Разделението в световната общност заради Украйна и Китай беше подарък за Северна Корея. Става все по-ясно, че Пхенян е насърчен от формирането на нов антиамерикански блок, което го подтиква да протегне ръка към Пекин и Москва.
Възстановената близост между Северна Корея и Русия – както се вижда от луксозния брониран влак, превозващ Ким Чен Ун за среща с Владимир Путин и разменените подаръци и обещания за бъдещи такива – е естествено партньорство. Наричат го среща на върха на „антизапада“, махмурлук от Студената война. Има важна разлика: Пекин е на заден план, но е много по-голям играч в този променен геополитически триъгълник.
Споделяйки ръкостискания и заклеймявайки „империализма“, двамата лидери на тези изолирани държави се притеглиха още повече в орбитата на другия. Срещата лице в лице може да е приключила с малко подробности от обсъжданото, но това е само началото на тяхното подновено сътрудничество. И нещото, което ги сближи бе общият враг.
Агресивното изграждане на алианси на Вашингтон в Азиатско-Тихоокеанския регион, което доведе до тристранната среща на върха САЩ-Япония-Южна Корея през август, се възприема от Северна Корея като нежелан знак за още повече американска военна мощ в задния ѝ двор. За Русия това е възможност да достигне до недоволен партньор, за който се вижда, че се нуждае от помощ под формата на хранителни и енергийни доставки, за да избегне санкциите, които осакатиха нейната икономика, особено след пандемията.
САЩ трябва да посочат много по-силно какво означава тази връзка за останалите от нас. Укорите от Белия дом са неискрени. Той вече сигнализира, че тези по-близки връзки са нежелани и говори за последиците и високата цена, която Пхенян ще плати, ако продължи.
Но никой не слуша и САЩ са разсеяни. Основната сред техните грижи е противодействието на Пекин, което политиците виждат като най-важната екзистенциална дилема на САЩ. И все пак пренебрегването на заплахата от Пхенян е глупаво. Преговорите за денуклеаризация са в застой и санкциите не работят.
Въпреки че е сред най-бедните страни в света, Северна Корея все още харчи близо 20%-30% от брутния вътрешен продукт за своите военни. Тя също така разработва оръжия с безпрецедентна скорост, като според някои оценки вече има над 100 ядрени бойни глави и има способността да атакува Южна Корея и американските сили, базирани там.
Заплахата от ядрено въоръжена Северна Корея вече е реалност, а не нещо, което администрацията на Байдън може да спре, като наложи повече санкции. Към Ким се присъединиха двама гости на неотдавнашния военен парад в Пхенян, руският министър на отбраната Сергей Шойгу и Ли Хонгжун, член на 24-членното Политбюро на Комунистическата партия на Китай. Този нов любовен триъгълник е това, на което той залага, „за да сложи край на изолацията му със засилени партньорства, които ще позволят по-голям пробив“, както пише Джонатан Корадо, директор по политиката на базираното в Ню Йорк Корейско общество.
Това не е скрита амбиция. В реч пред Върховното народно събрание през септември миналата година севернокорейският лидер заяви: „Промяната от еднополюсен свят, подкрепян от САЩ, в многополюсен свят се ускорява значително.“
Както често се случва, Северна Корея изстреля две предполагаеми балистични ракети с малък обсег в сряда преди тет-а-тет между Ким и Путин – този път може би по-малко като заплаха за своите съседи, отколкото за празнуване. Пхенян вече е изстрелял 26 балистични ракети и две космически ракети досега тази година. През 2022 г. страната изстреля повече от 70 балистични ракети, което бе рекорд.
Показателно е, че поне засега Пекин е най-малко непредсказуемият от триумвирата. Но не е ясно колко дълго може да продължи това. Китай при Си Дзинпин се е обърнал навътре и става все по-непознаваем. Това е опасно. Както Пхенян, така и Москва стават все по-отчаяни и нестабилни, единият е обременен от бремето на санкциите, а другият поради война, която продължава много по-дълго, отколкото е очаквала. Има доказателства, които показват, че и трите страни увеличават своите ядрени арсенали.
Деветте ядрени държави - САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел - продължиха да модернизират своите арсенали и много използваха или тестваха нови оръжейни системи миналата година, според последните доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIRPI), публикуван през юни.
„Навлизаме в един от най-опасните периоди в човешката история“, каза Дан Смит, директор на SIPRI. „Наложително е правителствата по света да намерят начини да си сътрудничат, за да успокоят геополитическото напрежение и да забавят надпреварата във въоръжаването.“
Идеята за ядрен конфликт между страните, обединени срещу САЩ и техните съюзници, не е някаква далечна възможност. Това е най-реалният и правдоподобен сценарий, виждан от десетилетия. Ролята на Северна Корея го прави още по-спешен. Как да предотвратим това се оформя като едно от най-големите геополитически предизвикателства, пред които са изправени политиците днес.
Каришма Васуани е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващa политиката в Азия със специален фокус върху Китай. Преди това тя беше водещ кореспондент за Азия на BBC и работи за BBC в Азия и Южна Азия в продължение на две десетилетия.