Храната е гореща тема в кампаниите за избори от Аржентина до Полша

Независимо дали става въпрос за хляб или лук, храната има силата да определя или разрушава позициите на лидерите в дадена страна. Начинът, по който нациите осигуряват основните си продукти, е важен за изборите по целия свят с войната в Украйна, а сега и в Близкия изток.

Започвайки с Нова Зеландия и Полша този уикенд, поне една четвърт от световното население ще се отправи към урните през следващите около осем месеца. Тези страни ще бъдат последвани от Аржентина, Нидерландия и Египет, а след това от Индонезия и Индия през 2024 г. Сред тях са някои от най-големите доставчици на всичко - от ориз и палмово масло до мляко и соево брашно. Други са стратегически места за потока на основни продукти като пшеницата.

Политиците следят за два основни елемента: потребителите и производителите. Някои правителства, целящи да останат на власт, ограничават износа на хранителни продукти, предлагат мерки за защита на селските общности или забавят темпото на политиките за климата, които биха засегнали земеделските производители.

Ограничения на износа на храни и торове. Забрани за износ, данъчни и лицензионни ограничения след войната в Украйна

Храната е само част от дълъг списък от изборни въпроси, но тя има глобално отражение. Политиката заплашва да повлияе на световната търговия, цените и икономиките на зависимите от вноса държави. Междувременно непостоянното време опустоши земеделските земи от САЩ до Китай, а явлението, известно като Ел Ниньо, се завръща, рискувайки да нанесе допълнителни щети на реколтата.

Има и война. Преди нахлуването на Русия Украйна изнасяше повече зърно от целия Европейски съюз заедно и доставяше половината от търгуваното в световен мащаб слънчогледово олио. Конфликтът между Хамас и Израел повиши цената на суровия петрол, което може да се отрази на производството на храни. Очакванията са, че Израел подготвя сухопътна война, след като се зарече да унищожи подкрепяните от Иран бойци.

"Намираме се в свят, в който всички се съобразяват с вътрешните проблеми", каза Тим Бентън, директор на изследователския отдел в Чатъм Хаус в Лондон, специализиран в областта на продоволствената сигурност. "Този свят на протекционизъм, задвижван от избори и поляризация, и вътрешна политика, насочена навътре, може и да се разгърне в голям мащаб."

Горещи точки на хранителната инфлация

Политиците имат причини да бъдат нервни. Скоковете на цените на храните могат да предизвикат хранителни бунтове по целия свят. През 2011 г. те допринесоха за бунтовете от Арабската пролет в Египет и на други места в Близкия изток - регион, който отново е в размирици. Междувременно централните банкери и правителствата навсякъде се борят да ограничат разходите за храна, които изпреварват основната инфлация.

Политиката в областта на климата се превърна в разделителна линия между левицата и десницата. В Европа и Северна и Южна Америка въпросът за смесването на изменението на климата, глобализацията и защитата на местното производство се съгласува с възраждането на по-радикалните партии, според компанията за разузнаване на риска Verisk Maplecroft.

"Когато говорим за много поляризирани и напрегнати избори, тази тематична кампания за конкретни групи може да направи разликата между победа и загуба", казва Химена Бланко, главен анализатор във фирмата.

Това са някои от страните, които трябва да се наблюдават.

Ограничаване на емисиите
Най-големият износител на мляко в света, Нова Зеландия, обеща да ограничи опустошителното въздействие на селското стопанство върху околната среда, но фермерите не са доволни, защото облагането на парниковите газове от кравите застрашава бизнеса им.

Протест на фермерска лобистка група преди парламентарните избори в Нова Зеландия, Окланд. Снимка: Фиона Гудол/Getty Images

Преди изборите на 14 октомври правителството отложи въвеждането на т.нар. ценообразуване на емисиите до към края на 2025 г. Основната опозиционна партия иска да го отложи до 2030 г.

В Нидерландия, вторият по големина износител на селскостопанска продукция в света, фермерите се превърнаха в политическа сила преди изборите през ноември. Целта да се намалят наполовина азотните емисии до 2030 г. доведе до протести, а нововъзникналото Движение на фермерите и гражданите, или BBB, сега е най-голямата партия в горната камара на холандския парламент и четвърта в проучванията на общественото мнение. Управляващата коалиция оттегли целта си за емисиите.

Зърнена вражда
Разходите за храна и производството на храни бяха ключови теми в ожесточената политическа кампания в Полша преди изборите на 15 октомври. Миналия път около две трети от фермерите подкрепиха националистическата партия "Право и справедливост", която се опитва да си осигури трети мандат на власт. Войната в съседна Украйна, нарастващите разходи и сушата отново направиха тази група критична за управляващата партия.

За да успокои размирните фермери, правителството не се подчини на ЕС и удължи ембаргото върху украинското зърно. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подаде жалба в Световната търговска организация и постави под въпрос солидарността на Полша. Полските лидери предупредиха Зеленски, че реториката му може да застраши бъдещи доставки на оръжие. 

Право и справедливост, която се бори да запази крехката си преднина в социологическите проучвания срещу своя по-проевропейски и либерален опонент, също примамва фермерите с обещания да накара супермаркетите да предлагат повече местни храни. 

Жътва на пшеница в района на Лисовице, Торун, Полша. Снимка: Бартек Садовски/Bloomberg

Лидерът на опозицията Доналд Туск, бивш полски премиер и бивш председател на Европейския съвет, се опита да смекчи радикалния лидер на земеделците. По време на брифинг за медиите миналия месец те говориха пред поле със зеле, като обещаха да постигнат компромис с ЕС по отношение на забраната за внос на украинско зърно.

Развързване на ръцете на фермерите
Президентските избори в Аржентина ще се проведат седмица по-късно. Страната е водещ световен доставчик на говеждо месо, както и на соев шрот и царевица за изхранване на добитъка в други държави. Но фермерите не са успели да използват напълно потенциала на обширните равнини заради дългогодишните експортни данъци за увеличаване на приходите и усилията за ограничаване на инфлацията, която все още е над 100 %.

Кандидатът на либертарианците Хавиер Милей, който е водещ кандидат, планира да предизвика експортен бум и да премахне политиките, които спъват инвестициите в селското стопанство. Милей ще премахне експортните данъци и квоти и ще отмени пряката намеса в цените на храните. Това е в допълнение към спорната му политика за смяна на аржентинската валута от песо на щатски долар.

От решаващо значение за земеделските производители е дали в крайна сметка ще разполагат с повече парични средства, които да инвестират в засаждане на растения и на свой ред да осигурят на света още един източник на храна.

Критичен внос
Един от най-големите вносители на пшеница в света, Египет, по-добре от много други страни, знае силата на храната върху политиката. Покачващите се цени на пшеницата допринесоха за недоволството в основата на Арабската пролет, която свали правителствата в региона преди малко повече от десетилетие.

Днес тази зависимост, съчетана с недостига на долари, необходими за закупуване на повече храна, допринасят за поддържането на висока инфлация, докато страната се бори с най-тежката икономическа криза от години насам. Освен това на прага на страната е и въпросът за война. Това е предизвикателство за президента Абдел-Фатах Ел-Сиси, който се бори за нов мандат на изборите през декември.

Работник носи тава с прясно изпечен хляб в квартал Ал-Халифа в Кайро, Египет. Снимка: Ислам Сафват/Bloomberg

Правителството в Кайро търси начини да намали цените на потребителските стоки, особено на основните суровини. То вече временно забрани износа на лук, за да контролира цените, и работи с централната банка, за да осигури наличието на долари, с цел намаляване на разходите.

Заплаха от глад
Храната е чувствителна тема в Индия - страна, в която управляващите политически партии загубиха избори, защото не можеха да контролират цената на лука. Стабилните цени са от решаващо значение за министър-председателя Нарендра Моди, който се стреми към трети мандат през следващата година.

Инфлацията на дребно се върна в рамките на целевото равнище на централната банка през септември благодарение на намаляването на разходите за храна, но цените на основните продукти като зърнени храни, бобови растения и подправки все още са високи в сравнение с година по-рано.

Правителството обмисля да увеличи паричната помощ за дребните земеделски производители, които са негов основен избирателен район. То ограничи доставките на пшеница, може да се откаже от митата за внос и се очаква да ограничи износа на захар, след като сухото време изсуши посевите. Най-важното обаче е, че най-големият износител на ориз в света ограничи доставките на основния продукт, който се консумира от половината свят, което повиши цените и увеличи риска от политическа нестабилност в Азия и Африка.

Храна срещу гориво
Индонезийската Демократична партия на борбата на президента Джоко Уидодо изтъкна продоволствената сигурност като приоритет, тъй като Индонезия се опитва да намали зависимостта си от вноса на храни. Политиката наскоро беше затрупана от корупционен скандал, който коства работата на министъра на земеделието. През февруари в страната трябва да се проведат избори, преди Уидодо да се оттегли през октомври, след като изкара втория си и последен мандат.

Светът на търговията и климата наблюдава палмовото масло, което се съдържа във всичко - от фъстъчено масло до шампоан. Индонезия произвежда повече от всички останали и насочва все повече от суровината към биогорива, опитвайки се да намали нарастващите си сметки за внос на дизелово гориво. Целите са амбициозни и всяка рязка промяна, голяма или малка, може да предизвика отзвук на пазара на храни.

Плантация за палмово масло в Южен Сулавеси, Индонезия. Снимка: Димас Ардиан/Bloomberg

Отглеждането на тази стока е и основна причина за обезлесяването. Въпреки че от известно време Индонезия се опитва да се справи с проблема, прилагането на закона е нееднозначно, а проучванията показват, че електоралните съображения често възпират властите да се справят със земеделските производители. В бързината да си осигурят гласове има риск политиците да си затворят очите за обезлесяването на земите.

Още по темата

Китай претърсва света за пшеница, след като дъждове съсипаха реколтата у дома

Фед не успява да контролира инфлацията при храните

Пшеницата се готви за рекордна серия от спадове заради обилно предлагане