Европейските банки трябва да спрат да се оплакват, че новото правило за ESG ще ги накара да изглеждат "лоши", и да приемат, че ще трябва да започнат да предават допълнителни данни след няколко месеца, заяви председателят на Европейския банков орган Хосе Мануел Кампа.
Въпросният показател е коефициентът на зелени активи (GAR), като задължителното оповестяване ще започне от януари. Подкрепян от Европейската централна банка и критикуван от финансовата индустрия, коефициентът отразява дела от баланса на банката, който съответства на списъка на ЕС с устойчиви бизнес дейности.
"Банките се опасяват, че съотношенията ще бъдат твърде ниски" и "ще изглеждат лоши, защото са твърде ниски", каза Кампа в интервю в централата на Европейският банков орган в Париж. "Но каква е алтернативата? Да не правя нищо, да не съобщавам нищо, докато не узная перфектната цифра?"
Няколко банки вече са започнали да представят отчети. По-рано този месец норвежката DNB ASA съобщи, че съотношението ѝ към 2022 г. е в диапазона 6-7% - с други думи, максимум 7% от отпусканите от нея кредити отиват за зелени предприятия. Предварителните данни сочат, че GAR вероятно ще бъде едноцифрено число за повечето банки поради различни причини, включително повтарящите се проблеми с данните, които характеризират оповестяването на ESG.
Въпреки това цифрите вероятно ще разтревожат устойчивите инвеститори, които вече са обезпокоени, че индустрията е твърде обвързана с клиенти, използващи изкопаеми горива. Това е така, тъй като редица пенсионни фондове ясно заявяват, че наблюдават кредитните книги на банките с оглед на потенциални продажби, освен ако финансираните емисии не намалеят бързо.
Кампа признава, че първото впечатление, което ще добият банковите заинтересовани страни от показателите за зелени активи, ще бъде "непълно".
Ще има "всякакви квалификации, които банките могат да вмъкнат в него за това какво измерват, какво не измерват, как го измерват", каза той. Упражнението обаче е необходимо, защото "ще предизвика действия за получаване на по-добра информация", каза той.
Под натиска на инвеститорите и надзорните органи банките в ЕС се опитват да се справят с рисковете за дейността си, произтичащи от екологични и социални предизвикателства, и да изтъкнат инициативите си за справяне с изменението на климата. Регулаторните органи искат индустрията да разбере, че няма голямо търпение за отлагане, тъй като ESG се внедрява в цялата рамка от финансови правила на ЕС.
Темпото и обхватът на промените доведоха до отпор и Кампа заяви, че Европейският банков орган редовно чува оплакването, че "има малко усещане за хаос или липса на организация, липса на координация". Но според него няма "магическа пръчка", която да поправи всичко наведнъж.
Сред неотложните въпроси е доколко банките разполагат с достатъчно капитал, за да поемат потенциалните загуби, предизвикани от изменението на климата през следващите години, или дали настоящата система за определяне на минималните изисквания трябва да бъде актуализирана.
Европейският банков орган, който е близо до публикуването на доклад за рисковете за околната среда и как те могат да бъдат отразени в капиталовите изисквания за цялата индустрия (известни като Стълб 1), стигна до заключението, че старият метод на отчитане на историческите загуби вече не работи.
"Трябва да мислим по различен начин за методите, които имаме за оценка на този риск", каза Кампа. "И като регулаторна общност трябва да бъдем по-отворени към факта, че трябва да се изправим пред това предизвикателство."
За да се справи с това, банковият орган ще предостави насоки за това "как според нас надзорните органи, фирмите и банките могат да провеждат стрес тестове по отношение на свързаните с климата въпроси, за да се опитаме да им помогнем да ги моделират", каза Кампа.
Междувременно банките настояват за по-ниски капиталови изисквания за инвестиции в компании, които се занимават с изменението на климата, като стимул за поемане на рискове, свързани с новите технологии. Алтернативното предложение е за по-високи капиталови изисквания за експозиции към големи замърсители.
Кампа заяви, че проблемът на т.нар. зелен подкрепящ фактор е, че той може да остави банките без капитала, от който се нуждаят, за да преживеят загубите. Нещо повече, изискването за тежки емитери може неправилно да накаже банките, ако рисковете вече са включени в оценките, например чрез лош рейтинг от компания за кредитен рейтинг.
"В най-добрия случай се допускат грешки", а в най-лошия банките "фалират" - каза Кампа. "Когато ни питат за коефициента на зелената подкрепяща енергия, ние се въздържаме, защото това е политика по отношение на климата."
Това, каза Кампа, се прави най-добре с политики, които са насочени към реалната икономика. "След това финансовият сектор трябва да оцени рисковете, да улесни финансирането, което отива за тези политики за климата."