Някой трябва да спаси Нобеловата награда за мир

Направете наградата посмъртна ... и добавете клауза за отмяна

19:41 | 5 октомври 2023

Автор: Боби Гош

Снимка: Bloomberg

Докато петима норвежци се готвят да обявят носителя на Нобеловата награда за мир в Осло в петък, те ще бъдат подготвени за международния хор от възгласи и освирквания, които неизбежно съпътстват прокламацията. След като церемонията приключи, членовете на комисията по награждаването ще стискат палци победителят с дело или дума да не ги засрами и да не опорочи присъдените лаври.

Безпокойството им е много основателно. Докато комисията обсъждаше кой да получи наградата тази година, се изграждаха силни аргументи министър-председателят на Етиопия Абий Ахмед (победител през 2019 г.) да бъде преследван за военни престъпления. Неговите войници извършиха отвратителни зверства срещу етнически тиграйци в северната част на страната по време на гражданска война, която започна по-малко от година след като той получи наградата.

Абий далеч не е първият лауреат, който опозори, със или без да иска, високите принципи, застъпени от шведския индустриалец (и изобретател на динамита), който основа наградите. В завещанието си Алфред Нобел постановява наградата за мир да отиде:

"на човека, който е свършил най-много или най-добрата работа за братството между нациите и премахването или намаляването на постоянните армии и формирането и разпространението на мирни разбирателства."

Това изречение не извиква незабавно образа на Хенри Кисинджър (съпобедител през 1973 г.) или Ясер Арафат (съпобедител през 1994 г.), чийто ангажимент за мир беше по-скоро опортюнистичен, отколкото принципен. Нито дори на Барак Обама (победител през 2009 г.), който беше избран едва девет месеца след първия си мандат и не направи много след това, за да оправдае честта.

Награждаващата комисия традиционно защитава тези избори, като аргументира, че са били правилни в конкретния момент, в който са били направени. Членовете искат да ни накарат да повярваме, че това ги освобождава от всякакви постфактум неправомерни действия на лауреатите. Освен това те посочват, че правилата, уреждащи наградата, не позволяват почестите да бъдат отменяни.

Мисля, че комисията протестира твърде много. Мога да се сетя за поне три случая, в които извинението "нямаше как да знаем" просто няма да издържи на проверка. Документи, публикувани в началото на тази година, показват, че членовете през 1973 г. са били напълно наясно, че мирното споразумение на Кисинджър за Виетнам е малко вероятно да сложи край на войната. Дори случайната проверка на Кофи Анан (съпобедител през 2001 г.) би разкрила, че престоят му като ръководител на мироопазващите сили на ООН от 1992 г. до 1996 г. се характеризира с кървави провали в Сомалия, Босна и Руанда. И като облагородиха Обама преждевременно, те умишлено поеха безразсъден риск. (Трябва да се чудите дали членовете са изпитали чувство на срам по време на благодарствената реч на тогавашния президент, която беше красноречива защита на войната.)

Във всеки случай комисията едва ли може да не знае, че наградата, веднъж присъдена, е завинаги свързана с името на получателя и обикновено е с префикс. Лаврите никога не избледняват, но могат да бъдат опетнени с кръв, както при Кисинджър, Арафат и Абий.

Те също така могат да бъдат опетнени от политическо коварство, като Аун Сан Су Чи от Мианмар (победител през 1991 г.). През 2019 г., когато тя беше де факто владетел на страната, тя защити продължаващото етническо прочистване на малцинството рохинги в Мианмар от същите военни, които преди това я бяха държали в плен. В заслуга, тя беше свалена от същите военни през 2021 г. и отново беше поставена зад решетките.

Изправена пред призиви да лиши Су Чи от наградата през 2017 г., Берит Райс-Андерсен, ръководител на комисията по награждаването, възрази. „Не е наша задача да наблюдаваме или цензурираме какво прави лауреатът след спечелването на наградата“, каза тя. „Самите носители на награди трябва да защитят собствената си репутация.“

Добър опит, но хайде по-сериозно. Действията на Абий и Су Чи опетняват наградата, както и комисията, която я присъжда. Не е случайно, че разкриването на годишното съобщение сега обикновено е придружено от обсъждане на съмнителни избори в миналото.

Има начини комисията да намали риска от ново неудобно положение. Скучният начин би бил да се изберат институции, а не отделни лица, както стана със Световната продоволствена програма (2020), Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (2017), Организацията за забрана на химическите оръжия (2013) или Европейската Съюз (2012).

Но това са невдъхновяващи избори и те подкопават една от основните цели на наградата, която е да вдъхнови хората да се стремят към по-високи идеали. Това ще бъде постигнато най-добре, когато наградата отиде при личности, в които виждаме себе си и чиито стъпки можем да се надяваме да следваме.

Как трябва комисията да избира хора и да им попречи след това да посрамят наградата? Има две очевидни решения. Първият е лаврите да бъдат присъждани посмъртно; второто е да се добави клауза към наградата, която позволява на комисията да отмени отличието със задна дата, ако е необходимо.

Мъртъв лауреат не може да направи нищо, за да изложи наградата; и ако се окаже, че тя или той са направили нещо неблагоприятно в живота си, което преди е било пропуснато, комисията може да ги заличи от нобеловите списъци. Това също би освободило комисията от необходимостта да раздава пари в брой с наградите, неприлична практика, която поставя цена на благородството.

Допълнителен бонус: Това би ни спестило безсмисления годишен спектакъл, в който недостойни фигури са „номинирани“ за наградата. Мисля особено за бивш американски президент и настоящ руски президент.

Това би изисквало промяна на правилата, разбира се, но това е правено и преди. До 1974 г. правилата позволяваха посмъртна награда, при условие че получателят е бил номиниран преди февруари. Така Ерик Аксел Карлфелд печели наградата за литература през 1931 г., а Даг Хамаршелд – наградата за мир през 1961 г. Сега награда може да бъде присъдена посмъртно само ако носителят е починал между обявяването през октомври и церемонията по награждаването през декември.

Правилата, променени веднъж, могат да бъдат променени отново и комисията ще си спести много безпокойство - и наградата много престиж - ако го направят преди следващия октомври.

Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.