Разбирате, че доларът е в добро здраве, когато не просто се намеква или прошепва за валутна намеса, а за нея се говори в прав текст. Сега това вече е реалност в части от Азия, където въпреки станалите модерни разговори за разделяне, оживлението на долара се превръща в проблем.
Увеличението в лихвените проценти е изпитан, но болезнен метод за за ограничаване на поевтиняването на регионалните валути, което агресивността на Федералния резерв предизвиква. Йената загуби 3,4% през миналото тримесечие и се доближи до ниво, което накара Министерство на финансите да навлезе на пазарите преди повече от година, а Индонезия се опитва да привлече чуждестранни инвестиции към рупията. Филипините също не се опитват да крият, че не желаят песото да поевтинее много под 57 за долар.
Макар че представителите на Федералния резерв не изразяват истинска убеденост за по-нататъшно повишение, те подчертават, че разходите по заемите ще бъдат завишени за по-дълго време. Това не е добра новина за азиатските банкери, които биха предпочели подход за управление на местните последици, който да не задушава растежа. Световната икономика се охлажда и политиците се опасяват да не прекалят със затягането на коланите. Това оставя навлизането на пазара като рискова, но вероятна алтернатива. Някога доста стандартен отговор на неблагоприятно развитие на валутните курсове, тази практика изпадна в немилост преди пандемията. Държавните трансакции, целящи да повлияят върху посоката на обменния курс, впоследствие вече не бяха толкова необичайни.
Често се твърди, че интервенцията е обречена на неуспех. Съществуват обаче обстоятелства, при които тя може да бъде полезна. Ключът към добрия резултат е свързан с нещо повече от това да се знае кога да се купува. Целите трябва да са ясни, а по-широката икономическа политика - съгласувана. Без последното задоволителната развръзка може да се окаже трудно постижима.
Ако целта е изразеният спад на валутния курс да се превърне в устойчиво рали, намесата не е идеална. Ако целта е да се забавят нещата и да се накарат мечките да премислят внимателно залозите си, тогава е възможно правителството да обяви тактическа победа. Дори и тогава азиатските власти вероятно ще се нуждаят от помощта на приятел на име Джером Пауъл. Фед трябва да даде кристално ясно да се разбере, че е приключил с повишенията, и да повтаря това послание, докато достатъчно хора го разберат. Председателят на Фед на Ню Йорк Джон Уилямс се опита да го обясни по време на подготвените си забележки в петък, но въпросът заслужава да бъде подчертан.
Струва си да разгледаме случая с Филипините. Действията на Манила преди около една година, когато доларът беше в подем, са поучителни. Рядко държава, чиято валута е подложена на натиск, определя конкретно ниво, което не трябва да се преминава. Но именно това направи Манила, като постави границата от 60 песо за американската валута. Конкретността беше изненадваща; дори големите икономически сили с резервни валути като еврозоната, Великобритания, Япония или дори Китай не са толкова откровени.
Песото не беше единственото, което преживяваше тежки времена. Япония купуваше йени за първи път от едно поколение, Швейцария се отказа от експеримента с отрицателните лихвени проценти, а сривът на британския паунд унищожи един министър-председател. Границата от 60 песо се запази. Дали Филипините бяха особено прозорливи, или архипелагът просто имаше късмет? Една недооценена реч на тогавашния заместник-председател на Фед Лаел Брейнард на 30 септември 2022 г. може да се окаже решаваща. Брейнард, която сега е главен икономически съветник на президента Джо Байдън, призна рисковете от финансова нестабилност.
Тя повтори всеобщото мнението на членовете във Федералния резерв, че инфлацията е твърде висока и са необходими още повишения, но подчерта, че "се действа обмислено". Тя предрече преминаването на Фед от увеличения с половин и три четвърти пункта към увеличения с 25 базисни пункта. Доларът се успокои, а прогнозата за 2023 г. беше, че ще бъде сравнително спокойна. Но не се получи така. Какъв е отговорът на Филипините? Длъжностни лица сигнализират за покупки на песо на цена от около 57 евро за долар. Централната банка не отхвърля възможността за повишаване на лихвения процент извън цикъла. То може и да не се осъществи, но задържането на перспективата не е вредно за ограничаване на валутата.
Ето защо йената беше подкопана, когато управителят на Японската централна банка Казуо Уеда отдели почти цялата пресконференцията на 22 септември да оттегли коментарите, които направи пред вестник "Йомиури" в началото на септември. Интервюто беше изтълкувано като опит да се подкрепи валутата, като се предложи прекратяване на отрицателните лихвени проценти още през декември.
Японската йена не се впечатли от Уеда | Валутата е близо до нивата, които предизвикаха интервенция
В днешно време Япония е предимно извън валутния бизнес, след като беше активна през 90-те и началото на 2000-те години. Няма по-сигурен знак, че думата намеса витае във въздуха, от появата на Ейсуке Сакакибара, бившия висш международен бюрократ в Министерството на финансите. Той си спечели прозвището "г-н йена" заради готовността на МФ да се намесва под негово ръководство. Сакакибара заяви пред Пол Джаксън от Bloomberg News, че властите вероятно ще се опитат да издържат този момент, при условие че йената не поевтинее до, да кажем, 155 за долар.
Най-интересната част от интервюто беше мнението му за това какво би променило ситуацията. Досещате се: Промяна в позицията на Фед след заседанието на Федералната комисия по отворени пазари през декември, съчетана с евентуално повишаване на лихвите в Япония през следващата година. Тази комбинация би отворила вратата за рали към 130 йени за долар. Дотогава това е курсът на Фед и всички останали трябва да се съобразяват с него. Не е задължително да го правят с усмивка.