Попитайте бившия министър-председател на Израел Ехуд Олмерт дали планът от 2005 г., който той прокара, за изтегляне на израелските войски и заселници от ивицата Газа е бил опит за по-нататъшно създаване на палестинска държава заедно с Израел, или за избягване на такава, и отговорът е вид словесен шок и ужас.
Едностранното отделяне беше плод на въображението на Олмерт, разработено, когато той беше част от правителството на Ариел Шарон в началото на 2000-те години, и приложено точно преди инсултът на Шарон да постави Олмерт начело. Решението включваше изтеглянето на всички израелски войски и еврейски заселници от Газа с цел прекратяване на окупацията, която започна със съкрушителната победа на Израел над арабските съседи в Шестдневната война от 1967 г.
Идеята беше противоречива от самото начало. Някои твърдяха, че това е наивно, особено след като жителите на Газа избраха бързо "Хамас", партия, посветена на унищожаването на Израел. Бенямин Нетаняху, министър в кабинета по това време, а сега министър-председател, подаде оставка в знак на протест. Той предупреди, че оттеглянето ще доведе до повече атаки срещу Израел и загуба на териториалните му придобивки от 1967 г. Други го видяха като цинична хитрост за Израел, за да избегне необходимостта да преговаря за политическо споразумение.
„Има само един човек, който може да ви даде отговор, само един, и това съм аз“, каза Олмерт в едночасово интервю в офиса си в Тел Авив. „Моята визия беше ясна, точна, без никакви съмнения: решение с две държави.“ Той вярва, че решението на Нетаняху е било да подсили "Хамас" и да отслаби неговия съперник на Западния бряг, Палестинската автономна власт, за да елиминира всеки надежден партньор, който да продължи преговори за споразумение с Израел.
Има причина да вярваме на Олмерт, защото през 2008 г., три години след изтеглянето, той вероятно се приближи толкова близо, колкото Израел и палестинците някога са успели в опита да постигнат споразумение с две държави. Ако бяха успели, историята можеше да е съвсем различна.
Сега има значение кой е бил прав, защото отговорът ще определи курса за това как ще се продължи, след като израелската армия приключи привидно неизбежната наземна инвазия в Газа, за да смаже "Хамас", след ужасяващата терористична атака срещу Израел на 7 октомври. В продължение на 15 години, казва Олмерт, Нетаняху е позволявал на "Хамас" да се въоръжи, като същевременно е дал свобода на религиозната и националистическа десница на Израел да увеличава селищата в окупирания Западен бряг, оставяйки онези палестинци, които се обявяват против насилието, без надежда и без „хоризонт за мир“.
Политиката на пълзящо анексиране и умишлено палестинско унижение сега трябва да бъде обърната. Олмерт казва, че целта на разединяването през 2005 г. е била да се предприеме едностранна стъпка към деокупацията първо на Газа, а след това на Западния бряг, защото изглеждаше, че мирните преговори са в застой и е необходимо нещо, за да се задейства процеса. Това е тема, по която той изглежда наистина запален. Той казва, че неговата доминираща мотивация за оттеглянето са били „лошите плодове на окупацията, киселите плодове по отношение на това, което им причиняваме, и киселите плодове по отношение на това, което окупацията причинява на нас, на израелската психика, на израелските нагласи, на чувство за благоприличие, за човечност, което губим.“
Олмерт разказва историята на писмо, което получил като министър-председател от член на кабинета на Палестинската власт, който бил отишъл в Йерусалим, за да се срещне с израелски колега. Той бил взел малкия си син със себе си, за да види джамията "Ал-Акса". Те били спрени на контролно-пропускателен пункт, където бащата бил помолен да се подложи на пълен обиск, което, както посочи Олмерт, „означава да сте напълно гол и те проверяват всички дупки в тялото ви“. Палестинският служител, дълбоко унизен, се обърнал и се прибрал вкъщи, за да напише писмото си.
Олмерт казва, че се е обадил лично, за да се извини за обидата, най-вече на сина на служителя, „защото, когато говорих с този човек по телефона, си помислих, че синът, който е свидетел на това, което причиняват на баща му, ще стане боец на "Хамас", каза Олмерт. „Колко стотици хиляди палестинци са преживели същите преживявания, които са създали тази омраза и враждебност.“
Втората причина за оттеглянето след лошите последици от окупацията е демографията, казва Олмерт. Ставаше ясно, че нарастващ брой палестинци смятаха, че биха могли да спечелят повече от една-единствена държава, в която те имат право на глас, отколкото от решение за две държави, което им дава контрол само върху част от свещената земя. Поради по-бързото нарастване на населението, до настоящия момент палестинците вече биха имали мнозинство в системата "един човек-един глас" в цялата контролирана от Израел територия. Това, каза Олмерт, означава или края на демокрацията в Израел, тъй като еврейско малцинство би потиснало вота на палестинското мнозинство, или края на еврейската държава. Оттеглянето от Газа отне възможността това да се случи.
Според Олмерт решението за две държави остава единственият жизнеспособен изход от дилемата, пред която са изправени палестинците и израелските евреи поне от 1967 г. насам, и въпросът е как да се върнем на правилния път към нея. Това не може да стане, казва Олмерт, докато "Хамас" не бъде изтрит от Газа. „Не можете да преговаряте с тях“, каза той. „Трябва да ги убиеш. Това е въпрос на оцеляване - или те, или ти."
След това Израел трябва да преобърне политиката си и да създаде хоризонт за палестинците, да оттегли движението на еврейските заселници на Западния бряг, да приеме, че всяка страна ще трябва да направи териториални отстъпки и да изгради Палестинската администрация като надежден партньор, казва Олмерт. Сега, както и през 2005 г., той е наясно, че това няма да е лесно. Съвместна палестинско-израелска анкета през януари установи подкрепа за решение за две държави в около една трета от населението и от двете страни, като две трети от палестинците и 53% от израелските евреи сега се противопоставят на идеята.
Но това е предизвикателство за някой силен политик, а не присъда. Ясно е, че Нетаняху не може да ръководи такова усилие. Палестинската му политика се срина в ужаса на 7 октомври. Малко вероятно е този лидер да е Олмерт. Той подаде оставка през 2008 г., за да се бори с обвиненията в корупция, за които в крайна сметка беше осъден и прекара известно време в затвора. Но той е прав, че единственият начин да се излезе от цикъла на война е да се върнем на пътя към решение с две държави. Това, което Олмерт не може да отговори, е защо, ако унижението на баща пред сина му рискува да създаде новобранец на "Хамас", убийството на хиляди палестинци като съпътстваща щета във войната за унищожаване на "Хамас" няма да направи същото. Подозирам, че и двамата знаем, че няма отговор на въпроса.
Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.