В понеделник в Манхатън започна едно от дългоочакваните дела за измама на Доналд Тръмп. Разгледайте списъка със свидетели.
Предвидено е Тръмп и трите му най-големи деца да дадат показания, а някои свидетели ще се явят като в защита на Тръмп, така и в полза на обвинителния екип, ръководен от главния прокурор на щата Ню Йорк Летисия Джеймс. Една от тези свидетелки, Розмари Враблик, ме заинтригува особено много, пише Тимъти Л. О`Браян за рубриката Bloomberg Opinion.
Враблик някога е съветвала Тръмп и зет му Джаред Къшнър като частен банкер в Deutsche Bank AG – разрасналата се и засегната от скандали германска банка, която отдавна ухажва Тръмп като начин да даде тласък на банковия си бизнес в САЩ.
А Тръмп е хлъзгав клиент, дори за банка, която многократно се е оказвала обект на разследване за широк спектър от предполагаеми нарушения като пране на пари, укриване на данъци, подкупи, манипулиране на пазара и небрежни регулаторни стандарти и стандарти за съответствие.
В края на 90-те и началото на 2000-те години Deutsche отпуска заеми и продава дългове на Тръмп в сделки на стойност около 825 милиона долара – когато други големи банки не искат да се докоснат до него заради досието му, което показва честите му банкрути. Банката го подкрепи, след като компанията му за казина впоследствие не плати 400 милиона долара по облигации, които Deutsche продаде от негово име, и му отпусна още 640 милиона долара, за да финансира проект в Чикаго. Когато жизнеспособността на този проект е застрашена след финансовата криза от 2008 г., Тръмп съди банката, искайки обезщетение и твърдейки, че не е длъжен да изплаща, тъй като кризата е равносилна на непредвидима катастрофа.
След всичко това подразделението за търговско банкиране на Deutsche най-накрая прекрати дейността си с Тръмп. Но тогава се появява Враблик от звеното за частично банкиране на Deutsche. Тя се отърсва от предишните опасения на колегите си относно Тръмп и в крайна сметка подписва около 300 милиона долара, които банката му отпуска в годините преди успешната му кандидатура за президент през 2016 г.
Така че, когато тази седмица Враблик застане на свидетелската скамейка, може да си представите как прокурорът ще попита: „Доналд Тръмп ви подведе, нали, когато му дадохте назаем всички тези пари? Ако знаехте, нямаше да го направите нали?“ Може би Враблик ще каже: „Да“.
Може да си представите как някой от адвокатите на Тръмп я пита: „Вие знаехте колко струват имотите му, когато му давахте пари назаем нали? Щеше да е небрежно да него направите нали?“ Може би Враблик ще каже „Да“.
Какъвто и да е ходът на разпита, Враблик не може да каже „да“ точно по начина, по който обвинението, и защитата се нуждаят от нея. Въпреки това всяка от страните я призова като свидетел, което предполага, че всяка от тях е оптимистично настроена да получи търсените показания. В това отношение Враблик, която подаде оставка от Deutsche преди три години, е олицетворение на цялото обвинение на Джеймс срещу Тръмп.
Джеймс твърди, че Тръмп е прекарал години в рутинно завишаване на стойността на своите авоари, за да получи неправомерно заеми и застрахователни полици. Той и съветниците му твърдят, че банките и застрахователите са били съобразителни и че никой от тях не е претърпял щети.
Винаги е имало достатъчно доказателства, че поне някои от банките са знаели какво точно правят.
През 2006 г. Тръмп неуспешно ме съди за клевета за 5 милиарда долара, като твърди, че съм накърнил репутацията и бизнес перспективите му, като съм казал, че нетното му състояние е само малка част от 6-те милиарда долара, които той твърди. По време на съдебния спор адвокатите ми получиха оценка на богатстовото на Тръмп, изготвена от Deutsche през 2004 г. Deutsche изчисли, че нетното му състояние е около 788 милиона долара, докато той им казваше, че състоянието е 3 милиарда долара. Когато през 2012 г. Deutsche отпусна на Тръмп заем от около 100 милиона долара, за да му помогне да закупи курорта Дорал във Флорида, тя го направи едва след като някои от банкерите на банката прецениха, че той е завишил стойността на активите си с до 70%. Така че банката често изглеждаше като участник в шегата.
Тук обаче е проблемът за екипа на Тръмп. Всички свидетелски показания през тази седмица са насочени към установяване на точните санкции, които Тръмп ще понесе. Джеймс иска глоба в размер на 250 милиона долара и иска Тръмп да получи забрана да прави бизнес в Ню Йорк, където се намира значителна част от бизнеса му, богатството и семейната история. Съдията, който разглежда делото, вече е постановил, че Тръмп е действал с измама и че трябва да загуби бизнес лицензите си в Ню Йорк. Изгонването му от Ню Йорк може да се окаже свършен факт в очакване на евентуални обжалвания.
Джеймс завежда делото си по закона Мартин – нюйоркски закон приет през 20-те години на миналия век, за да улесни преследването на високопоставени фирми за ценни книжа по онова време, които са се превърнали в спорт, като са ограбвали индивидуални индивидуални инвеститори. Той дава на всички главни прокурори на Ню Йорк огромни правомощия да разследват и санкционират предприятия, работещи в щата, които са заподозрени в неправомерни действия. Критиците твърдят, че законът Мартин дава на главния прокурор твърде голяма свобода на действие, но съдилищата в щата традиционно спазват неговите параметри, което предполага, че Тръмп няма да има много възможност за обжалване.
Тази седмица може да се появят и други интересни факти от показанията по делото. Тръмп и двамата му най-големи синове, Доналд младши и Ерик, са склонни да се държат като шутове и незнаещи, когато обвинението се разгори. Тръмп се самоизяде, когато моите адвокати го разпитаха през 2007 г., заявявайки че нетното му състояние е такова, каквото той си го представя от ден на ден. Освен това беше принуден да признае десетки лъжи за бизнес успехите и приходите си, когато му бяха подадени документи.
След като миналата седмица съдята по делото в Ню Йорк постанови, че Джеймс вече е доказала, че Тръмп е извършил измама и е завишил стойността на активи като клуба и резиденцията си в Мар-а-Лаго, Ерик се включи в социалните мрежи, за да изрази несъгласието си. Той твърди, че Мар-а-Лаго струва „над един милиард долара, което го прави вероятно най-ценния жилищен имот в страната“. Много ми е трудно да повярвам, че Мар-а-Лаго струва повече от 1 милиард долара, дори и Ерик да смята така. И той не може да се въздържи да не предложи публично доказателство за същия проблем – необузданата инфлация на активите – който в началото постави семейството му на съдебен прицел.
Всичко това подсказва, че кланът Тръмп може да се срути, когато застане на свидетелската скамейка. Дали всичко това ще послужи за подкопаване на привлекателността на бащата на фамилията пред неговите избиратели? Не бих разчитал на това.
Възходът на Тръмп в американското въображение се основаваше на привлекателността му като като предприемачески гуру и лаик на карнавал. Той отдавна вече не играе тази роля сред най-верните си последователи. Сега той е политик, определящ епохата, и е надзорник на култ, който подозирам, не се интересува от неговите бизнес слабости или неуспехи. Те просто искат да се уверят, че той е свободен да се бори за тях.
А това не е предмет на делото на Джеймс. То се разглежда в граждански съд, така че свободата на Тръмп не е застрашена. Но бизнес историята му в Ню Йорк по същество е приключила. Джеймс просто пише последната глава.