Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц завършиха седмицата така, както я започнаха - с нотка на единство. Те демонстрираха силна солидарност към Израел след жестоката атака на "Хамас" в събота, отнела живота на повече от 1200 души, и подкрепиха изпращането на хуманитарна помощ, тъй като ответните атаки убиват стотици хора в Газа и заплашват с по-мащабна регионална война.
"Нека останем единни", заяви Макрон на своя народ в четвъртък. Това обаче ще бъде по-лесно да се изрече, отколкото да се осъществи.
Въпреки че паметници и правителствени сгради грейнаха в знак на съпричастност към Израел в градове като Париж, Брюксел и Рим, ще бъде трудно да се възроди единството, което се наблюдаваше след руската инвазия в Украйна. В общественото мнение и в целия политически спектър се появява напрежение - израелски знамена бяха свалени в Германия и Обединеното кралство. Антисемитските прояви се увеличават във Франция, където пропалестинските демонстрации бяха забранени. Вътрешните страхове могат да повлияят и на амбициите в чужбина, тъй като проучване показа, че малко повече от една трета от французите се противопоставят на идеята за по-силна френска дипломатическа намеса в кризата, въпреки че мнозинството смята, че "Хамас" трябва да бъде порицан.
Притеснените граждани няма да бъдат успокоени от спорове в коридорите на властта в ЕС, докато войските се струпват край ивицата Газа, за да " заличат " групировката. Служителят на унгарския министър-председател Виктор Орбан в Европейската комисия спука балона на единството, когато обяви замразяване на помощта за Палестина на стойност 691 млн. евро, за да го оттегли в рамките на няколко часа след вътрешна реакция. Испанското правителство нарече това предателство на европейските ценности.
Вместо това помощта ще бъде "преразгледана" - за облекчение на САЩ и арабския свят - но ходът за спиране на част от двустранната помощ от страна на Швеция, която напоследък сключва повече оръжейни сделки с Израел, показва появата на нови разделителни линии. Това напомня за дните, когато бюрокрацията на ЕС изпращаше три различни делегации в една и съща кризисна зона.
Далеч сме от съвместната подкрепа, наблюдавана след инвазията в Украйна, която може би се усещаше по-близо до Европа, по-екзистенциална и която "промени мнението" за отношението към Русия и трансатлантическата сигурност в столиците от Хелзинки до Париж, както се изрази Натали Точи, специален съветник на висшия дипломат на ЕС Жозеп Борел. Това по-скоро показва връщане към традиционния подход на ЕС: 27 национални и трудни за съгласуване стратегии, заключени в дипломатически диалог, със склонност към бездействие, предвид очевидната липса на твърда сила.
По отношение на Израел и Палестина, ЕС се колебае на ръба на неуместността. Ангажираността на блока с намирането на решение за двете държави, го постави на второ място след САЩ, докато участници като Катар - основен източник на средства за Газа - играят по-значима роля. Маруан Муашер от Фондацията за международен мир "Карнеги" казва, че европейците са изпратили "само думи" на мирния процес и с това са загубили влияние.
Да се позволи тази ситуация да продължи би било грешка. ЕС е икономика № 3 в света, най-големият търговски партньор на Израел и най-големият източник на средства за Палестинската автономия. Той може и би трябвало да бъде фактор, а не само източник на помощи, в Близкия изток. В момент, когато САЩ се оттеглят в предизборен режим, блокът трябва да върви срещу течението и да бъде по-настойчив.
Според мозъчния тръст "Европейски съвет за външни отношения", Европа може да бъде глас на разума, като подкрепя Израел, напомняйки му за задълженията по международното право, като се стреми да предотврати по-широк регионален конфликт и подкрепя посредниците, които работят за освобождаването на заложниците. В по-дългосрочен план тя би могла да се ангажира отново със САЩ и арабските партньори, за да насърчи мирния процес. Това са добри ръководни принципи, при условие че ЕС осъзнае, че се нуждае от нов стратегически инструментариум, включващ по-добри отбранителни способности, сътрудничество в областта на разузнаването и финансов надзор за борба с тероризма.
Когато настъпи моментът, поставянето на всички тези помощи под по-големи условия може наистина да се окаже подходящата разменна монета за постигане на отстъпки. Дотогава, както предложи Макрон, е време Европа да остане единна.