Украинският президент Володимир Зеленски посети ООН и Белия дом тази седмица, търсейки повече подкрепа за страната си във война, която няма да приключи скоро. Основният поддръжник на Зеленски, САЩ, ще се нуждае от промяна в стратегията, за да помогне на Украйна да оцелее и да надделее в една продължителна война, дори когато политиката на конфликта става все по-трудна във Вашингтон.
Може да изглежда странно да се прогнозира мрачна, продължителна битка точно когато украинските войски най-накрая отварят пролуки в силните отбранителни линии на Русия. Но с изключение на катастрофален крах на руската съпротива, Украйна няма да освободи цялата си територия тази година. Войната може и да не свърши през следващата година, като се има предвид, че руският президент Владимир Путин вероятно възлага надеждите си за победа на завръщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ – и съответния срив в единството на Запада – след ноември 2024 г. Боевете може да се проточат до 2025 г. или дори по-дълго, представяйки нови предизвикателства в нова фаза на войната.
Първата фаза на стратегията на САЩ през 2022 г. включваше предоставянето на достатъчно помощ на Украйна, за да избегне загубата, като същевременно нанесе ужасяващи щети на нашествениците. Успехът на това усилие доведе до втора фаза: подготовка на Украйна за контранастъпление, което означаваше да се отвоюва територия и може би да се сключи мир при изгодни условия. Тази фаза беше по-разочароваща поради бавния напредък на бойното поле - и факта, че Путин е толкова отдаден на победата, че винаги е било малко вероятно да преговаря.
Дори сега мирът, който Путин иска, ще остави Украйна незащитима и разчленена. Така че, освен ако САЩ не изберат разделяне на страната – равносилно на украинско поражение – те трябва да започнат да се занимават с проблемите, които ще се появят при една по-продължителна война.
Първият включва оценка и може би адаптиране на военната стратегия. Настоящата офанзива на Украйна първоначално беше затруднена, защото страната се опитваше да имитира западните тактики без предимствата - като превъзходство във въздуха - които западните военни обикновено имат.
САЩ и техните съюзници трябва да започнат да оборудват Украйна сега за операции през 2024 г. и след това. Въпросът е дали те трябва да подготвят Украйна за подобна офанзива през следващата година или може би да ѝ помогнат да използва по-позната, макар и по-малко амбициозна стратегия на изтощение. Това ще включва локализирани офанзиви, съчетани със засилване на удари на далечни разстояния, предназначени да прекъснат линиите за доставки на Русия и постепенно да направят нейната военна позиция неустойчива.
Второ, една по-дълга война може да изисква приемане на по-високи рискове от ескалация. В самото начало Вашингтон прекрачваше предпазливо червените линии на Путин. Съвсем наскоро САЩ се ангажираха да осигурят сложни военни способности като танкове Abrams и изтребители F-16.
Тези ангажименти имат за цел да покажат, че Путин не може просто да чака Западът да се откаже. Но ако една нова теория за победа включва принуждаване, а не директно изгонване на руските сили, Украйна ще има нужда от ракети с по-голям обсег на действие ATACMS и други системи, за да увеличи значително болката, която причинява, когато атакува силите на Путин, където и да окупират украинска земя.
Трето, Вашингтон трябва да затегне икономическия натиск. Санкциите нараниха, но не осакатиха икономиката на Путин, която продължава да произвежда оръжия за войната. Министерството на финансите и Държавният департамент вече предприемат мерки срещу избягването на санкции, като миналата седмица бяха обявени допълнителни санкции на 150 физически и юридически лица. Следващата стъпка може да бъде намаляването на горната граница на цените, наложена от Г-7 върху продажбите на руски петрол, за да се намалят приходите на Путин, без да се хвърлят световните енергийни пазари в хаос.
Четвърто, Вашингтон трябва да предотврати една дълга война да се превърне в източник на слабост и разсейване. Досегашните резултати са обнадеждаващи: от февруари 2022 г. САЩ увеличиха производството на артилерийски снаряди и други оръжия, като същевременно разшириха и укрепиха глобалната си мрежа от съюзи.
Но една продължителна война означава продължаващо източване на ресурсите на САЩ. Така че това създава императив, както и възможност, за по-големи разходи в отбранителната индустриална база на САЩ - във всичко - от осигуряване на веригите за доставка на редкоземни елементи до запасяване с ракети и боеприпаси, от които Вашингтон би се нуждаел в евентуален собствен конфликт заради Тайван.
Всичко това е лесно да се каже, но е трудно да се направи, защото политиката на войната става все по-отвратителна в САЩ. Подкрепата на Конгреса за Украйна остава силна. Но тъй като председателят на Камарата на представителите Кевин Маккарти е заложник на най-агресивните членове на своята републиканска коалиция, той трябва да се бори да държи правителството на САЩ отворено, камо ли да осигури друг голям транш от финансиране за Украйна.
Междувременно тримата кандидати, които представляват може би три четвърти от бъдещите републикански гласове на първичните избори – Тръмп, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис и биотехнологичният предприемач Вивек Рамасвами – всички са скептични, до известна степен, относно помощта за Украйна. Тъй като настроенията на елита обикновено водят обществените настроения по отношение на външната политика, тяхната опозиция може да промени възгледите на републиканските избиратели с течение на времето.
Не изпускайте от поглед какво е постигнала Украйна с подкрепата на Запада: когато руските войски нахлуха, малцина смятаха, че страната ще издържи толкова дълго или ще се бие толкова добре. Но в конфликт, който показва малко признаци за край, предизвикателствата пред Украйна и САЩ едва започват.
Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.