Когато през 2018 г. Конгресът на САЩ гласува за освобождаване на регионалните банки от по-строгите следкризисни капиталови правила, той създаде двустепенна банкова система в Съединените щати. Една от целите на реформите на Федералния резерв, стартирали това лято, беше да се отмени това и да се гарантира, че всички банки с активи над 100 млрд. долара отговарят на същите стандарти като най-големите кредитори.
Но ако тези предложения бъдат приети, в САЩ все още ще има двустепенен режим, което не е сигурно, като се има предвид бурната опозиция. Това е важно, защото банките, които ще останат слабо регулирани, стават все по-важни кредитори. Фалитите на тези с активи под 100 млрд. долара би трябвало да са по-малко вредни, но може и да не са.
По последни данни на Федералната корпорация за депозитно застраховане в САЩ има 4 136 банки. Съгласно предложенията на Фед за приемане на т.нар. крайна игра по Базел III само още 14 американски кредитори ще бъдат подчинени на най-строгите правила, с което общият брой на банките от най-високо ниво ще достигне едва 23. Има още цели пет участника в борсовия индекс KBW Banks, които все пак ще бъдат подложени на облекчен режим, включително Comerica Inc. и Zions Bancorp NA.
Тези 14 по-големи регионални банки и компании за кредитиране разполагат с активи на обща стойност около 4 трлн. долара, като се използват данни за края на 2022 г., което се равнява на малко повече от две Wells Fargo & Cos. или почти 20% от общите активи на банките в САЩ, според данни на Фед. Това би означавало, че приблизително две трети от всички банкови активи в САЩ ще бъдат подчинени на по-строгите правила. Всички тези банки ще бъдат изправени пред по-строги капиталови изисквания в сравнение с настоящите, като най-голямото увеличение ще засегне най-големите институции като JPMorgan Chase & Co и Goldman Sachs Group Inc.
Останалите над 4000 банки обаче няма да бъдат засегнати, а тяхната роля в икономиката нарасна, особено в областта на кредитирането на недвижими имоти, след финансовата криза от 2008 г.
Това отчасти се случва по план. Глобално договорените следкризисни правила подтикнаха големите кредитори да държат по-ликвидни активи като пари в брой и държавни облигации. Вместо това много кредитен риск си проправи път към пазарите, но в САЩ по-малките банки също се радваха на бърз растеж.
Според поредицата от данни на Фед "H.8" малките местни банки са изпреварили големите банки по отношение на кредитирането на недвижими имоти в доларово изражение, което се дължи най-вече на огромното нарастване на кредитирането на търговски имоти. Най-големите 25 местни банки имат в портфейлите си 2,5 трлн. долара дълг за недвижими имоти, а всички останали - 2,9 трлн. долара. От 2007 г. насам общият размер на кредитите за недвижими имоти и жилищни кредити остава по същество непроменен за големите банки, но малките банки са увеличили и двата показателя с над 130%.
Новият кръг от затягане на правилата ще направи отпускането на ипотечни кредити много по-скъпо от капиталова гледна точка за най-големите банки. Институтът за банкова политика, лобистка група, предупреди, че най-силно ще бъдат засегнати кредитополучателите с малки първоначални вноски, което потенциално ще оскъпи ипотеките им. Това може да засегне непропорционално семействата с по-ниски доходи, купувачите, които купуват за първи път, и малцинствата, особено цветнокожите или афроамериканските кредитополучатели.
По-големите банки искат това да бъде променено и имат доста добри шансове това да се случи. Самите икономисти на Фед заявиха, че не искат да ограничават купувачите на жилища с ниски и средни доходи да се включат в жилищния пазар.
Но агресивно ориентираното кредитиране не е непременно здравословно нито за кредитополучателя, нито за кредитора. Алекса Фило от организацията "Американци за финансова реформа" заяви пред комисията по финансови услуги на Камарата на представителите миналия месец, че кризата от 2008 г. е имала опустошително въздействие върху богатството на хората и цветнокожите общности. По думите ѝ, принудителното отнемане на ипотечни кредити и спадът на цените на жилищата са унищожили собствения капитал на много чернокожи и латиноамериканци, който е бил голяма част от нетната им стойност.
Нищо от това, което се обсъжда, няма да ограничи способността на малките банки или небанковите институции, които също заемат все по-голям пазарен дял, да отпускат агресивни заеми. Според мен жилищното неравенство или неравенството в доходите би било по-добре да се решат по друг начин, отколкото чрез насърчаване на хората да поемат рискови дългове, но това е друг въпрос.
По-общо казано, кредитният риск се премества към малките банки, а не само към пазарите, и това ще продължи при реформите на Фед. Може би това е планът. Възможно е по-малките банки да бъдат ограничени по отношение на това колко могат да растат: По своята същност те са по-слабо диверсифицирани и ограничени до местните пазари и продават по-малко ипотеки на спонсорирани от правителството агенции като Fannie Mae и Freddie Mac. Въпреки това те са успели да увеличат ипотечното кредитиране по-бързо, отколкото пазарът като цяло, и по данни на Фед са отговорни за около една пета от ръста на всички жилищни ипотечни кредити за едно до четири семейства от 2007 г. насам.
Липсата на диверсификация прави малките банки по-уязвими, но това би трябвало да е нормално: Малките банки трябва да могат да се сринат, без да навредят на икономиката като цяло или да предизвикат криза. Въпросът е дали прагът на активите от 100 млрд. долара е достатъчно малък. Много малки банки в един и същи район могат да отпускат сходни заеми и заедно да се превърнат в сериозен проблем - това е един урок, който трябва да се вземе от банковата криза в Тексас през 80-те години например.
Големите банки смятат, че новите капиталови правила на Фед са отишли твърде далеч - и имат някои основателни аргументи. Но преместването на риска в хиляди по-малки банки също трябва да ни накара да се запитаме дали правилата са достатъчно строги.