могла да отразява повишаване на "неутралния" лихвен процент по федералните фондове, над който паричната политика става рестриктивна, или пък да показва повишени инфлационни очаквания. И в двата случая ще са необходими по-високи краткосрочни лихвени проценти, за да се упражнява същата степен на ограничения.
Трудно е да се определи кое обяснение е правилно. Силата на икономиката подкрепя схващането, че неутралният лихвен процент е по-висок. По-високите инвестиционни разходи, свързани с прехода към климата, както и по-ниските спестявания поради хроничния бюджетен дефицит, сочат в същата посока. Налице са и доказателства, че инфлационните очаквания се увеличават: В проучването на потребителите на Мичиганския университет едногодишните инфлационни очаквания нараснаха до 4,2% през октомври спрямо 3,2% през септември, а дългосрочните - до 3% спрямо 2,8%.
Представителите на Фед се опитват да постигнат две цели: да понижат инфлацията до 2% и да избегнат рецесия. Това създава риск от грешка. Ако паричната политика не е достатъчно строга, за да доведе инфлацията сравнително бързо до понижение до 2%, инфлационните очаквания могат да се отклонят нагоре, което ще доведе до намаляване на коригираните спрямо инфлацията лихвени проценти и ще направи паричната политика по-малко строга. Ако това се случи, Фед ще трябва да действа много по-агресивно, за да овладее инфлацията, като по този начин ще нанесе много повече икономически щети.
През 80-те години на миналия век тогавашният председател на Фед Пол Волкър трябваше да предизвика тежка рецесия в САЩ, за да поправи грешките на своя предшественик Артър Бърнс, който позволи инфлацията да излезе извън контрол през 70-те години. Пауъл е добре запознат с историята. Въпреки това той рискува да я повтори.
Бил Дъдли, колумнист на Bloomberg Opinion и старши съветник на Bloomberg Economics, е старши научен сътрудник в Центъра за изследвания на икономическата политика към Принстънския университет. Той е бил президент на Фед на Ню Йорк от 2009 г. до 2018 г. и заместник-председател на Федералния комитет за отворен пазар. Преди това е бил главен икономист за САЩ в Goldman Sachs. Той е неизпълнителен директор в швейцарската банка UBS от 2019 г.