Идеята, че израелците и палестинците могат да споделят Светите земи, живеейки в отделни, независими държави, подхранваше мирните преговори в продължение на повече от 20 години. Но последният кръг се провали през 2014 г. През последните години Израел се съсредоточи върху сключването на мир с арабските държави, като остави на палестинците ограничено самоуправление под крайния контрол на Израел. Палестинско-израелското насилие, което избухна през октомври, постави под въпрос идеята, че статуквото е устойчиво, като възроди призивите за дипломация, насочена към решение за две държави. Този вариант обаче едва ли е популярен и за двете страни.
1. Каква е историята на решението за две държави? Решението за две държави води началото си от Комисията Пийл от 1937 г., която препоръчва разделяне на тогавашната британска мандатна Палестина, за да се спре арабско-еврейското насилие. През 1947 г. Организацията на обединените нации приема друг план за разделяне, но арабите отхвърлят и двата, което води до обявяването на независимостта на Израел през 1948 г. и до първата арабско-израелска война. През този период повече от половин милион палестински бежанци се изселват. По време на войната през 1967 г. Израел завладява, наред с други арабски територии, Ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, като поставя жителите под военна окупация и разпалва палестинския национализъм. След палестинското въстание, започнало през 1987 г., което отнема живота на повече от 1200 палестинци и 200 израелци, тайните преговори довеждат до подписването на знаковите споразумения от Осло през 1993 г. Като временна мярка палестинците получават ограничено самоуправление в рамките на организация, наречена Палестинска власт.
2. Защо споразуменията от Осло се провалиха? Военната окупация, изграждането на израелски селища и насилието продължиха, тъй като двете страни многократно не успяваха да решат въпросите, стоящи на пътя на обещаното окончателно споразумение, което вероятно щеше да създаде палестинска държава. Второто палестинско въстание, продължило от 2000 до 2005 г., беше особено кърваво. Повечето държави вече признават Палестина за държава, но това не промени нещата на място: Израел има пълен контрол над територията. Препъни камъните в израелско-палестинските преговори включваха къде да се очертаят границите, как да се раздели Йерусалим и статута на палестинските бежанци. През 2005 г. Израел действа самостоятелно, като изтегля войските си и заселниците си от Ивицата Газа, като същевременно до голяма степен запечатва границата и по-късно налага блокада, след като през 2007 г. войнстващата групировка "Хамас" иззема контрола над територията от Палестинската власт. Впоследствие Газа се превърна в отправна точка за ракети, минохвъргачки и палестински бойци към Израел.
3. Какво мислят израелците и палестинците за решението с две държави? Съвместно проучване сред израелци и палестинци, проведено през декември 2022 г., установи, че подкрепата за решението за две държави е спаднала до най-ниското ниво от 2016 г. насам. Според проучването идеята се подкрепя от 33% от палестинците и 34% от израелските евреи.
4. Какви са алтернативите? Много израелци подкрепят идеята за разширяване на израелския суверенитет поне върху част от Западния бряг, където продължава изграждането на израелски селища. Поддръжниците на анексирането казват, че израелците имат право да останат за постоянно на Западния бряг, който те наричат с библейското му име Юдея и Самария - люлката на еврейската цивилизация. Ако Израел в крайна сметка поеме пълен контрол над повече палестинци на Западния бряг, ще трябва да избира между това да им предложи гражданство - като по този начин намали еврейското мнозинство в страната - или да ги остави без гражданство, засилвайки обвиненията в апартейд. В проучването от декември 37 % от израелските евреи заявиха, че биха искали да видят решение, включващо една недемократична държава, в която палестинците нямат равни права. Тридесет процента от палестинците заявиха, че искат единна, доминирана от палестинците държава. По-малки малцинства и от двете страни подкрепят двунационална държава с равни права за всички.