Стартът на процедурата по оценка на качеството на активите на банките в България и обявяването на плана за реформиране и развитие на банковия надзор поставиха отново на дневен ред въпроса за членството в Банковия съюз. На практика подобно решение би означавало БНБ да прехвърли на ЕЦБ част от функциите по надзор на банките преди присъединяване към еврозоната.
Но темата не присъства в плана за реформиране на банковия надзор, който централната банка обяви в отговор на оценката, извършена от МВФ и Световната банка.
В приетия от БНБ план за надзора няма и следа от присъединяване към Единния банков надзор, изтъкна депутатът от РБ Антони Тренчев. Ако незабавно се стартира процедура за приемането на България в Единния банков надзор, ще можем да гарантираме прозрачността на банковата система и да се възползваме от стабилизационния механизъм на европейско ниво за кризисни ситуации от типа на тази с КТБ, заяви народният представител в парламента на 9 октомври по повод обявения от БНБ план за преструктуриране на банковия надзор. При мобилизация от наша страна приемането на България в Европейския банков надзор може да стане до края на 2017 г., изтъкна Тренчев.
В предаването на "България он ер" Денят ON AIR на 13 октомври финансистът Борис Петров също коментира, че е очаквал по-амбициозен план.
"Как ще се постигне независимост и безпристрастност на банковия надзор у нас, каквато за съжаление у нас няма? Как ще се придържаме към най-добрите международни надзорни практики? Как ще изпълним единните правила на европейския банков орган? Как ще влезем в единния надзорен механизъм и как ще прилагаме рисково базирания подход на банков надзор?" , попита Петров.
Решението за присъединяване към банковия съюз бе взето на политическо ниво през лятото на 2014 г., но българското правителство не е отправяло искане за т. нар. тясно сътрудничество досега. Това искане трябва да се отправи пет месеца преди очакваното присъединяване.
През февруари 2015 г. българското МФ съобщи, че конкретни стъпки ще бъдат предприети след анализ, изготвен съвместно от българското правителство и ръководството на БНБ, след окончателното запълване на Управителния съвет на БНБ и в съответствие със Закона за БНБ.
Страните имат право да се присъединят към Единния надзорен механизъм по свое желание, но трябва да изменят законодателството си така, че да гарантират спазване на предписанията на ЕЦБ. В Регламент №1024/2013 дори пише, че нарежданията на ЕЦБ трябва да се изпълняват до 48 часа.
За да се започне процедурата за членство в банковия съюз, България трябва да уведоми другите държави членки, ЕЦБ, Комисията и ЕБО относно искането за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Това става не по-късно от 5 месеца преди датата, от която се иска участие в Единния надзорен механизъм. С искането страната трябва да гарантира, че: - БНБ ще спазва всички насоки, инструкции и искания на ЕЦБ от датата на установяване на тясното сътрудничество; - ще предоставя информация (включително поверителна) за установените в нея кредитни институции, която ЕЦБ може да изисква при извършването на подробна оценка на тези институции; На следващо място трябва да се приемат законови промени, с които да се задължи националният надзорен орган (БНБ) да приема определени мерки по отношение на кредитните институции в тази страна, поискани от ЕЦБ.
При изслушването си в парламента преди да бъде избран за управител на БНБ Димитър Радев обвърза присъединяването към т. нар. банков съюз с членството в еврозоната. Що се отнася до т. нар. асиметричен подход, той бе по-нюансиран, като се обяви за съблюдаване на следните два принципа:
„Първият е оптимален баланс между отговорности и правомощия, които страната може да приеме. Включително опции за достъп до механизмите за подкрепа, към които досега нямаме достъп, в това число ликвидна подкрепа от Европейската централна банка, капиталова подкрепа от единния стабилизационен механизъм.
Вторият принцип, недопускане под никаква форма на ерозия в контролните функции на БНБ, преди пълноправното членство. Ще дам един пример. При този асиметричен подход, присъединяване към надзорния механизъм преди пълноправно членство, при неизменни други условия, ще възникнат стимули за банките от еврозоната да конвертират дъщерните си дружества в България в клонове, с което първо няма да имат задължението да поддържат капитал в страната. И второ, няма да подлежат на контрол от БНБ, по отношение на тяхната ликвидност.”