Най-голямата изненада в масираната атака на "Хамас" срещу Израел в събота сутрин е, че това беше изненада. Операцията беше с безпрецедентен мащаб, включваща хиляди служители и оборудване, от делтапланери до булдозери и ракети. Подобно усилие изисква седмици, ако не и месеци подготовка, и всичко това се случи под носа на израелска разузнавателна служба, която има заслужена репутация на една от най-ефективните в света.
Начинът, по който това се случи, е причина за дълбоко смущение в общността за сигурност на Израел и ще предизвика болезнено вътрешно разследване. Израел загуби контрол над военни постове, бронирани превозни средства и селища и конфликтът далеч не е приключил. Стотици израелски граждани бяха убити, други бяха взети за заложници, а хиляди бяха ранени.
И все пак съботното нападение беше и важно напомняне какво е "Хамас". Това е определена от САЩ терористична група, но не и група от ентусиазирни аматьори. Това е добре обезпечена организация с паравоенни въоръжени сили, които са колкото пресметливи, толкова и безмилостни. Това я поддържаше в контрола над Газа от 2007 г. насам, въпреки че беше под постоянна заплаха от Израел, както и от още по-радикални салафистки и други ислямистки групи в Газа.
Само "Хамас" знае подробностите за стратегията си за атаката в събота, но потенциалните последици са ясни. Война в Газа заплашва с един удар да промени посоката на развитие в Близкия изток. Това поставя Израел в отвратителната позиция да трябва да избира между това да изглежда слаб – опасна стратегия в региона – и нанасянето на такива масови жертви в претъпканата Ивица Газа, които ще разгневят цялото палестинско население на Израел, налагайки трудни решения на арабските лидери в Персийския залив и отвъд него. Още в неделя имаше съобщения за над 230 убити палестинци и повече от 1000 ранени при ответните въздушни удари на Израел.
Израел постигна успех в нормализиране на отношенията с части от арабския свят, като същевременно подкрепи разширяването на еврейските селища на Западния бряг и в най-добрия случай забави перспективите за палестинска държавност. От 2020 г. Израел подписа с посредничеството на САЩ споразумения за признаване с Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан. Саудитска Арабия обмисля сделка. Дори турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който от години се позиционираше като защитник на палестинската кауза за вътрешна политическа изгода, се срещна с израелския премиер Бенямин Нетаняху за първи път миналия месец.
Съботните призиви от Ердоган, Саудитска Арабия, Египет и други за деескалация дойдоха бързо и без съмнение бяха истински. Всички те знаят под какъв политически натиск ще попаднат, за да осъдят и прекъснат връзките си с Израел, ако палестинските жертви се увеличат. Това сега изглежда неизбежно. Нетаняху каза, че страната му е във война, докато генерал-майор Гасан Алян каза, че "Хамас" е „отворил портите на ада към ивицата Газа“, в клип, публикуван от израелските отбранителни сили (IDF).
Алян продължи, като каза, че "Хамас" ще носи отговорност за последствията, но колкото и да е вярно това - а е така - въпросът кой е стрелял пръв в събота няма да има никакво значение в мюсюлманския свят. Там народното възмущение от действията на Израел през последните месеци и години, по-специално около джамията Ал-Акса в Йерусалим, нарастваше. Думите на Алян ще отекнат по-малко от тези на Мохамед Дейф, военен командир на "Хамас", който каза, че „Операция Ал-Акса“ е стартирана, защото „чашата е преляла“.
Изявлението на саудитското правителство, призоваващо за спокойствие в събота, вече се опита да позиционира действията на "Хамас" като отмъщение, припомняйки „многократните предупреждения на кралството за опасностите от експлозия на ситуацията в резултат на продължаващата окупация, лишаването на палестинския народ от законните им права и повтарянето на систематични провокации срещу нейните светини.“
"Хамас", който никога не е признавал правото на Израел да съществува, ще е предвидил и е взел всичко това в решението си да атакува. Казвам това не защото имам мобилния номер на Дейф, а защото се сблъсках с пресметливия характер на групата. През 2011 г. бях в Газа, като без да искам влязох от Израел рано сутринта в деня, когато САЩ убиха Осама бин Ладен. По-късно същия ден служител на "Хамас" се приближи, за да предложи охрана от шест души или ескорт до границата, тъй като те бяха задържали салафисти, които „търсеха американския журналист“, за да могат да направят видео. Имах приятел с връзки в разузнаването на Фатах и те потвърдиха арестите на "Хамас", така че напуснах Газа.
Преразказвам това само защото беше ясно дори от служителя по сигурността, който разговаря с мен, че "Хамас" не харесва американските журналисти, нито има някакви морални проблеми с организирането на образцово отмъщение за смъртта на Бин Ладен. И все пак това беше май 2011 г. Тогава "Хамас" водеше преговори за помирение с Фатах под международно наблюдение и групата не искаше такова внимание, което би привлякло едно видео.
Сега те наистина имат тактически интерес от този вид внимание. През последните години събитията не вървяха по пътя на "Хамас" и нормализацията между Саудитска Арабия и Израел би била голямо поражение. Агресията на "Хамас" ще увеличи базата му за подкрепа, а ужасяващите видеозаписи на израелски жертви и пленници ще помогнат за набирането на нови членове. Ще бъде изключително трудно за Нетаняху да успее да отговори на "Хамас", като същевременно поддържа нормализирането на израелско-арабските отношения, и това ще става толкова по-трудно, колкото по-дълго продължават битките.
Марк Чемпиън пише редакционни анализи по международни въпроси за Bloomberg. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.