Петдесет години след Пиночет Латинска Америка изпитва носталгия по диктатори

Петдесет години след като Аугусто Пиночет позорно смачка демокрацията в Чили, фалшивото обещание за авторитарно управление отново изкушава гражданите на региона

09:01 | 31 август 2023

Автор: Едуардо Портър

Снимка: Bloomberg

След две седмици Чили ще отбележи 50-ата годишнина от един от най-мрачните моменти в мъчителната глава на Студената война в Латинска Америка: превратът на генерал Аугусто Пиночет на 11 септември 1973 г., който свали президента Салвадор Алиенде и смаза чилийската демокрация.

Подкрепеният от САЩ преврат е ключов епизод в една кървава история, белязана от военни преврати от Аржентина и Бразилия до Ел Салвадор и Гватемала; на "силни мъже", които налагат волята си с пистолет, „изчезващи“ противници, белязващи земята с масови гробове.

Можем само да се надяваме, че тази епоха ще остане зад нас.

Демокрацията се наложи в по-голямата част от региона след края на Студената война, което ограничи интереса на Вашингтон да сваля левите правителства. Референдум през 1988 г. сложи край на кървавото управление на Пиночет, поставяйки началото на многопартийна демокрация, която накара Чили да се превърне в най-добре представящата се икономика в Латинска Америка, класирана най-високо в региона според Индекса на човешкото развитие на ООН.

И все пак въпреки белезите, оставени от хунтите и диктаторите, гражданите в Латинска Америка по някакъв начин се оказват изкушени от перспективата за авторитарно управление.

Според последното проучване на Latinobarometro, набор от анкети лице в лице на около 20 000 души в Латинска Америка от февруари до април, демокрацията губи приятели почти навсякъде.

Само 48% от анкетираните са съгласни, че демокрацията е за предпочитане пред всяка друга форма на управление. Това е с 15 процентни пункта по-малко от 2010 г. Това е най-ниският дял от началото на изследването през 1995 г.

За разлика от тях, 54% от анкетираните казват, че нямат нищо против недемократично правителство да дойде на власт, ако може да реши проблемите на нацията, с 10 процентни пункта повече от преди 20 години.

Спадът в подкрепата за демокрацията е рязък в някои страни. Само 35% от мексиканците вярват, че демокрацията е най-добрата форма на управление, което е спад от 43% само преди три години. Около 70% от хондурасците и 63% от салвадорците нямат нищо против недемократично правителство, което може да поправи нещата.

Популярността на демокрацията се поддържа сравнително добре в Чили. Въпреки това, тя е спаднала до едва 58%. И само 28% от чилийците казват, че са доволни от това как работи демокрацията в тяхната страна, половината от дела от 2010 г.

Според друго проучване, проведено между май и юли от Центъра за обществени изследвания на Чили, две трети от чилийците са съгласни с твърдението, че „вместо да се тревожим толкова много за правата на хората, това, от което тази страна се нуждае, е твърдо правителство“. Това е повече от два пъти повече от дела, който е подкрепил изявлението през 2019 г.

Проблемите на демокрацията не са само в Латинска Америка. V-Dem Institute съобщава, че 5,7 милиарда души са живели при автократични правителства миналата година. Това е 72% от световното население спрямо 46% преди десет години. „Напредъкът в глобалните нива на демокрация, постигнат през последните 35 години, беше заличен“, се отбелязва в изследването.

Авторитаризмът също напредва в САЩ. Според проучване, публикувано миналия месец от NORC и Associated Press, 49% от американците казват, че демокрацията не работи. Все пак недоволството в Латинска Америка изглежда по-крайно: 69% от анкетираните в проучването на Latinobarometro казват, че демокрацията не работи за тях.

Какво става? Несигурността - реалността или възприемането на насилието, излизащо извън контрол - със сигурност играе голяма роля.

Помислете за Ел Салвадор, където тактиката на президента Найиб Букеле за "изгорена земя" срещу престъпни банди се радва на такава популярност, че президентът реши да се противопостави на конституцията и да се кандидатира за преизбиране.

Четирима от петима салвадорци казват, че страната им напредва, което е най-високият дял в Латинска Америка досега. Само 28% смятат, че салвадорското общество се нуждае от дълбока или радикална промяна, което е най-ниският дял в региона. Девет от десет одобряват своето правителство. А 64% твърдят, че са доволни от демокрацията - най-високият дял от началото на проучването през 1995 г.

Голяма част от това произтича от един единствен факт: три четвърти от салвадорците вярват, че са в безопасност, защитени от престъпления. Наистина процентът на убийствата в Ел Салвадор спадна до под 8 на 100 000 жители миналата година — спад от над 52 на 100 000 през 2018 г. През 2018 г. само 11% от салвадорците бяха доволни от това как работи демокрацията.

Чили предлага красноречив контраст. Тя остава една от най-безопасните страни в Латинска Америка - с ниво на убийства от само 5 на 100 000. Все пак само 17% от чилийците смятат, че са в безопасност от престъпността. Неслучайно 69% от тях смятат, че страната им се нуждае от дълбоки промени и само една четвърт смятат, че бележи напредък. Едва 40% подкрепят своето правителство, според проучването на Latinobarometro.

Нарастващата загриженост за обществената сигурност обаче не може напълно да обясни нарастващото разочарование на гласоподавателите в Латинска Америка, които изгониха настоящите партии от власт на 18 от последните 19 президентски избори, включително тези миналата неделя в Гватемала, където Бернардо Аревало от малкото движение Semilla победи бившата първа дама Сандра Торес, представляваща политическия елит на страната.

Демокрацията, изглежда, не дава резултати по повече от един начин. Седем от десет респонденти в проучванията на Latinobarometro казват, че правителствата в региона са в ръцете на малка клика от могъщи елити, обслужващи собствените си интереси. Три четвърти смятат, че разпределението на доходите в техните страни е несправедливо, а по-малко от половината смятат, че има равни възможности.

По-малко от една трета смятат, че има напредък в битката с корупцията. Само 16% вярват на политическите партии, по-малко от една четвърт имат доверие в Конгреса и само 29% имат доверие в съдебната система. Само 36% от хората в региона изразяват доверие в своя президент.

Като цяло картината, скицирана от Latinobarometro, изглежда много като обвинителен акт. С фантома на твърдолинейния авторитаризъм, който се задава в огледалото за обратно виждане, това предполага зловещи перспективи за политическото бъдеще на младите демокрации в Латинска Америка.

Може да не предвещава връщане към военната диктатура. Всъщност 61% от респондентите в анкетата на Latinobarometro казаха, че при никакви условия не биха могли да подкрепят военно правителство, дял, който остава приблизително стабилен през последните 20 години.

Но авторитаризмът може да приеме различно лице, това на популисти аутсайдери, идващи да спасяват нацията. Те неизбежно се оказват изкушени да ограничат гражданските права и да подкопаят демократичните институции в услуга на тяхната власт.

Списъкът става дълъг, от бившия президент на Бразилия Жаир Болсонаро до сегашния президент на Мексико, Андрес Мануел Лопес Обрадор; от Букеле в Салвадор до Хавиер Милей, фаворитът за президент на Аржентина, който обеща да „взриви“ политическото статукво.

Анкетата на чилийския Център за обществени изследвания попита чилийците за техните политически симпатии. Най-популярната досега е Републиканската партия - наследник на наследството на генерал Аугусто Пиночет.

Едуардо Портър е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ Латинска Америка, икономическата политика на САЩ и имиграцията.