Поредицата от държавни преврати, измъчващи Африка на юг от Сахара – най-малко девет опита за три години – плюс политическо неразположение в целия континент подтикнаха някои души да се замислят. Какво се е объркало? Мнозина са обмисляли безброй фактори, от нарастващото руско влияние до продължаващата корупция. Но това са симптоми, а не причини за това, което наистина мъчи континента: икономическо бедствие.
Пълната зависимост от суровините се оказа вредна. В целия регион разходите по заемите са нараснали до непосилни нива; китайските заеми и преките чуждестранни инвестиции пресъхват и наследството от неотдавнашната криза с Covid продължава. Африканските финансови министри трябва да направят невъзможен избор между плащането на заплатите на държавните служители, поддържането на отворени училища и болници или компенсирането на чуждестранни инвеститори. На хората им е писнало от правителствата, които не успяват да подобрят условията.
Смесете това с младо и все по-градско население, което ненаситно консумира социалните мрежи, и ще получите експлозивен коктейл. Ако не друго, изненадващо е, че континентът не страда от повече социален и политически хаос.
Международният валутен фонд и Световната банка трябва да проведат годишната си среща в Мароко следващия месец, което ще отбележи завръщане на африканския континент за първи път от 50 години и ще даде възможност на световните лидери да се съсредоточат отново върху региона. Не е ясно обаче дали плановете ще се променят поради опустошенията край Маракеш, причинени от смъртоносното земетресение миналата седмица.
Измерването на икономическото благосъстояние на континент, толкова обширен и разнообразен като Африка - 54 държави плюс няколко територии, чиято независимост е оспорвана - е трудно. Обобщенията и грубите бенчмаркове са неизбежни. Резултатът очевидно е несъвършен. Но въпреки недостатъците му, нищо не може да се сравни с брутния вътрешен продукт на региона на глава от населението като мярка за просперитет.
По този показател проблемите са ясни: БВП на глава от населението в Субсахарска Африка достигна своя връх през 2014 г. от $1936 и оттогава е спаднал с над 10% до около $1700 тази година. През същия период глобалният БВП на глава от населението е нараснал с близо 15%.
Разглеждането на Африка на юг от Сахара през тази икономическа призма разкрива сурова истина: социалните и политически проблеми в региона са по-скоро следствие, отколкото причина. Хората вече не чувстват, че се справят по-добре или че децата им ще го направят.
Рискът от още едно десетилетие на стагнация на личните доходи е реален и би бил ужасен резултат за най-бедния континент в света. Африка е особено уязвима, защото голяма част от нейното население вече живее под прага на бедността, а нововъзникващите работещи и средна класа са по-крехки, отколкото другаде, плаващи между свързването на двата края и безпаричието.
Както Мтули Нкубе, сега финансов министър на Зимбабве, каза преди няколко години, по време на престоя си като главен икономист в Африканската банка за развитие, статутът на средната класа в Африка не е еднопосочен, а по-скоро „въртяща се врата“. За мнозина тази врата продължава да се върти, тласкайки семействата обратно към бедност.
Икономическото състояние на Африка е тясно свързано със стоковите пазари. Когато цените на петрола, медта, какаото и други суровини са високи, континентът има тенденция да се справя добре. 50-те и 60-те години на миналия век, когато много африкански нации спечелиха независимост от европейските колониални сили, бяха златна ера. Европа и Азия се нуждаеха от африкански суровини за следвоенно възстановяване и Африка се радваше на бърз икономически растеж.
Но зависимостта на континента от суровините се превърна в проклятие. Ниските цени, лошото управление, корупцията, войните и наследството от колониализма възпрепятстваха развитието на Африка през по-голямата част от 80-те и 90-те години на миналия век. До 2001 г. регионалният БВП на глава от населението в Африка на юг от Сахара е по-нисък от този през 1981 г. Тя се превръща в „безнадеждния континент“ в очите на много инвеститори.
След това, започвайки в началото на 2000-те години, бумът на Китай натовари стоковите пазари и съдбата на континента се промени драматично. Тъй като цените на петрола, медта и царевицата скочиха от 2004 г. до 2014 г., регионалният БВП на глава от населението се увеличи повече от два пъти. Консултантите и инвеститорите бързо се отказаха от клишето си „безнадежден континент“. Изсечено бе ново мото: Африка се издига.
Темата не продължи дълго. За потребителските компании, като Nestlé SA и Unilever Plc, залогът върху зараждащата се средна класа на континента не беше сигурен.
Проблемът е, че повишаването на БВП на глава от населението може да бъде изтощителна борба срещу процъфтяващия растеж на населението. През последните две десетилетия броят на населението на юг от Сахара се е удвоил до 1,2 милиарда души. Тъй като населението се увеличава с темп от най-малко 2,5% годишно, регионът трябва да развива икономиката си с добра скорост, само за да остане неподвижен.
За да нарасне БВП на глава от населението с, да речем, здравословен годишен темп от 2,0%, неговият икономически растеж трябва да нарасне до близо 5%. Това е постижимо, когато вятърът духа в правилната посока и наистина това се случи в началото на 2000-те години благодарение на по-високите цени на суровините. Сега обаче всичко е насрещен вятър. Световната банка го изрази накратко по-рано тази година, като каза, че икономическият растеж в Африка е „недостатъчен за намаляване на крайната бедност и за насърчаване на споделения просперитет в средносрочен до дългосрочен план“.
Тъй като Западът е силно зает с руската инвазия в Украйна и Китай все повече се вглежда навътре, икономическите проблеми на Африка не са получили достатъчно внимание. Вашингтон изглежда незаинтересован: Доналд Тръмп изобщо не е стъпвал в Африка по време на престоя си в Белия дом; президентът Джо Байдън също не е пътувал до региона, с изключение на кратка спирка в Египет през 2022 г., за да присъства на среща на върха на ООН за изменението на климата.
Среща на МВФ и Световната банка през октомври би била важен шанс за световните лидери да се съсредоточат върху проблемите, които измъчват континента. Има множество икономически проблеми, които политиците трябва да разрешат, но те могат да бъдат обобщени в три големи теми.
Първо, има свиване на финансирането. Африка определено е най-силно засегнатият регион от нарастващите лихвени проценти в САЩ. Откакто Федералният резерв започна да затяга своята парична политика през март 2022 г., слагайки край на десетилетие и половина на лесни пари, регионът не успя да се възползва от международния пазар на облигации. За Африка, която започна сериозно да набира пари от чуждестранни инвеститори през 2004-2005 г., промяната дойде като шок.
През 10-те години преди 2023 г. нациите от Субсахарска Африка емитираха средно близо 10 милиарда долара годишно в международни облигации, инжектирайки така необходимите средства в своите икономики. Кения, Руанда, Мозамбик и Ангола издадоха първите си облигации в твърда валута. Пазарът на външен дълг беше особено важен след световната финансова криза от 2008–2009 г. и през 2020–2021 г. по време на най-лошите дни на пандемията. Всеки път, когато растежът отслабваше, дълговата машина решаваше проблема, осигурявайки на страните краткосрочен прилив на сили.
Настоящото свиване на финансирането утежнява продължителна тенденция, която се формира от години: нивото на публичния дълг в Африка на юг от Сахара се е утроило от 2010 г. насам. В резултат на това тежестта на лихвите се увеличава, като в някои случаи достига до една пета от приходите на страната. Това отчасти се дължи на по-голямото разчитане на скъпо пазарно финансиране, като заеми от международни търговски къщи и международни облигации, съчетано с дългосрочен спад в бюджетите за помощ на Запада и Китай. Освен това местните валути се обезцениха рязко спрямо щатския долар от средата на 2022 г., което допълнително увеличи разходите за обслужване на облигации в твърда валута.
Освен ако лихвените проценти в САЩ не паднат скоро – нещо, което служители на Фед наскоро казаха, че няма да се случи – напрежението ще се влоши. Две държави, Замбия и Гана, вече са в неплатежоспособност по външния си дълг. Много други, изправени пред стена на падежа през 2024 г., 2025 г. и 2026 г., ще бъдат принудени или да рефинансират облигациите си, издавайки нови книжа при доходност доста над 10%, или да намалят държавните разходи, за да намерят пари за изплащане на чуждестранни инвеститори.
„Проблемите с дълга се увеличават“, казва Грегъри Смит, автор на Where Credit Is Due: How African Debt Can Be Benefit Not a Burden. „Няма да видим вълна от просрочия, но имаме огромни дългови тежести, които не можем лесно да разрешим.“
Вторият проблем е друг вид притискане на финансиране, но от чуждестранна помощ, Китай и частния сектор.
Преди международният пазар на облигации да се отвори за африканските нации, парите на западните донори запълниха празнините. През последните няколко години обаче западните бюджети за помощ бяха съкратени поради належащите вътрешни нужди. Според оценките на МВФ официалната помощ за развитие, която се равняваше на близо 4% от БВП на Африка на юг от Сахара в началото на 2000-те години, е спаднала до около 2,5% към 2022 г. Тъй като Западът харчи много у дома, субсидирайки потребителите по време на енергийната криза в Европа и в подкрепа на Украйна срещу Русия, има много малко признаци, че помощта за Африка е напът да нарасне отново скоро.
В продължение на няколко години празнината, оставена от западните донори, беше запълнена от Китай, който искаше да разшири дипломатическия си отпечатък на континента, за да осигури стокови потоци и инфраструктурни договори за своите местни гиганти. Но Пекин също отстъпи. От исторически връх от над 28 милиарда долара през 2016 г. - когато китайските заеми за Африка надхвърлиха комбинираната помощ за региона, предоставена от американското, френското, британското и германското правителство - Пекин намали своите заеми до 16-годишно дъно от 1,9 долара милиарда през 2020 г. Оттогава китайското кредитиране до голяма степен е стабилно. Ангола, Кения, Етиопия, Замбия и Судан, които се възползваха от китайската щедрост, са сред най-тежко засегнатите.
Западните и китайските пари не са единственият източник на пари, който пресъхва. Частният сектор също намали отпечатъка си. Преките чуждестранни инвестиции, мярка за дългосрочни, трансгранични инвестиции в компании, заводи и проекти, се сринаха в Субсахарска Африка до 22-годишно дъно от 7,2 милиарда долара през 2022 г., според данни на Световната банка. Потоците от преки чуждестранни инвестиции достигнаха своя връх от 45 милиарда долара през 2012 г. през последните дни на водения от Китай бум на суровините.
С по-малко пари в наличност, африканските страни правят трудни избори, включително намаляване на ресурсите за критично дългосрочно развитие като здравеопазването - и на свой ред отслабват потенциала за растеж на региона. „Ако не бъдат взети мерки, това свиване на финансирането ще попречи на усилията на страните на юг от Сахара да изградят квалифицирано и образовано население и да бъдат движещата сила на световната икономика през следващите години“, според Абебе Аемро Селасие, ръководител на МВФ, отдел Африка.
Третата група проблеми включва водения от суровините модел на растеж на континента, наследството от минали кризи и въздействието на изменението на климата.
Свиването на финансирането идва в „най-неблагоприятен момент“, според МВФ, тъй като регионът е изправен пред повишени икономически дисбаланси поради множество наследени кризи. Най-скорошната е пандемията от Covid-19, но белезите от граждански конфликт и колониализъм все още са налице. Икономическото богатство на региона все още остава тясно свързано с цикъла на суровините, което прави Африка по-уязвима от други към забавянето на Китай.
Засега цените на суровините се възстановиха донякъде, като петролът се движи на почти едногодишен връх от 90 долара за барел. Но както установиха страните производителки на петрол от Близкия изток, покупателната способност на барел петрол – или тон мед, или паунд кафе – не е това, което беше. След като инфлацията в САЩ и Европа скочи до нива, невиждани от 30 години, цените на суровините изостанаха от тези на промишлените стоки, отслабвайки условията на търговия в Африка.
Не всичко обаче е отчаяние. Икономическите перспективи за Африка не са каквито бяха преди 10 години, но са много по-добри от ужасните прогнози от края на 90-те години. Инфлацията, дори и повишена, остава под контрол; демокрацията, дори и слаба, е норма; и публичните финанси в повечето случаи са в по-добро състояние от предишните години. Но проблемите са реални.
Изложен на риск не е само просперитетът на регион, който ще бъде дом на повече от 3,5 милиарда души до 2100 г. - около една трета от световното население дотогава. Без по-добри условия на живот – а това е БВП на глава от населението – няма шанс демокрацията и свободата да бъдат поддържани или нациите да имат ресурсите да се адаптират към изменението на климата.
По-добре Западът да започне да обръща внимание сега, преди да е станало твърде късно.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.