Европейските пазари на облигации навлизат в четвъртото тримесечие, след като за кратко достигнаха най-високата 10-годишна доходност от десетилетие. Но без очевиден домашно отгледан фактор, този скок на доходността е по-вероятно резултат от лошите ветрове, идващи от другата страна на Атлантика и заравняващи всичко по пътя си.
Докато Италия и Франция публикуваха някои обезпокоителни прогнози за бюджетния дефицит, няма нищо ново в икономическия фон на Европа. Това, което е различно сега, е безмилостното покачване на доходността на държавните облигации на САЩ и силата на долара. Доларовият индекс се повиши с 6% спрямо кошница от световни валути от средата на юли, като доходността на 10-годишните облигации в САЩ се повиши със 75 базисни пункта през същото време. Европа е безсилна да се противопостави на тези сили, особено когато суровият петрол е неприятно близо до 100 долара. Въпреки някои обещаващи данни за инфлацията, като основните цени се повишават най-ниско за една година, има по-малко убедителни причини да се инвестира в активи в евро или стерлинги, когато доларът е толкова силен.
Има някои големи промени в разпределението на активите извън силите с фиксиран доход; въпреки все по-високите доходности, няма достатъчно търсене за нарастващото предлагане на държавен дълг. Краят на третото тримесечие (и японското финансово полугодие) беше бурен, като септември беше нестабилен за повечето класове активи. Кит Джукес, главен валутен стратег в Societe Generale SA, го изрази накратко миналия вторник в ежедневния си брифинг: „Светът трябва да пренасочи повече от капитала си към американски облигации и по-високите доходности вършат работа, което след това води до по-силен долар, тъй като повече парите или остават в САЩ, или са привлечени от чужбина."
Доходността на италианския дълг следваше покачването на държавните облигации на САЩ през лятото, въпреки че френските и германските еквиваленти се повишиха с по-скромните 50 базисни пункта. Съществува разбираема загриженост сред инвеститорите, че целите за фискален дефицит на Италия бяха повишени в същото време, когато прогнозите за растеж бяха намалени. Те все още са твърде оптимистични.
Но това, което има значение в Европейския съюз, е дали е в рамките на политическата приемливост. Италианският премиер Джорджия Мелони със сигурност тества тези граници в Брюксел, но засега няма реални признаци, че ги е прекрачила по неконтролируем начин. Поуката от кризата в еврото е, че единственото решение е обединяването и преодоляването на проблемите.
Франция, която има още по-голям дълг в момента от Италия, също ще наруши фискалните правила на ЕС през тази година и през 2024 г. Въпреки това бюджетните дефицити в ЕС намаляват от екстремните нива на пандемията - просто го правят с ледникови темпове. 10-годишната премия за доходност, изисквана за италианския дълг спрямо бенчмарка на Германия, се разшири от юли с 30 базисни пункта до настоящите 190 базисни пункта, но това отговаря само на нивата от по-рано тази година. Някои слабо приети аукциони може да са влошили настроенията и да са изострили спада на доходността в Европа, но за истинския виновник гледайте към САЩ.
Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейските пазари. Преди това той е бил главен пазарен стратег за Haitong Securities в Лондон.