С извинения към Оскар Уайлд, загубата на един главен изпълнителен директор може да се счита за нещастие; да загубиш двама може да се разглежда като нещастно съвпадение; но да загубиш трима просто изглежда като небрежност. И точно това се случи в BP Plc.
През последните две десетилетия трима от четиримата изпълнителни директори на британската петролна компания напуснаха преждевременно: Джон Браун, Тони Хейуърд и сега Бърнард Лууни, всички напуснаха по-рано. В света на Big Oil, където бизнес плановете се правят за дълги периоди, това е аномалия. И BP изостава от конкурентите си.
Във вторник вечерта BP съобщи, че Лууни, който стана главен изпълнителен директор в началото на 2020 г., е „подал оставка“ с „незабавен ефект“, след като не е бил напълно открит пред борда относно минали лични отношения с колеги. BP каза, че разследването продължава, но не изясни кой го ръководи, кога ще приключи или дали резултатите от него ще бъдат предоставени на акционерите.
„Подадена оставка“ е корпоративен жаргон. Но семантиката не е проблемът тук. Истинският проблем е управлението. BP не е обикновена петролна компания. Това е една от най-големите публично регистрирани компании в Лондон; шампион на британския бизнес в страната и чужбина; и корпорация с огромно геополитическо значение за родината си, която се бори с енергийна криза. Да видиш как изпълнителното ръководство на компанията е сведено до въртяща се врата, изтласкваща ръководител след ръководител, е пълно разочарование.
Под ръководството на Лууни и с подкрепата на борда на директорите BP се насочи агресивно към зелена енергия през февруари 2020 г. Беше на върха на балона ESG и компанията прегърна „E“-то за околна среда с истински плам.
Лууни пренасочи разходите към слънчева и вятърна енергия и обеща да намали значително производството на нефт и газ. Да се каже, че акционерите не харесаха промяната, би било подценяване. Мнозина сметнаха, че не са били консултирани предварително и че този ход е твърде радикален. Гласуваха с краката си, продавайки акции.
Когато стратегията за ESG стана несъстоятелна, BP се промени отново, префокусирайки зелените разходи към биоенергия, точки за зареждане на електрически превозни средства и водород по-рано тази година. Вместо да намали агресивно производството на петрол и газ, BP обяви по-малко съкращаване. За мнозина това беше индикация, че BP се е върнала към петрола. Акционерите приветстваха промяната и оттогава акциите се представиха по-добре.
Въпреки това, на база обща възвръщаемост, BP изостава значително през последните четири години от Shell Plc, TotalEnergies SE, Chevron Corp. и Exxon Mobil Corp. И сега собствениците на компанията са оставени в неизвестност.
BP назначи своя главен финансов директор Мъри Очинклос за временно главен изпълнителен директор. И все пак изявлението на компанията остави твърде много нерешени въпроси. Не беше обяснено какво точно планира да направи съветът по-нататък. Стартира ли процес за намиране на нов главен изпълнителен директор, разглеждайки както вътрешни, така и външни кандидати? Колко време ще отнеме това? И кой ръководи процеса? Всичко, което знаем е, че BP ще се управлява от заместник за неопределен период от време, докато бизнесът се опитва да промени състоянието си. Това не е добре.
Новата стратегия изглежда като правилния курс на действие: съсредоточете се върху основните компетенции в областта на петрола и газа, докато се занимавате с нови, по-екологични форми на енергия, където BP има опит и има големи бариери за навлизане. Слънчевата енергия, батериите и вятъра е по-добре да се оставят на тези, които се специализират в тях. Светът все още се нуждае от нефт и газ през следващите десетилетия. Да се надяваме, че който и да замени Лууни за постоянно, ще следва същата посока. Дори по-добре, компанията да копира и внедри това, което върлият ѝ съперник Shell прави, прилагайки същия безмилостен подход към възвръщаемостта на инвестициите в петрол и газ, както в екологичните проекти. Това би отговорило на въпроса какъв е планът на BP за „E“ в ESG.
Но бордът има да свърши работа по "G." Всеки от тримата изпълнителни директори, напуснали по-рано от очакваното, го направи по различни причини. Бордът не може да бъде държан отговорен за греховете им, но е отговорен за избирането им и за това да ги следи отблизо. А първото задължение на всеки председател е планирането на приемствеността. Компанията също я чака работа за подобряване на силната ангажираност с акционерите и гарантиране, че собствениците подкрепят стратегията.
Когато бордът постави Лууни начело, беше ясно, че компанията не може да си позволи да загуби още един главен изпълнителен директор по-рано. Който и да го замести за постоянно, трябва да остане там за продължителен период и, което е от решаващо значение, да възстанови връзката на компанията с нейните акционери, особено в САЩ.
Както всяка друга компания, BP обича корпоративните клишета. Има един, който е подходящ за борда в този момент: „мислете дълго и упорито“. Друг провал на върха би бил отвъд границите на приемливото и разумно държане.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.