Сегашната контраофанзива на Украйна няма да изхвърли Русия – не че някой го е очаквал. Нито е вероятно да се намали наполовина окупацията преди зимата, което може би беше една от по-оптимистичните цели. Тя обаче показа как руската армия може да бъде победена. Не през 2023 г., а през 2024 г. или 2025 г. Това е причината за рефрена сред западните съюзници да подкрепят Киев „колкото е нужно“.
Скромният напредък, постигнат това лято, показва, че макар преодоляването на добре подготвена конвенционална отбрана на бойното поле да е една от най-трудните операции във война, то може да се направи. Украинската армия е пробила само първата линия от окопи, за да превземе Роботин на юг, след като се бори със седмици през минни полета, за да стигне до там. Напредъкът е около 12 км с още 90 км (през три отбранителни линии), преди да стигнете до морето. Целта е да се прекъсне сухопътният мост към Крим. На север и на юг от Бахмут напредъкът възлиза на около 8 км с 15 км до основната руска отбранителна линия и 100 км до границата.
Предполагаемото убийство на шефа на "Вагнер" Евгений Пригожин и висшето ръководство на неговата група наемници не е оказало никакво влияние върху боевете, освен може би за засилване на лоялността на войските към Владимир Путин. Руските сили са разтегнати, изтощени и нямат резерви, но освен ако просто не се предадат, това все още ще бъде дълга битка.
Украйна има достатъчно ПВО, за да покрие около една трета от страната. Недостигът на артилерийски боеприпаси беше разрешен само временно, като САЩ предоставиха касетъчни снаряди. На Украйна ще ѝ трябва до средата на 2024 г., за да възстанови достатъчно мощни военновъздушни сили и не разполага с ключово оборудване, необходимо за разминиране. Промяната на това положение ще отведе войната поне през следващата година.
Би било катастрофално да се позволи това, което е останало от 10-ти корпус, неизползваният резерв на Украйна, да бъде разбит на парчета от руската отбрана поради прибързан график. Големите войни — и това е война за национално оцеляване по близо 1000 км фронтова линия — се водят в мащаба и темпото, в които се развиват. Побеждаването на руската инвазия разчита на пет решаващи стъпки.
Първо, Киев не трябва да настоява за значителен успех на бойното поле, преди да има средства за постигането му. Войната никога не е най-добре да се води като нещо незабавно: Украйна трябва да бъде направена по-силна, а Русия по-слаба или ще има задънена улица.
Второ, през цялата зима трябва да се поддържа безмилостен натиск върху руската окупация. Това означава поддържане на успешните операции за задържане (напредване в ограничени граници, за да се намалят жертвите и да останете в рамките на прикритието на артилерията и противовъздушната отбрана), в рамките на устойчивите доставки на жива сила и боеприпаси. Приковаването на руските сили към фронта постоянно ще подкопава силата, волята и резервите. Ако моралът на Червената армия вече е лош, направете го още по-лош.
Трето, Украйна трябва системно да отслаби военната хватка на Русия върху нейните територии до 2024 г. и след това. Разбиването на артилерийското оръжие е важно, както и атаките срещу по-дълбоки цели в окупирана Украйна. Целта е да се унищожи руският военен капацитет по-бързо, отколкото може да бъде заменен, което да го направи неспособен да издържи на по-силна бъдеща украинска офанзива. Киев е ограничен от западната забрана да използва оборудването и боеприпасите им в самата Русия, но все пак трябва да приложи собствената си изобретателност и смелост, за да нанесе силен удар извън границите си.
Четвърто, руският Черноморски флот трябва да бъде неутрализиран като двигател за опустошителните удари с крилати ракети на Москва и ключово ограничение за износа на зърно. Собствените ракетни удари на Украйна и бързо разширяващият се капацитет на морските дронове могат да повредят руските кораби по-бързо, отколкото те да бъдат заменени. До пролетта на 2024 г. Черноморският флот не трябва да играе основна роля в тази война.
Петият и най-важен аспект е да се приеме, че тази война се обръща към отбранителния индустриален капацитет на Запада и Украйна като определящ фактор за военния успех. Повече може да бъде осигурено от запаси, но кампанията на Украйна сега разчита на съюзниците, които увеличават своята отбранителна промишленост. Боеприпасите от новоразширените производствени линии ще отнеме поне до средата на 2024 г., за да пристигнат в количество; това би трябвало да даде възможност за основен поврат в офанзивните способности на Киев.
Украйна трябва да победи на бойното поле, за да оцелее като държава. Тази победа не само е жизненоважна за сигурността на НАТО и продължаващите отношения с Русия, но и ще повлияе на апетита на Китай за военни приключения. Сегашната контраофанзива показва, че окупацията на Путин може да бъде победена. Ще отнеме повече време и ще струва повече, отколкото се надявахме, но надеждата не е достатъчна. Сега Западът трябва да се ангажира с предстоящата по-тежка кампания или да осъди Украйна на битки без изгледи за победа.
Ричард Барънс е бивш генерал от британската армия и е бил командир на Съвместното командване на силите на Великобритания. Коментарът е публикуван за пръв път във Financial Times.