В историята на финансовата дипломация 21 юли 2005 г. просто не може да се приеме с уважение. По-скоро предизвиква съжаление: Събитията, които се случиха на този ден, когато Пекин прекъсна дългогодишната си връзка с долара, както и приемът във Вашингтон и Берлин, поставиха началото на една от сагите, които се разиграват на валутния пазар с дневен оборот от 7,5 трилиона долара.
Те донякъде обясняват и защо последните усилия на Китай да ограничи спада на юана бяха поднесени на драматичен език. Търговските нива са описани като линии в пясъка, някои от които са оцветени в червено. Твърди се, че длъжностните лица са обещавали, заплашвали и дори убеждавали търговците да намалят залозите за по-слаба валута. Тази година юанът е загубил около 5% спрямо долара. Във вторник той се доближи до границата на диапазона, позволен от властите - изключително рядко явление.
Китайската народна банка е представяна ту като готова да отстъпи, ту като твърда. Не е ли нормално валутата да отстъпва, когато растежът е в застой, а лихвените проценти се намаляват? Китайската народна банка разполага с много инструменти за насочване на инвеститорите. Тя ги разгръща, особено когато иска да изтъкне нещо, като например "забавете темпото, просто се успокойте". Това е нюансирана позиция, която рискува да бъде издухана. За почти две десетилетия, откакто беше премахната твърдата обвързаност, юанът се движи нагоре-надолу заедно с възприятията за жизнеността на икономиката.
Ще ви бъде простено, ако не забележите например, че през изминалите години юанът се е повишил значително. Проблемът може би поне отчасти е свързан с възприятието. Това ни връща към онзи летен ден на 2005 г. Китайската народна банка обяви, че най-накрая се отказва от твърдия курс от 8,3 за долар. Този ход, при който юанът премина към управление спрямо кошница от валути, включваше еднократна преоценка. Преходът се очакваше от дълго време. Натискът от страна на САЩ и Европа, които се стремяха да ограничат силата на китайския износ, беше силен.
Стъпката беше приветствана на Запад и обявена за начало на либерализация, която със сигурност ще доведе до по-силна валута. "Пълното прилагане на новия валутен режим от страна на Китай ще бъде значителен принос към глобалната финансова стабилност", реагира Джон Сноу, тогавашен министър на финансите на САЩ. Ханс Айхел, германският министър на финансите, който настояваше за корекция, заяви, че Пекин изпълнява изискванията на Групата на седемте. Малайзия избра момента, за да пласира отново рингита, стремейки се към оживено завръщане на пазара.
Малко по-гъвкав валутен режим беше код за по-малко евтин юан. Разбира се, този ход трябваше да бъде от полза и за Китай. В допълнение към предотвратяването на търговски санкции, Китайската народна банка получи повече свобода на действие, за да провежда независима парична политика.
По-дългосрочен поглед. Юанът има своите възходи и падения.
Имайки предвид съвременната перспектива, нещо голямо беше замъглено: Юанът съвсем не се оказа "еднопосочна улица" и, както всички валути, той ще има периоди на възход и обезценяване. Това представляваше проблем за бъдещето. През 2005 г. Китай се радваше на огромен растеж след присъединяването си към Световната търговска организация. Брутният вътрешен продукт нарасна с над 11% през същата година, с почти 13% през 2006 г. и с около 14% през 2007 г. Икономика в застой и валута, която да отразява това, не бяха в речника. Става дума за невъобразими до този момент събития.
Ситуацията далеч не беше обичайна и в друго отношение. Китай искаше - и все още иска - юанът да бъде възприеман сериозно. Но предаването на контрола никога не е било на дневен ред. Китайската народна банка определяше дневен търговски диапазон и насочваше търговците към любимото си място чрез сутрешен "фиксинг". Държавните банки са активни купувачи или продавачи, понякога под негово ръководство. Длъжностните лица увеличават или намаляват размера на валутните резерви, които кредиторите са длъжни да поддържат.
Така че при сегашния натиск върху юана е лесно трансакциите да се характеризират като борба. Китайската народна банка не оставя невидимата ръка да се движи, където й хрумне. Властите биха се задоволили с лек спад, но изглежда, че пазарът не иска това. Централната банка се е окопитила, като е определила дневния фиксинг в близост до 7,15 за долар, докато юанът е склонен да завърши деня около 7,3.
Очевидно е, че Китайската народна банка има симпатии към 7,3. Малко вероятно е той да се задържи завинаги. Дали ще отстъпи позиции постепенно, или ще изненада мечките, като се отдръпне внезапно? Повторение на ситуацията от 2015 г., когато Китай девалвира внезапно през сутрешния фиксинг, би било нежелателно. Това ретроградно действие хвърли световните пазари в смут и в крайна сметка накара Федералния резерв да отложи затягането, което беше предвидил за средата на годината.
Тактиката на банката накара Уей Хе, икономист в Gavekal Dragonomics, да разгледа в неотдавнашна бележка въпроса дали де факто не е бил възстановен фиксираният курс. И ако е така, какво ни очаква:
Вероятно ще е необходим още един значителен негативен шок за икономиката, а не само още от същото, за да се убеди Китайската народна банка да се откаже от защитата на валутата и да възстанови фиксирането на по-слабо ниво. Такъв шок потенциално може да дойде от имплозията на още строителни предприемачи, от фалит на местна финансова институция или от събитие, което да предизвика ново засилване на напрежението в Китай. Засега обаче промените в икономиката по периферията стават все по-положителни, като политиката в областта на недвижимите имоти се облекчава, а цикълът на електрониката, който е основен двигател на износа, тръгва нагоре.
Вероятно Банката на Китай ще се опита да се справи. Това не е страшен път. Само си представете, ако юанът не беше отслабнал тази година, заедно с поредицата от разочароващи икономически доклади. Може би наистина щяхме да имаме проблеми. В този смисъл нека приемем една по-слаба валута, макар и не такава, която отслабва завинаги.