В края на 2022 г. САЩ си затвориха очите за иранските петролни санкции, което позволи на Техеран бързо да увеличи производството и помогна на Белия дом да овладее цените на енергията. С Венецуела администрацията на Байдън отиде много по-далеч, като официално вдигна петролните санкции, вместо просто да ги пренебрегне. Но резултатът по отношение на продукцията - и цената - няма да бъде същият.
В сряда Министерството на финансите на САЩ издаде шестмесечен общ лиценз, разрешаващ петролни транзакции с латиноамериканската държава, включително с държавната Petroleos de Venezuela SA, които забрани през 2019 г. при президента Доналд Тръмп.
Облекчението е по-широко, отколкото бе очаквал енергийният пазар. Освен това пристигна по-бързо от очакваното, само дни след преговорите, които САЩ насърчиха, между автократичното правителство на президента Николас Мадуро и венецуелската демократична опозиция. При премахването на санкциите Вашингтон залага, че след десетилетие на репресии Мадуро ще позволи свободни национални избори през втората половина на 2024 г.
Цените на петрола веднага паднаха в четвъртък. И все пак е малко вероятно Венецуела да увеличи производството даже близо до това, което Иран успя да постигне през последната година.
От края на 2022 г. производството на петрол в Иран се е повишило с близо 600 000 барела на ден. Освен това Техеран също е продал повечето, ако не всички, от барелите, които е съхранявал на плаващи петролни танкери, добавяйки допълнителни 100 000 барела на ден за същия период. Като се преброи всичко, Иран е доставил на пазара около 700 000 допълнителни барела на ден до общо малко над 3 милиона барела на ден. И Китай е купил по-голямата част от тези допълнителни барели.
Ситуацията във Венецуела е различна - и нейният добив на петрол не е толкова влиятелен. Базовият сценарий е, че нацията ще добави допълнителни 150 000-200 000 барела на ден през следващите шест месеца, което ще доведе общия ѝ добив до около един милион барела на ден.
И все пак петролните работници са доста изобретателна група, както научих от години на репортажи на територията на опустошени от войни нации като Ирак и Либия. Така че нека добавим „премия за инженерна изобретателност“ към всяка прогноза за възстановяване и да очакваме Венецуела да увеличи производството с може би 300 000 барела на ден до средата на 2024 г. До края на следващата година това може да се увеличи още повече, ако Мадуро спази обещанието си да проведе избори и Белият дом удължи облекчаването на санкциите с още шест месеца.
Все пак в най-добрия случай това е половината от това, което Иран направи през последните месеци. Въпреки че не е нищо: ако търсенето на петрол нарасне през следващата година с около един милион барела на ден, както мнозина в индустрията очакват, Венецуела може да покрие 20%-30% от увеличението, помагайки на администрацията на Байдън да овладее цените.
Защо Венецуела ще произвежда по-малко от Иран? Има пет големи разлики между двете, които го обясняват.
Първо и най-важно, сривът в производството на петрол в страната предшества американските санкции. Венецуелското производство достигна последния си връх точно преди Уго Чавес да бъде избран през декември 1998 г.; оттогава тя намалява добива при последователни популистки и все по-автократични правителства, които намаляват инвестициите в индустрията. Пристигането на Мадуро през 2013 г. след смъртта на Чавес ускори тенденцията.
Второ, за разлика от Иран, латиноамериканската нация няма запаси от суров петрол, които безделно стоят на борда на десетки петролни танкери, готови за изпращане. Трето, нейната енергийна индустрия е в хаос след години на пренебрегване, недостатъчно инвестиране, вандализъм и корупция. Иран, от друга страна, поддържаше петролните си находища в безупречно състояние и продължаваше да налива пари в тях, готов да се възползва от всяко облекчаване на санкциите.
Четвърто, геологията има значение. В случая с Иран нефтените полета се възползваха от спирането на производството, тъй като налягането в резервоара им естествено се подобри с течение на времето; във Венецуела резервоарите са различни и е малко вероятно да излязат от спиранията в по-добра форма, отколкото бяха преди.
И накрая, структурата на индустрията също е различна. Иран строго контролира своя петролен сектор, като Иранската национална петролна компания върши голяма част от работата, ако не и цялата. Освен това има способна работна сила, която остана у дома, докато във Венецуела голяма част от нея напусна нацията. Във Венецуела PDVSA е най-големият играч, но националната петролна компания разчита в голяма степен на чуждестранни компании, включително Chevron Corp., Repsol SA от Испания и Eni SpA от Италия. PDVSA си партнира и с руски компании, които са изключени от облекчаването на санкциите, предложено от Белия дом. Западни петролни ръководители с операции във Венецуела ми казаха, че чуждестранните компании все още вероятно ще предприемат предпазлив подход засега.
За Мадуро облекчаването на петролните санкции предлага парична награда, дори ако производството на суров петрол не се възстанови значително. В момента Каракас продава по-голямата част от петрола си на Китай, където е принуден да предлага значителни отстъпки, често по-големи от 10 долара за барел, за да компенсира по-високите разходи за доставка и банковите ограничения. Сега Венецуела ще може да пренасочи своите барели към САЩ, които бяха най-големият ѝ експортен пазар до 2019 г. Барелите ще се търгуват на пазарни цени, което на практика повишава стойността им с около 10%. Тъй като цената на петрола е около 90 долара за барел, това са много пари за правителство, изправено пред — както се предполага — конкурентни избори през 2024 г.
Преди Тръмп да наложи петролни санкции на Венецуела, американските рафинерии купуваха около 500 000 барела на ден от латиноамериканската страна. Вносът падна до нула от юни 2019 г. до януари 2023 г., когато малко петрол започна да тече отново след облекчаване на някои санкции. През юли САЩ внасяха около 150 000 барела на ден венецуелски суров петрол. Американските рафинерии като Valero Energy Corp., Phillips 66 и Marathon Petroleum Corp. управляват инсталации, които могат да поемат повече петрол.
Така че дори ако производството не се увеличи много, допълнителните барели вероятно ще потекат към Америка. Лесно е да се види как другият истински победител тук са САЩ.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.