Според откъси от нова биография, Илон Мъск миналата година е ограничил своята сателитна услуга Starlink, за да попречи на Украйна да я използва за атака с морски дронове срещу Черноморския флот на Русия в Крим. Той се притеснявал, че този ход може да се превърне в мини-Пърл Харбър и дори да предизвика ядрено отмъщение. „Как се озовах в тази война?“, е попитал Мъск автора на биографията Уолтър Айзъксън
Това е добър въпрос и има прост отговор: Мъск е в тази война, защото постъпи правилно преди 19 месеца. Когато Русия нахлу в своя съсед през февруари 2022 г., един от първите ходове на настъпващите военни беше да неутрализират комуникационната система на украинската армия. Правителството в Киев се обърна към най-богатия човек в света, защото той вероятно беше единственият човек на планетата, способен да предостави решение с необходимата скорост и мащаб.
Мъск вече е толкова политически поляризираща фигура, че не винаги получава дължимото му признание за действията си тогава или за начина, по който последва своите дарения от Starlink, за да направи гражданската система работеща в условия на война. Без неговите сателити и батерии ходът на битката на Украйна за оцеляване можеше да е много различен.
Нищо от това обаче не прави Мъск гений на външната политика, проницателен дипломат или правилният човек, който да взема решения на бойното поле за Украйна. Той коригира един аспект от историята, разказана от Айзъксън: Мъск каза в публикация в X, бившият Twitter, че не е прекъснал услугата на Starlink, както е описано, а по-скоро е отказал искането да я разшири до Крим за атаката. Но той не е оспорил иначе точността на разказаното.
Аналогията с Пърл Харбър, подобно на толкова много, правени за руската инвазия в Украйна, е очевидно погрешна. Изненадващата атака на Япония през 1941 г. срещу американския флот в Хавай започна война там, където нямаше такава. Украйна планираше да удари руския флот, укриващ се в Крим седем месеца след нахлуването – да не говорим, че самият Крим беше окупирана украинска територия. Както Михайло Подоляк, де факто говорител на президента на Украйна Володимир Зеленски, каза в туит след разкритията в книгата, корабите, които са били набелязани, са изстрелвали крилати ракети почти ежедневно срещу градове в Украйна.
Притесненията на Мъск за ескалация са били основателни. Погледнато назад, знаем, че Русия отговори, като увеличи темпото на ракетните атаки с голям обсег, когато Украйна направи неща като потопяването на „Москва“, някогашния флагман на Черноморския флот, или повреждането на Керченския мост, който свързва Крим с континентална Русия – любим проект на президента Владимир Путин. Но със сигурност украинците са тези, които трябва да преценят дали да рискуват ответни мерки.
Опасението на Мъск обаче беше, че ескалацията може да е ядрена – заплаха, която той е чул директно от руския посланик във Вашингтон, според книгата. Той се тревожел, че ще е бизнесменът, помогнал за започването на Трета световна война. Малко размисъл трябваше да го накара да се усъмни в тази си идея. Украйна потопи "Москва" през април, само два месеца след началото на войната. Тогава нямаше ядрен отговор и нямаше причина да се смята, че удрянето на по-малки кораби ще доведе до такъв през септември. Година по-късно Украйна премина множество така наречени "червени линии", включително около Крим, и е ясно, че ако Путин наистина желае да нареди ядрен удар срещу неядрена страна, която атакува, прагът е значително по-висок.
Трябва да се признае на Мъск обаче, че правителството на САЩ направи подобно заключение, като не предостави ракети земя-земя с голям обсег ATACM на Украйна, която ясно заяви, че иска да ги използва срещу цели в Крим. Докато Украйна натиска на юг с контранастъплението си, съдбата на полуострова все повече изглежда като потенциална точка на напрежение между Киев и неговите съюзници, а не само Мъск.
От гледна точка на Украйна, връщането на Крим е от съществено значение, защото след като го анексира през 2014 г., Путин го превърна в огромна военна база на дъното на Украйна. Докато това продължава и има флот, акостирал в Севастопол, Русия ще има властта да блокира критични пристанища и да предприема по-нататъшни нахлувания по желание, правейки Украйна почти невъзможна за инвестиране. За други, които се страхуват повече от ядрения потенциал на Русия, всеки опит да си върне Крим представлява път към това, което Мъск нарече „стратегическо поражение“ на Украйна.
Подоляк не сдържа критиките си в публикацията си в X, описвайки решението на Мъск като резултат от „коктейл от невежество и голямо его“, което струва живота на цивилни, по-късно убити от руските ракети, изстрелвани от кораби. Разочарованието без съмнение се е натрупвало. Мъск направи редица наивни или дезинформирани интервенции, включително ненавременен мирен план миналия октомври, който може да е бил написан в Кремъл.
Нищо не е склонно да бъде нюансирано, когато става дума за Мъск, който се наслаждава на противоречията и изглежда става все по-шантав с времето. Но когато става въпрос за Starlink, нюансът е необходим. Мъск очевидно е в конфликт относно приноса си към военните усилия на Украйна, който беше помолен от Киев да направи, и миналия септември той не беше единственият, който се притесняваше докъде може да доведе ескалацията.
Трябва да се отбележи, че министърът на цифровата трансформация Михайло Федоров, човекът, който поиска от Мъск да предостави системи Starlink на първо място и който се опита (и не успя) да го убеди да осигури комуникации за атаката с дрон през морето през септември, мълчи. За Украйна е заложено твърде много, за да рискува загубата на Starlink.
Искате или не, Мъск е замесен в тази война. Да се надяваме, че ще се потруди малко повече, за да разбере какво означава това.
Марк Чемпиън пише редакционни анализи по международни въпроси за Bloomberg. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.