Данъчното облагане на месoто може да помогне за спасяването на климата

Нова Зеландия е единствената страна досега, която предприе стъпка към нещо като данък върху месото, налагайки данък върху метана от фермите, който влиза в сила през 2025 г. Не трябва да е последната

16:06 | 28 октомври 2023

Автор: Марк Гонглоф

Снимка: Bloomberg

Във вселената от възможни инструменти за борба с изменението на климата е трудно да се мисли за такъв, който би бил по-политически токсичен от данък върху чийзбургерите. Можете също така да наложите данък върху кученцата, сладоледа или дори забавлението. И все пак този данък върху месото може да е ключ към задържането на катастрофалното глобално затопляне.

Представете си фантастична бъдеща Земя, в която любезни извънземни или магьосници изкореняват изкопаемите горива за една нощ, заменяйки всеки резервоар за бензин, електроцентрала и реактивен двигател в света със зелени алтернативи. Ще означава ли това край на безпокойството за изменението на климата? За съжаление не. И основната причина са тези чийзбургери.

Животновъдството е динамо на емисиите на парникови газове, допринасящо с приблизително 18% от общите глобални емисии под формата на въглероден диоксид, метан от оригване на крави и азотен оксид от торове. Това е без да говорим за свързаното обезлесяване, замърсяване и загуба на биоразнообразие, всички от които също изкривяват климата. Дори ако всеки друг източник на затоплящи газове изчезне за една нощ, производството на храни пак ще генерира повече от достатъчно, за да изтласка планетата доста над 1,5C на затопляне над средните стойности от прединдустриалната епоха. А отглеждането на месо и млечни продукти допринася за по-голямата част от тези емисии.

Вероятно няма да ви шокира да научите, че американците са световен шампион по месоядство. Всеки американец консумира средно около 120 кг месо на година, на второ място след Хонконг. Хората в по-бедните страни ядат може би 10 килограма месо по време на всяко пътуване около слънцето. САЩ са третият най-голям консуматор на говеждо месо в света и шестият най-голям консуматор на пилешко месо. За да изпълнят заявените си цели за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C, САЩ ще трябва да намалят консумацията си на месо с 82%, според скорошна оценка на групата с нестопанска цел Compassion in World Farming. Това би оставило американците да ядат приблизително толкова месо, колкото хората в Източен Тимор.

Това изглежда... малко вероятно. От време на време републиканците раздвижват своята база, като просто се преструват, че президентът Джо Байдън, депутатът Александрия Окасио-Кортез или някой друг демократ иска да изтръгне чийзбургерите от ръцете им. Представете си обратната реакция, която би последвала, ако някой наистина опита.

И все пак, простото намаляване на консумацията на месо наполовина би оставило американците да ядат толкова животинска плът, колкото, да речем, датчаните. И преминаването от еквивалента на дневен бургер към един през ден ще намали въглеродните емисии, свързани с диетата, с 43%, според скорошно проучване на Оксфорд. Може също така да намали случаите на затлъстяване, рак и други заболявания. Американците дори казват на анкетьорите, че са готови да ядат по-малко месо - въпреки че очевидно не бързат да го направят.

Всъщност глобалното потребление на месо продължава да се движи в другата посока, тъй като потребителите в бързо развиващите се икономики придобиват покупателна способност. Хората са склонни да ядат по-богато, когато станат по-богати, което обикновено включва ядене на повече месо. В страни, където недохранването е високо, това може да е нещо добро. Но хората в по-богатите страни биха издържали, ако ядат много по-малко.

Има стъпки, които селскостопанската индустрия и правителствата могат да предприемат, за да ограничат въздействието върху климата - от ограничаване на хранителните отпадъци и замърсяването до повишаване на производителността. Но такива корекции от страната на предлагането могат да стигнат само дотук. Рано или късно ще трябва да се изправим срещу търсенето. Оттук и идеята за данък месо, все по-актуална тема в академичните среди и Европа. Нова Зеландия е единствената страна досега, която е направила стъпка, нещо като данък върху метана върху фермите, който влиза в сила през 2025 г., но вероятно няма да е последната. Дори Дания, която яде 50% по-малко месо от САЩ, го обмисля.

Най-голямото възражение срещу подобен данък е, че ще удари най-тежко бедните потребители. Но скорошно проучване в списанието Nature Food предполага, че ефектите му могат лесно да бъдат компенсирани чрез предоставяне на данъчни отстъпки на тези домакинства и чрез намаляване на данъците върху плодовете и зеленчуците. Разбира се, това може да мине в Дания, но в САЩ ще бъде по-трудно. Подкрепата на Gen Z за данък върху месото е силна, но останалата част от страната не е съгласа.

Тук по-проста първа стъпка може да бъде да спрете да плащате на фермите да произвеждат повече месо. Между 2014 г. и 2020 г. правителството на САЩ е изразходвало 10,7 милиарда долара годишно за директни субсидии за месната и млечната промишленост, в сравнение със само 13 милиона долара за растителни и други заместители на месо, установи скорошно проучване на Станфордския университет.

Разбира се, необлагането на месото ще остави стотици милиарди косвени субсидии на масата. Цените на месото трябва да бъдат с 20% до 60% по-високи в световен мащаб, за да се отчетат всички щети върху околната среда, според едно проучване. Изключително грубо изчисление предполага, че това се равнява на косвен подарък за производителите на месо между 402,5 милиарда и 642 милиарда долара годишно.

Колкото и да е политически болезнено, правителствата трябва да намерят начин да пренасочат тази щедрост към по-здравословни, по-малко въглеродно-интензивни храни, включително заместители на месо. Те биха могли да се опитат да дадат възможност на потребителите, като посочат, че яденето на по-малко месо е лесно, осезаемо нещо, което хората могат да направят, ако се чувстват безсилни пред лицето на все по-хаотичен климат. Ако това не успее, тогава може да се наложи да наложим данъка.

Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.