Променящото се лице на германското икономическо чудо

Десетилетия наред образът на архетипното германско домакинство беше образ на пестеливия стоицизъм в представата на хората – стереотип, който активно е насърчаван от Ангела Меркел, която често отдава почит на пословичната швабска домакиня.

Това може би е на път да се промени. Германското следвоенно икономическо чудо – Wirtschaftswunder – задвижвано в не малка степен от невъзможоносттта на работническите заплати да поддържат темпото на нарастване на производителността претърпява сериозни промени. С рекордно ниска безработица в страната и заплати, които най-накрая се вдигат, анализаторите очакват двигателя на най-голямата икономика в Европа да премине от износ до потребителски разходи.

Както Ханс-Вернер Син, президент на германския институт Ifo каза в сряда: Частното потребление остава колоната на растежа [през 2016 ], защото перспективата за приходите на частните домакинства продължава да бъде добра поради допълнително подобрената ситуация на пазара на труда.“

И все пак не всички са убедени, че това представлява структурно изместване от меркантилните политики от близкото минало.

Регулация и обединение

Въпреки че на Германия се гледа като на силна икономика през последните години, с постоянен растеж на БВП дори когато еврозоната като цяло имаше проблеми с възстановяването от финансовата криза, в края на 90-те и началото на 2ооо, страната често е наричана „болния човек на Европа“. Растежът между 1998 и 2005 беше средно 1,2%, докато безработицата беше достигнала двуцифрени стойности.

На заден план се случваха значителни промени. През 1980 в Западна Германия, комбинация от силни трудови съюзи и строги регулации на пазара на труда спомогна за договарянето на високи заплати, дори когато безработицата се колебаеше около 8%. Това в действителност значеше, че икономиката на Западна Германия губеше своята конкурентоспособност, тъй като пазарните цени надминаха нарастването на продуктивността и регулаторите държаха потенциалните работници извън пазара.

Всичко това започна да се променя през 1990-те с разпадането н а Съветския съюз и обединението с Източна Германия.

Въпреки че това доведе до период на болезнено приспособяване – от 1993 до 2003 Германия похарчи близо 900 млрд. евро (983 млрд. долара в нетни трансфери) – тя стана свидетел и на връщане на конкурентоспособността, която само ще трупа инерция през следващите две десетилетия.

Въпреки по-високата конкуренция, безработицата упорито остана висока в Германия през 1990-те. За да се справи с това, съюзите и работодателите договориха политика за ограничаване на заплатите. Както Питър Бофингер, член на Германския съвет на икономическите експерти, заяви:

"На 20 януари 2000, синдикатите и работодателите изрично обявиха, че увеличението на производителността не трябва да бъде използвано за увеличаване на реалните заплати, а за договорки, които увеличават заетостта. В същността си, „задържането на заплатите“ е целенасочен опит да се намали стойността на реалния обменен курс от вътре“.

Прибавена към реформите, приети през 2002 и 2004, които интегрират безработните в работната среда, сделката позволи на германската промишленост да подобри конкурентоспособността си срещу международните и конкуренти и да добавя работни места с цената на част от приходите на работниците. Както и МВФ отбеляза, „залезът на трудовите компенсации като дял от БВП се случи в и Съединените щати и Обединеното кралство, но в Германия се случи въпреки голямо увеличение в корпоративната стойност като съотношение спрямо БВП“

Потребителският бизнес също намали загубите чрез политика на вътрешен аутсорсинг, където работодателите използват изпълнители, агенции за временна заетост и франчайзи, вместо да наемат служители директно. Така, заплатите в тези промишлености паднаха мейду 10 и 15 , в сравнение с подобни позиции, които не са аутсорсвани.

Променящ се модел?

Както се случва с повечето структурни реформи, ефектът от новия германски модел отне известно време, за да даде резултат. Единствено след края на кризата с кредитите и тази в еврозоната, която последва, увеличенията в германската конкурентоспособност, които се бяха трупали в продължение на 10 години, позволиха на страната да излезе пред другите страни, движена от износа.

Въпреки че безработицата в еврозоната остава над 10% за 8-те години от началото на кризата, германската безработица спадна до 4,5%, показват правителствени данни. С намаляването на потока от безработни работници, и увеличаването на трудовите изисквания, сделката между работодателите и съюзите за ограничаване на заплатите започна да се разпада, а исканията за по-високо заплащане зачестиха.

Като резултат, реалните заплати се увеличават с най-бързото темпо от 20 години, а германската централна банка докладва за „оживено“ потребителско харчене, подхранвайки надеждите, че най-голямата икономика в Европа може да стане сериозен източник на търсене за по-слаби членове на еврозоната.

Въпреки това, номиналният ръст на заплатите остава изненадващо нисък, имайки предвид явната свитост на трудовия пазар. Това, комбинирано със серия от слаби резултати от промишленото производство, намали значимостта от повишаването на вътрешното търсене и повдигна въпроси относно това дали скорошното увеличение в потребителското харчене представлява устойчиво икономическо балансиране.

„Скорошното подобрение в реалните заплати до голяма степен дойде от намаляване на инфлацията, движена от срива в цените на петрола“, заяви Simon Tilford, заместник директор на Центъра за европейска реформа. Въпросът е дали ще може да се поддържа след като инфлацията се върне.“

Въпреки че призна, че има основание за „умерен опитмизъм“, Тилфърд каза, че има сериозни съмнения дали германските политици, които в миналото демонстрираха сериозен уклон срещу инфлацията, са готови да позволят на повишаващото се потребителско харчене да повиши скоростта на увеличение на цените „значително“. В действителност, вместо да използва фискалната политика за насърчаване на растежа , германската правителство поддържа значителни излишъци по текущата сметка, в периода след кризата, като БВП се повиши с над 8% през септември.

Дали германското потребление може да остане ключов двигател на регионалния растеж зависи дали увеличението в потребителското търсене ще подтикне бизнеса да увеличи инвестициите. Това не е малко предизвикателство. В годините след кризата германските корпорации продължиха да увеличават нетните си спестявания, въпреки по-високите разходи за заплати и увеличаващите се плащания по дивидентите, които намаляват печалбите – като допълнително свиват инвестициите.

Ако това рисково поведение продължи и германската страна продължи своята политика да живее на ръба на средствата си, зараждащият се потребителски бум и мечтата за устойчиво ребалансиране на еврозоната може и да не оцелее след зимата.