Дефлацията за един икономист е малко по-сложна от „падаща цена“. Индивидуалните цени се повишават и намаляват през цялото време, което показва промени в търсенето и предлагането на един продукт. Дефлацията е по-широкообхватен спад на много цени, пише Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management, в свой анализ за Financial Times.
Общият спад на цените е сигнал, че има дисбаланс в икономиката, което е по-голям проблем от дисбаланса на конкретен продуктов пазар.
Днес Китай има отрицателни нива на инфлация в редица ценови мерки. Потребителските цени паднаха през юли за първи път от две години, преди да се върнат на положителна територия през август. Цените на хранителните продукти (особено свинското и други меса) са голяма част от колебанията. Цените на месото паднаха с 14,0% през юли на годишна база, преди спадът да се смекчи до спад от 10,5% през август.
Има и други цени, които падат - домакински уреди и транспорт, например - но има и значителни увеличения на цените в области като туризма. Производствените цени продължават да падат през август за 11-ти пореден месец. От 29-те основни подкатегории с публикувани данни през август, цените спадат в 20. Експортните цени на Китай падат в повечето категории продукти.
Въпреки че като цяло потребителските цени са статични, впечатлението от широкия диапазон от индекси е, че Китай има общ спад в цените в производствения си сектор. Това повдига въпроса дали след това Китай ще изнесе тази дефлация към останалия свят.
Китай е в края на много глобални производствени вериги и е най-големият производител в световната икономика. Въпреки че потребителските цени в Китай и доста от цените на производител могат да бъдат отхвърлени като местни проблеми (тъй като повечето от продуктите в тези категории се продават на местно ниво), един повърхностен анализ на тенденцията на падане на експортните цени изглежда предполага, че дефлационната вълна е напът да залее напредналите икономики.
Само ако нещата бяха толкова прости.
Критично е, че Китай е в края на много производствени вериги, но не и в края на веригите за доставки. Веригите за доставки завършват по рафтовете в магазините и на уебсайтовете на търговците на дребно в Европа и САЩ. Има много неща, които се случват между вратата на фабриката и крайния потребител.
Потребителят не просто плаща за стоките, но също така трябва да предаде пари, за да покрие търговските данъци, складовите разходи, транспортните разходи, разходите на едро, разходите на дребно, бюджетите за реклама, финансови разходи и данъци върху продажбите — и, разбира се, маржове на печалба за всяко звено от удължаващата се верига на доставки. Всяка от тези връзки на веригата за доставки е местен компонент на цената, която потребителят плаща, и те ще се движат независимо от цените на износителите или местните производители.
Много прост начин за разбиране на важността на ценообразуването след производството е да се разгледа относителното значение на различните сектори на икономиката. В САЩ брутната добавена стойност на складирането, транспорта, търговията на едро и дребно е повече от 15 процента от икономиката. Добавената стойност от производството в САЩ е около 11 процента от икономиката. Това е само намек за относителната важност на различните сектори от веригата за доставки, но много силно загатва за приглушената роля на производителите.
Някои сектори на икономиката позволяват по-подробно разглеждане. За определени продукти можем да сравним доставките на местните производители в САЩ (стойността на стоките, напускащи фабриката), нетната търговия с тези стоки и колко харчи потребителят за същите артикули в магазини и на уебсайтове. По този начин имаме стойността на местното производство, продадено на местния потребител; стойността на внесените стоки, намиращи се на доковете; и стойността на продажбите към крайния потребител.
Дрехите и обувките, както и домакинските мебели, взети заедно, представляват малко над 10 процента от вноса на САЩ от Китай. В тези сектори местните и чуждестранните производители получават около 30-40 процента от цената, плащана от потребителя в САЩ.
Това не означава, че износителите получават толкова нисък дял от потребителската цена за всички артикули. За автомобилите чуждестранните и местните производители получават около две трети от потребителската цена. Но като цяло износител, който продава в САЩ, може да очаква да получи по-малко от половината от цената, която потребителят плаща.
Това означава, че дефлацията на експортните цени на Китай вероятно ще бъде скромна дезинфлационна сила за останалия свят. Разходите и, което е критично през последните месеци, маржовете на печалба, които се появяват по-късно във веригата на доставки, ще ограничат силата на дефлацията на експортните цени в Китай да повлияе на потребителските цени в развитите икономики.
Пол Донован е главен икономист в UBS Global Wealth Management.
Мнението е публикувано за първи път във Financial Times.