Ужасът, отприщен от "Хамас", едва започва. Терористична група, която уби най-малко 1400 души в Израел миналия уикенд, сега застрашава живота на безброй палестинци чрез циничната си практика да разполага военни способности в болници, училища и гъсто населени градски райони. Но ако сътресения като това, което претърпява Израел, имат някаква положителна страна, то е, че те разкриват - и предоставят шанс за коригиране - на небрежното мислене, което им позволи да се случат на първо място. Тази атака подчертава четири интелектуални провала в скорошния подход към стратегията както на Израел, така и на САЩ.
Първият е търсенето на технологични решения на трудни проблеми със сигурността. В навечерието на тази криза Израел се довери на високотехнологичните защити - като противоракетната система "Железен купол" и най-модерната защитна бариера - предназначени да държат "Хамас" под контрол. Страната разчиташе на повсеместни възможности за наблюдение - радарно покритие, сензори, електронно подслушване - за да разкрие намерението на врага.
Но информационното разузнаване не можа да пробие мъглата от измама, създадена от "Хамас", като се преструваше, че преследва разведряване на отношенията с еврейската държава. Нито можеше да поправи щетите, причинени от политическо разсейване и погрешни предположения: а именно убеждението, че "Хамас" просто не е способен на такава сложна, впечатляваща атака. Най-подготвената в технологично отношение армия в Близкия изток беше унизена от определено нискотехнологично нападение, при което терористите използваха тунели, парапланери и булдозери, за да пробият границата чрез сила.
Израел също страдаше от втора заблуда: убеждението, че "нашият враг мисли като нас".
Този вид "огледално мислене" засяга всички страни, всъщност всички хора: Трудно ни е да си представим, че определението на някой друг за рационалност може да е различно от нашето. Израелската версия на тази грешка се съсредоточаваше върху идеята, че "Хамас" е станала твърде пристрастена към икономическите ползи от сравнителното спокойствие в отношенията си с Израел - че е твърде фокусирана върху осигуряването на лидерство на палестинското движение чрез подобряване на съдбата на хората под неин контрол — за да рискува всичко при голяма ескалация.
Това изчисление на разходите и ползите може да се хареса на демократично движение или на организация, която се интересува най-вече от управлението. Но "Хамас", уви, се оказа същата организация, както винаги. Има склонност към най-отвратителните форми на бруталност. Има дълбоко вкоренена омраза към Израел и самодекларирано желание да го унищожи. И имаше желание да преследва тази програма на ужасяваща цена в живота на израелци и палестинци.
Трети мит засегна САЩ повече от Израел: митът, че е възможен траен мир с настоящите управници на Иран. САЩ от десетилетия търсят безуспешно ирански умерени лидери, с които да търсят помирение. Президентът Джо Байдън се задоволи с по-ограничената цел за деескалация: иранска сдържаност в региона и управлението на ядрената му програма в замяна на американска сдържаност при прилагането или налагането на икономически санкции.
Но Иран, който въоръжава, финансира и подпомага "Хамас" от години, очевидно не се интересува от деескалация. Един режим, основан на антиамериканизъм и антиционизъм и който се стреми да превърне Близкия изток в своя привилегирована област, се интересува главно от овластяването на участниците, които му помагат да победи враговете си. И ако Иран директно санкционира тази атака, той вероятно го е направил, за да наруши друг аспект от стратегията на САЩ - усилията за посредничество за нормализиране между Израел и Саудитска Арабия и по този начин да укрепи антитехеранската коалиция.
САЩ отдавна мечтаят за по-разумен Иран, тъй като нямат търпение да намалят американските сили в регион, който е погълнал толкова много от тях. Последният мит, разобличен от последните събития обаче, е идеята, че Вашингтон може да напусне Близкия изток, без да остави стратегически хаос след себе си.
От десетилетие САЩ се опитват да пренасочат вниманието си към други приоритети. Последователните отбранителни стратегии на САЩ показаха ясно, че Пентагонът иска да изтегли ресурси от региона. Но с депресираща редовност както демократичните, така и републиканските администрации бяха принудени да върнат военните си сили, за да се справят с тежки кризи - настъплението на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия, повишеното напрежение в Персийския залив и сега риска Техеран или неговите поддръжници да разширят или ескалират настоящата криза.
Близкият изток, за съжаление, не може да се контролира или стабилизира сам. САЩ все още имат важни интереси там, като потушаването на терористичните групи и гладкото протичане на глобалните енергийни доставки. Ако не друго, регионът става все по-ключов като център на конкуренция между Америка и нейните основни съперници. Отдръпването, следователно, има тенденция да води до изригвания, които принуждават повторно ангажиране, в по-лоши условия от преди.
САЩ може да намалят цената на своето присъствие в Близкия изток или може да имат поносима ситуация там - но не може да имат и двете. Колкото по-скоро САЩ и Израел научат този и други уроци от тази криза, толкова по-добре ще бъдат в позиция за предстоящите трудни времена.
Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.