Много резултати от социалната психология не успяват да бъдат повторени, но има един, който не само е траен, но и става все по-важен: търпението наистина има значение.
Икономистите отново се включиха в битката, този път с проучване, което се опитва да определи как търпението е свързано с по-добрите образователни резултати. Резултатите са впечатляващи, макар и обезпокоителни. В Италия различните степени на търпение представляват две трети от вариациите в постиженията в регионите на страната. В САЩ различните степени на търпение представляват една трета от вариациите в образователните резултати в отделните щати, по-малка сума, но все пак забележима.
Преди да продължа по-нататък, може би се чудите кои са най-търпеливите щати. Те са (по азбучен ред) Мейн, Монтана, Върмонт и Уайоминг. Най-малко търпеливият щат? Калифорния. В Италия търпението е най-високо в северния регион, граничещ с Австрия, който има сравнително силна германска култура и история. Търпението е най-малко в Сицилия. И в Италия, и в САЩ търпението като цяло е по-голямо на север, отколкото на юг.
Тези резултати не означават непременно, че по-ниското търпение води до по-ниски оценки. Може да се окаже, че добрите резултати в училище ви правят по-търпеливи, защото научавате, че усърдната работа има своите награди и това може да удължи вашия времеви хоризонт. Или може да има някакъв основен фактор, да речем добросъвестност, който е ключов както за търпението, така и за академичните постижения.
И все пак е трудно да се избегне цялостното впечатление, че има тясна връзка между определени „буржоазни добродетели“ и академичните постижения. Ако сте родител, може да искате детето ви да бъде по-търпеливо, отколкото по-малко, без значение колко сложни могат да се окажат всички взаимовръзки между различните лични и културни качества.
Изследователите оценят търпението по доста иновативен метод. Вече има широко прието глобално проучване на предпочитанията, което измерва търпението между нациите. След това те използват данни от Facebook за интереси, кликвания и харесвания, за да видят кои интереси са най-популярни в по-търпеливите нации. След това те изследват тези данни, за да видят колко популярни са тези интереси в различните региони на тези страни.
Чудя се дали „търпение“ е правилната дума за променливата, която се измерва тук. Може би вместо това е някакво по-широко културно качество, което позволява на хората по-добре да изпълняват дългосрочни, сложни проекти, включително собствения си образователен напредък. Във всеки случай оставаме с обезпокоителната представа, че някои райони имат повече от тези културни качества, отколкото други, и че тези културни качества са основни детерминанти на човешкия капитал и заплатите.
Също така е трудно да се каже защо качеството на търпението обяснява междурегионалните образователни постижения по-добре в Италия, отколкото в САЩ. Една възможност, предложена от изследователите, е, че различните американски щати имат по-смесени култури поради високите нива на вътрешна миграция и по този начин културните въздействия в САЩ са по-сложни и по-трудни за проследяване до отделни променливи.
Данните от САЩ показват също, че търпението има много по-голямо значение за образователните постижения в 8-ми клас, отколкото в 4-ти клас. Това може да представлява процес на укрепване на акултурацията във времето, включително може би за студенти, които са пристигнали от друг щат.
Друг резултат от статията е, че поемането на риск е отрицателно свързано с образователните постижения. За Бил Гейтс се получи чудесно да напусне Харвард и да започне Microsoft, но това вероятно не е най-добрият избор за повечето хора.
Що се отнася до политиката, тези резултати потвърждават по-общия песимизъм, който много наблюдатели имат по отношение на стратегиите за регионално развитие. Както Сицилия, така и Западна Вирджиния, например, са чудесни за туризъм, но вероятно ще продължат да се деиндустриализират. Едно от заключения е, че правителствата трябва да улеснят преминаването на хората от замиращи региони и индустрии към процъфтяващи, като направят неща като облекчаване на строителните разпоредби и премахване на лицензирането на професии.
Има и по-лични последици. Според това изследване, ако родителите искат децата им да бъдат по-добри ученици, те трябва да им внушат добродетелите на търпението. Трудно е да се спори с това, но трябва ли те също да обезсърчават поемането на риск? Изследванията биха казали така, но някои от нас са написали цели книги, твърдящи обратното.
Кога е подходящо да проявите нетърпение? Да си търпелив същото ли е като да избягваш риска? Има ли начин да поемате рискове търпеливо? Това са въпроси, които заслужават внимателно и търпеливо проучване.
Тайлър Коуен е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е професор по икономика в университета "Джордж Мейсън" и пише за блога Marginal Revolution.