Ето какво грешат икономистите за Голямата рецесия
Като цяло трябва да бъдем по-скромни по отношение на способността си да преценяваме пазара
Обновен: 16:10 | 27 октомври 2023
Какво знаем и какво не знаем за макроикономиката? По принцип икономистите не знаят кога ще настъпи спад в стопанската дейност. Ако имаше надеждни сигнали за предстоящ спад, той щеше да настъпи незабавно, тъй като участниците на пазара щяха да свият плановете си в очакване на предстоящите лоши времена. В този смисъл няма много възможности за прогнозиране на опита.
Това не е недостатък на конкретна икономическа теория. По-скоро икономиката като цяло е разбрала, че очакванията са толкова важни, че бизнес циклите са трудно предвидими по своята същност.
Друго нещо, икономистите, невинаги знаят е коя теория кога ще се приложи. Да разгледаме неотдавнашния опит с така наречената „безупречна дезинфлация“.
Някои икономисти, използвайки моделите на съвкупното търсене, очакваха, че понижаването на инфлацията от 9% на 2-4% ще доведе до рецесия. Макар че такава рецесия все още може да се случи, засега няма много доказателства за това.
Друга по-малка група икономисти твърди, че усилията за дезинфлация могат да бъдат успешни само ако са наистина надеждни. Ако участниците на пазара вярват, че централната банка ще запази курса, те ще повишават цените с по-ниски темпове и няма да съкращават много работници. Темповете на инфлация ще намалеят, а икономиката ще се радва на пословичното „меко приземяване“. Все пак има рамка за анализ на този проблем - дали дезинфлацията ще се окаже достоверна или не. Може би само действителната история, която се разгръща, може да отговори на този въпрос.
В по-общ план макроикономиката ни помага да задаваме по-добри въпроси и да разбираме по-добре резултатите, когато те настъпят. Тя не решава проблема с фундаменталната непредсказуемост на човешката история.
Това е по-добра и по-задълбочена перспектива от тази на онези, които отхвърлят икономиката или макроикономиката изобщо.
Друг епизод, който често се цитира като доказателство срещу икономистите, е Голямата рецесия от 2007-2009 г. Икономистите наистина са допуснали някои грешки в тази област, но те не са тези, за които обикновено се говори.
Когато цените на недвижимите имоти започнаха да се забавят, а след това и да падат, много икономисти обявиха, че е налице балон при недвижимите имоти. Бързо се развива теорията, че пазарният срив се дължи на спукването на балона на пазара на недвижими имоти, последвано от рязък спад в съвкупното търсене, последван от спад в заетостта и производството.
Последната част от това обяснение е вярна. В ретроспективен план обаче не е ясно дали цените на жилищата през 2006-2007 г. са представлявали балон. По днешните показатели тези цени изглеждат прозорливи, макар и малко преждевременни. Пазарът изведнъж осъзна, че много активи в областта на недвижимите имоти ще струват много повече и неотдавнашното развитие на оценките на недвижимите имоти изглежда потвърди тази преценка.
В ретроспективен план подемът на цените на жилищата през 2006-2007 г. изглежда предвидим
През 2009 г. обаче - след множество отнемания на имоти и появата на проблемни банки - пазарът далеч не беше готов да приеме, че високите цени на недвижимите имоти са оправдани. Пазарът бе твърде скептичен, а трябваше да бъде по-малко паникьосан. Много икономисти също сбъркаха, както и много специалисти. Всичко това задълбочи възникналата паника, защото се говореше толкова песимистично за оценките на недвижимите имоти. Вместо това истинският проблем беше, че пазарът беше загубил вяра в редица високи цени на недвижимите имоти, които оттогава до голяма степен се потвърдиха. Може би не в Лас Вегас и Орландо, а в цялата страна, най-вече по крайбрежието.
Икономистите не биваше да бързат да преценяват кое е балон и кое не. Обяснението за балона на пазара на недвижими имоти се оказа правилно в краткосрочен план, но икономистите трябваше да бъдат по-скромни по отношение на способността си да отгатват пазара. Добрата новина е, че с помощта на ретроспективния поглед можем да съберем заедно случилото се. Политиците и участниците на пазара допуснаха редица припокриващи се грешки, свързани с паричната политика, сенчестата банкова система и паниката около недвижимите имоти.