САЩ трябва да накажат Иран за неговите проксита или войната ще се разпространи

Време е САЩ да спрат да позволяват на Техеран да се крие зад "Хамас", "Хизбула" и хусите

08:26 | 27 октомври 2023

Автор: Хал Брандс

Снимка: Bloomberg

Войната между Израел и "Хамас" е лоша, но може да стане много по-лоша. Повече от която и да било арабско-израелска криза от 1973 г. насам, този конфликт има потенциала да се разшири и засили, като привлече участници в целия регион и извън него. Кошмарният сценарий е сегашната битка да се превърне в по-голям пожар, включващ ливанската терористична група "Хизбула", Иран и САЩ.

Предотвратяването на тази ескалация е основен приоритет на Вашингтон. Това няма да е лесно, ако събитията от последните няколко дни са ориентир. САЩ разполагат с мощни средства за контролиране на конфликта, ако желаят да ги използват. Но дори и при оптимистичен сценарий, регионалната турбуленция, която тази война генерира, няма да намалее скоро.

Въпросните събития са атаки с дронове, вероятно извършени от ирански клиентски групи, срещу американски бази в Ирак и Сирия; ракети, изстреляни срещу Израел от съюзниците на Иран - хусите в Йемен които бяха свалени от американски разрушител; и продължаващото насилие между Израел и "Хизбула". Всички са част от смъртоносна регионална мозайка.

"Хамас" не е ничия марионетка, но е една от силите, които Иран подкрепя, за да упражнява натиск върху Израел и САЩ. По този начин битката на Израел с "Хамас" е насложена върху продължаващата война в сянка с Иран - и от напрегнатата, понякога жестока борба на Техеран с Вашингтон. Участва и менажерия от недържавни и квазидържавни актьори - хусите, "Хизбула", шиитските милиции в Ирак и Сирия - които действат като ирански подставени лица, дори когато преследват собствените си цели. Следователно над конфликта в Газа надвисва заплахата от намеса на Иран и неговите съюзници, което би въвлекло Израел в битка на два фронта и би предизвикало регионална верижна реакция.

Това е последното нещо, което САЩ искат, защото сривът в Близкия изток би погълнал американски ресурси, които са крайно необходими другаде. Затова Вашингтон изпрати мощни военни сили, включително две ударни групи със самолетоносачи, като предупреждение към "Хизбула" и Иран.

Добрата новина е, че лошите засега не изглеждат склонни към ескалация. Ако бяха, пише Кенет Полак от American Enterprise Institute, времето за удар щеше да е на 7 октомври, когато Израел беше замаян и разсеян.

"Хизбула" със сигурност си спомня ударите, които получи последния път, когато се биеше с Израел през 2006 г., въпреки че Израел също плати висока цена. Иранските лидери си спомнят, че Касем Солеймани, главният мозък на регионалната стратегия на Техеран, завърши мъртъв последния път, когато напрежението с Вашингтон избухна. Америка и Израел имат доминация на ескалацията в тотална битка с по-слаби противници: Техеран и Хизбула могат да наранят лошо враговете си, но в замяна биха пострадали още по-лошо.

Но това не трябва да е напълно успокояващо. Иран може да не иска война с Израел, но може и да не иска да види един от ключовите си съюзници, "Хамас", унищожен. Колкото по-дълго продължава войната в Газа, толкова по-голямо изкушение ще има и "Хизбула" да се намеси, или за да използва травмата на врага си, или да покаже подкрепа на приятел. И като се има предвид, че Израел би искал да унищожи много от 150 000-те ракети на "Хизбула", преди да могат да бъдат изстреляни - и "Хизбула" ще иска да ги изстреля, преди да могат да бъдат унищожени - стимулите за удари силно и бързо може да са наистина силни.

Има и други начини, по които настоящият конфликт може да се разрасне. Иран вече е замесен в убийството на повече от 1000 израелци. Израел в един момент ще отмъсти, може би като убие наследниците на Солеймани на върха на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Иран, от своя страна, може да се възползва от сегашните проблеми на Израел, за да достави по-модерни оръжия в Ливан и Сирия, в подготовка за следващия кръг. Рано или късно израелско-иранската война в сянка ще се ожесточи.

Отношенията между САЩ и Иран също вървят към проблеми. Инвазията на "Хамас" наруши тихата деескалация, която президентът Джо Байдън преследваше, като го накара да спре отпускането на 6 милиарда долара от ирански фондове. След като общественото мнение и мнението на Конгреса се съсредоточат върху факта, че овластените от Иран терористи са убили най-малко 29 американци, натискът за отмъщение – чрез санкции или по-остри мерки – ще нарасне.

Иран, от своя страна, ще търси противодействие, като насърчава своите подставени лица да атакуват американските сили, както вече правят, или може би да увеличи обогатяването на уран. САЩ може скоро да се изправят пред подновена иранска ядрена криза в допълнение към дестабилизиран регион.

За Вашингтон има две последици.

Първо, САЩ трябва да засилят възпиращите стимули на Иран да ескалира, като излязат от модела на щетите. Обикновено, когато ирански подставени лица нанасят удари по американските сили, Вашингтон отговаря пропорционално срещу въпросните сили. Но това отстъпва инициативата на врага и позволява на Иран да се предпази от възмездие за атаките на своите проксита. Америка трябва да изясни чрез наличните канали, че атаките срещу американските сили ще бъдат посрещнати с непропорционални отговори срещу самата иранска армия. Доминирането чрез ескалация е ценно само ако Америка желае да го използва.

Второ, настоящият конфликт е само началото на продължително усилие за управление на изпълнен с насилие, разстроен Близък изток. Дори и най-лошата ескалация да бъде избегната, по-високото регионално — и международно — напрежение ще продължи дълго след края на този кръг от престрелки. 7 октомври беше геополитическо земетресение. Вторичните трусове ще отекват години напред.

Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.