Не беше толкова изненадващо, колкото бе гротескно, да се види как лидерите на Иран аплодират „победата“ на "Хамас", докато доказателствата за жестокости срещу израелски жени и деца се увеличават. От тук нататък перспективите стават много по-сложни за Техеран, но и за Израел и САЩ.
Все още не знаем каква е точно ролята на Иран в съботната атака на "Хамас" срещу Израел, но има все повече доказателства, че клиентът на Техеран най-малко е поискал разрешение и това означава, че израелските и американските политици ще трябва да го вземат предвид в отговорите си.
Иран вече не е толкова изолиран или уязвим, както беше преди. Войната в Украйна разбърка геополитическите позиции и в резултат на това, вероятно за първи път след революцията от 1979 г., Техеран може да разчита на мощни приятели, които да му осигурят поне дипломатическа защита. Неговата роля в предоставянето на Москва на атакуващи дронове за нейното нахлуване в Украйна гарантира това.
Андрей Гурульов, бивш руски военен командир и сега член на парламента от управляващата партия "Единна Русия", каза в своя канал в Telegram в понеделник: "Ние и Китай няма да позволим приемането на антииранска резолюция в Съвета за сигурност на ООН." Гурульов не е в Кремъл, така че той не взема решенията, но е малко вероятно да е далеч от целта. Постигнатото с подкрепата на Китай споразумение за възстановяване на отношенията на Техеран със Саудитска Арабия също помогна за стабилизирането на тези отношения.
Значението на доставките на петрол от Иран за потискане на цените на световния пазар и потенциалът му да наруши много по-големи потоци през Ормузкия пролив също предлагат известна мярка за влияние, ако не и защита.
В същото време, както мнозина вече казаха, процесът на нормализиране на отношенията между Израел и арабския свят напредва след споразуменията, постигнати с посредничеството на САЩ през 2020 г. - Тhe Abrahams Accords. Сделка за включване на Саудитска Арабия беше на масата, въпреки че Израел започна политика на "без отстъпки" в отношенията с палестинците, живеещи в Газа и на Западния бряг. Всичко това се удари в стената в събота - чиста победа за Иран.
За "Хамас" и религиозното ръководство на Иран - и двете посветени на унищожаването на Израел - регионалната нормализация на еврейската държава беше унизителна и постави под въпрос целта им - или като самозвана ударна сила за палестинската кауза, или като революционна ислямска република. Атаката на "Хамас" е точно онази демонстративно разрушителна операция, която Иран искаше да види от години, и предлага добре дошло отвличане на вниманието от многото му вътрешни проблеми.
Революцията от 1979 г. днес е геронтокрация. Нейните бойни викове „Смърт на Израел“ и „Смърт на Америка“ вече не резонират с нарастващото мнозинство сред населението, което познава само управлението на ислямистка диктатура, която презира. Десетилетия на американски и след това европейски санкции не успяха да наложат промяна в поведението на режима, но възпрепятстваха развитието на една потенциално жизнена икономика.
Градските класи се разбунтуваха заради свободите, бедните заради липсата на средства и перспективи, а жените заради бруталното им потискане от дълбоко женомразкия култ, който управлява страната. Нито един от тези масови протести не е успешен, тъй като Корпусът на гвардейците на ислямската революция остава готов и желае да убива, за да защити режима, но въпреки това те оставиха несигурно лидерството, което е изгубило връзка с обществото.
За иранския режим основното безпокойство е, че войната с разгневения Израел, подкрепян изцяло от силата на САЩ, може да бъде последната му битка, ако направи грешна стъпка, или по същия начин може да отбележи края на Хизбула, нейната прокси сила в Ливан, казва Джон Рейн, специалист по Близкия изток и старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания (ISS) в Лондон. Ето защо през последните години Иран се опита да избегне пряка конвенционална война с двете.
В същото време предизвикателството за САЩ и Израел е да накажат Иран, без просто да увеличат цената и унищожението на предстоящия конфликт за себе си. Нахлуването в нация от 88 милиона, която е прорязана от планини и е повече от 2,5 пъти по-голяма от Украйна, не е опция. Ударите срещу Републиканската гвардия и нейните прокси сили извън Иран могат да окажат въздействие, но иранците трябва да представят достатъчно цели, за да бъдат ударени, и те може да не го направят. Въздушните удари в Иран биха могли дори да направят услуга на върховния лидер Али Хаменей, като подтикнат неговите вътрешни опоненти да се обединят срещу общата външна заплаха.
Сравнително малко обикновени иранци биха се помислили да започнат битка със САЩ или Израел, но си струва да си припомним, че Касем Солеймани, ръководителят на силите на Ал-Кудс на Републиканската гвардия, убит от САЩ в Ирак през 2020 г., беше една от най-популярните фигури в нацията. Дори опонентите на режима подкрепиха идеята за борба срещу сунитските радикали като Ислямска държава в чужбина, така че да не се налага да го правят у дома.
Натискът върху Израел и Иран да разширят операция „Железен меч“ срещу "Хамас" в регионална война е реален. Но една по-широка война далеч не е неизбежна. Ултраконсервативното ръководство на Иран „ще възхвалява "Хамас", докато тази битка продължава, но ще дойде време, когато то ще бъде подложено на натиск за финансова подкрепа, защото "Хамас" ще помоли за това“, казва Рейн. В Сирия и Ирак това означаваше изпращане на персонал на Републиканската гвардия на фронтовите линии, но залозите в Газа са много по-големи. Дори "Хамас", след като направи така, че Израел да трябва да атакува крепостта ѝ в Газа, не може да бъде сигурен дали застаряващите ислямистки революционери на Иран ще се притекат на помощ.
Марк Чемпиън пише редакционни анализи по международни въпроси за Bloomberg. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.