Бюрокрацията няма да забави мигрантските потоци към ЕС

Европейската политическа върхушка отново се провали в справянето с мигрантската криза в региона. Лодки, натоварени с търсещи убежище от Северна Африка, се стекоха на италианския остров Лампедуза, осигурявайки нов пакет от муниции за крайнодесните и нативистки политически групи в Европа и разширявайки пропастта между Севера и Юга

Лампедуза, която се намира край бреговете на Северна Африка, е дом на около 6000 души; много от 126 000 мигранти, които дойдоха в Италия по море тази година, пристигнаха на малкия остров. През последните месеци стотици загинаха в морето, пътувайки с негодни за мореплаване кораби. Тези числа най-накрая накараха европейския президент Урсула фон дер Лайен да се присъедини към италианския премиер Джорджа Мелони, от крайнодясната партия „Братя на Италия“, на острова миналата седмица, за да покаже единен европейски подход.

Единствената конкретна стъпка беше демонстрация на бюрократична сила. Граничната агенция на ЕС Frontex ще идентифицира мигрантите, пристигащи в Италия, и ще репатрира тези, които не отговарят на условията за убежище. Агенцията също така ще засили наблюдението по море и от въздуха на корабите с мигранти. Междувременно италианското правителство прие закон за удължаване на задържането на мигранти от три на 18 месеца. Логистиката и разходите ще бъдат предизвикателство: италиански политици в Рим през пролетта ми казаха, че центровете за мигранти в Италия вече са пълни.

От друга страна, циниците биха могли да възразят, че това едва ли е политически проблем за Мелони, която използва остри критики за имиграцията в пътя си към премиерския пост миналата година. Мелони може и да смекчи огнената си реторика, откакто стана министър-председател, но има стимул да се върне към десните си корени, след като така публично се проваля в предизборното си обещание в годината на европейските избори. Нейното обвинение срещу брюкселския елит по въпроса също подчертава разделението Север-Юг в Европа, което се разшири от въздействието на изменението на климата.

Данните показват, че Южна Европа вече носи основната тежест. Полусухият регион се затопля с 20% по-бързо от средното за света, според Глобалната програма за околната среда на ООН. Италианските нативисти, крайнодесни политици в Южна Европа усетиха страха, който изпитват техните избиратели, и пъргаво опаковаха проблемите в своя реторичен инструментариум.

Не е съвпадение, че вицепремиерът Матео Салвини възрази срещу това, което той нарича атаки от Брюксел, които подкопават качеството на живот на италианците, от неуспеха на северните елити да защитят традиционното селскостопанско наследство на Италия до подпомагането на Италия да управлява потока от мигранти. Неуспехът на Европа да състави цялостен план за Италия дава кислород на други политици нативисти. Салвини и Марин Льо Пен, ръководител на френския Национален фронт, се появиха заедно на 17 септември на годишното джамборе на Лигата.

Важно е също да знаем, че това не е едностранна травма, както трогателно се предполага от видеоклип, заснет от журналист от la Repubblica през февруари, след като почти 100 души се удавиха в открито море край Кротоне в Калабрия, Италия. В зърнестия ръчно заснет филм местен рибар, каращ кола нагоре-надолу по плажа, където пристигна разбитият кораб, обяснява, че е там ден и нощ „с прожектор“, защото е обещал на майка, която е извадил от водата, да ѝ донесе тялото на мъртвия й син, когато морето го изхвърли на брега. Докато очите му непрекъснато гледат водата, мъжът обяснява, че е отишъл с лодката си, но не е успял да извади нито един жив човек от водата. Помислил, че е спасил дете, „защото очите му бяха отворени“. „Но не, то също беше мъртво“, повтаря той.

Европейските държави трябва да се съгласят да споделят задачата за настаняване на признати бежанци, сега и в дългосрочен план. Острото говорене и насърчаване на възпиране, като например плащане на държави като Либия или Тунис, за да предотвратят напускането на хората, очевидно не проработи. И няма причина да вярваме, че хората няма да продължат да идват.

Всичко е твърде ясно в общия и частния план, че има нужда от нов шаблон за управление на непрестанните потоци. Намесата на Фон дер Лайен означава, че най-новата криза на Лампедуза вероятно вече е отложена, но ужасното земетресение в Мароко заплашва да превърне Испания и нейните северноафрикански анклави Мелила и Сеута в следващите горещи точки. И след това? Скоро ще разберем.

Рейчъл Сандерсън е писател и журналист. Тя е колумнист в Bloomberg, пишещ за политиката, бизнеса и културата в Европа. Преди това е била колумнист във Financial Times.

Още по темата

Ухажването на арабските автократи няма да реши бежанската криза в Европа

ЕС предлага 1 млрд. евро на Тунис за борба с миграцията

България също трябва да се подготви за нова, по-висока вълна на мигрантски натиск