Малкото останали признаци, че икономиката на САЩ върви към рецесия, изчезват пред очите ни.
Доскоро беше възможно да си присвиете очите, докато гледате данните, и да видите появяващи се слабости сред заглавията, показващи стабилен растеж на работните места. Сега три от най-важните подобни признаци - ревизии надолу в данните за заетите, забавяне на нарастващите молби за осигуровки за безработица и дисбаланс между търсещите работа и свободните работни места - са изчезнали. В резултат на това остават малко причини да се очаква рецесия тази година, ако изобщо може да се очаква такава.
Ръстът на работните места в частния сектор се забавя, откакто Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти в началото на миналата година. През годината до февруари 2022 г. икономиката на САЩ е създавала средно по 620 000 работни места на месец. До септември тази година тази цифра е спаднала до 268 000.
Част от това беше умишлено - Федералният резерв се опитваше да намали темпото на растеж на работните места - но имаше признаци, че може да е прекалил. Първият беше рекордната поредица от отрицателни ревизии на работни места в частния сектор в началото на тази година.
Бюрото по трудова статистика (BLS) изпраща анкета до повече от 100 000 предприятия всеки месец, като пита колко служители са наели или освободили. Много фирми отговарят късно или въобще не го правят. За да отчете това, BLS използва статистически модел, който оценява какво биха отговорили тези фирми въз основа на последните тенденции. След това, докато пристигат някои късни отговори, BLS преразглежда своята оценка. Ако неговият модел се представя добре, тогава ревизиите трябва да са средни до нула.
Но когато икономиката направи рязък завой надолу, оценките, базирани на близкото минало, ще бъдат високи. Точно това се случи в началото на 2023 г.: оценката на BLS за работните места, създадени през януари и февруари, в крайна сметка беше преразгледана надолу съответно с 45 000 и 63 000.
През следващите няколко месеца ревизиите надолу се подобриха леко, но все още бяха отрицателни. Тогава през юли, последният месец, за който са завършени актуализациите, ревизиите се обърнаха: те бяха ревизирани нагоре с 49 000. Ревизиите през август също се очаква да бъдат положителни.
Какво означава всичко това? Това е фин, но решаващ знак, че обратът надолу на пазара на труда е приключил. Тази хипотеза се потвърждава и от данните за първоначалните молби за помощи за безработица.
Съкращенията са склонни да нарастват стабилно през месеците, предхождащи рецесията. А между януари и юни четириседмичната средна стойност на първоначалните молби за помощи при безработица се покачи от малко под 200 000 на 256 000. Увеличение от 56 000 за шест месеца би било в съответствие с наближаващия към рецесия пазар на труда.
Въпреки това през юли четириседмичната средна стойност започна да пада и до края на септември беше 209 000.
И накрая, има обещаващи признаци, че основният дисбаланс на пазара на труда — между търсещите работа и наличните работни места — се изчиства. През 2021 г. броят на откритите работни места достигна рекордно високо ниво. Работодатели съобщават, че имат проблеми с намирането на работници. Очаквано, тъй като работодателите се състезаваха за ограничен брой работници, заплатите започнаха да растат.
Увеличаването на заплатите изглежда като добра новина, но когато е причинено от недостиг на работна ръка, а не от подобрения в производителността, увеличаването на заплатите подхранва нарастващата инфлация. Работодателите просто прехвърлят по-високите разходи за труд на клиентите под формата на по-високи цени.
Федералният резерв обеща да направи всичко необходимо, за да спре този страховит цикъл, известен като спиралата на заплатите и цените. Откритите работни места бавно намаляват от близо две години, но ръстът на заплатите се задържа между 3,25% и 5,25% от началото на 2022 г.
През август обаче растежът на заплатите се забави до 2,8% годишен темп, а през септември падна до 2,5%. Все още е твърде рано да се каже дали тези резки спадове ще продължат, но е поразително, че те се случиха по същото време, когато други признаци на дисфункция на пазара на труда намаляват.
Най-оптимистичната история е, че дисфункцията, която определя пазара на труда след Covid, изчезва, докато служителите и работодателите се приспособяват към промените, предизвикани от пандемията. Дори този оптимизъм да е преждевременен, обнадеждаващо е, че тези три признака на основната слабост на пазара на труда избледняват. Както изчезват те, така изчезва и вероятността рецесията да е точно зад ъгъла.
Карл У. Смит е колумнист на Bloomberg Opinion. Преди това той e бил вицепрезидент по федералната политика в The Tax Foundation и преподавател по икономика в Университета на Северна Каролина.